Решение № 8157 от 16.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5157/2014 г.

Решение № 8157 от 16.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5157/2014 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 434 от 28.02.2014 г., постановено по адм. д. № 3574/13 г. Варненският административен съд, първо отд., 10 - ти състав, е обявил за нищожен ревизионен акт № 031300072/14.05.2013 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП-гр. Варна, в частта потвърдена с решение № 456/02.09.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Варна и е осъдил директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Варна да заплати на Десислава Иванова Симеонова разноски по делото в размер на 1 860 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Диян Желязков в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и да постанови друго по същество на спора. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответницата по касационната жалба Десислава Иванова Симеонова чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Варненският административен съд е обявил нищожността на ревизионен акт № 031300072/14.05.2013 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП-гр. Варна, в частта потвърдена с решение № 456/02.09.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Варна, с който на Десислава Иванова Симеонова от гр. Варна са определени задължения за данък общ доход както следва: за 2006 г. по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 13 920,04 лв. и лихви за забава в размер на 9 988,15 лв., по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 13 125,15 лв. и лихви за забава в размер на 7 569,94 лв. и за 2008 г. в размер на 1 883,28 лв. и лихви за забава в размер на 801,00 лв. На стр. 2 от решението първоинстанционният съд е описал много подробно всички издадени заповеди във връзка с провеждане от ревизията. Анализирайки същите съдът е стигнал до извода, че издателите на заповедта за определяне на компетентен орган за издаване на ревизионния акт имат правомощия да издават такива заповед само по отношение на ИРМ - гр. Добрич, но не и за ИРМ - гр. Варна. Според съда компетентността на тези лица е ограничена единствено по отношение на задължените лица, обхванати от изнесено работно място /ИРМ/ - гр. Добрич . Изложени са мотиви, че разпоредбите на ДОПК предвиждат сложен фактически състав по отношение на компетентността на органа, издал ревизионния акт, като той следва е орган, определен от органа по приходите, възложил ревизията, който пък следва да е определен от директора на ТД на НАП. Отбелязано е, че последният не разполага с компетентност да възлага ревизии /освен в случаите по чл. 133 от ДОПК/, но е длъжен да определи органите, които определят ревизиращия екип и издателя на ревизионния акт. Посочено е още, че всеки директор на ТД на НАП разполага с възможност да определи тези органи поименно или съобразно заеманата длъжност, по отношение на всички задължени лица на територията на цялата дирекция или с ограничен териториален обхват, съобразно работното място на органите. Съобразявайки доказателствата по делото административният съд е приел, че директора на ТД на НАП - гр. Варна е възприел подхода за индивидуализиране на органите по приходите както с трите имена, така и със заеманата длъжност, като по отношение на част от тях ограничава правомощията им в рамките на изрично посочените ИРМ. За издателя на заповедите е прието, че са с ограничени правомощия в рамките на ИРМ - Добрич, а за задължените лица, регистрирани в Варна за компетентно лице са определени други лица. На база на изложеното е направен извод, че след като заповедта за определяне на компетентен орган не е издадена от орган, нарочно определен със заповед на директора на ТД на НАП-гр. Варна, то липсва надлежно определяне на орган, компетентен да издаде оспорения ревизионен акт, поради което последният се явява нищожен и следва да бъде прогласен за такъв. Направено е и позоваване на практика на Върховния административен съд. Решението на Административен съд - гр. Варна е не правилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. На база на тълкуване на разпоредби на ДОПК и ЗНАП се навеждат доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че издателите на заповедите за възлагане на ревизия и за определяне на компетентен орган лице не са били надлежно оправомощени от директора на ТД на НАП - гр. Варна и че те притежават правомощия само по отношение на задължени лица от територията на гр. Добрич, което има за последица нищожност на издадения ревизионен акт. По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти относно издадените заповеди за възлагане на ревизия, респективно за определяне на компетентен орган. Спорен се явява въпросът притежавало ли е лицето издало въпросните заповеди материална компетентност да издаде същите и с оглед на това оспореният ревизионен акт издаден ли е компетентен орган. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че посочените заповеди не са издадени от надлежно оправомощено лице, което има за последица издаването на ревизионния акт от некомпетентен орган, а от там същият се явява и нищожен. Този извод на административния съд не се споделя от настоящата съдебна инстанция, тъй като е изграден в противоречие с материалния и процесуалния закон. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Според чл. 112, ал. 1 от ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизия, като според ал. 2 такава може да се възлага от: 1. органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция и 2. изпълнителния директор на Националната агенция по приходите или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. Аналогична на разпоредба на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК е тази на чл. 11, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 3 от Закона за Националната агенция по приходите /ЗНАП/. В изпълнение на тези си правомощия директорът на ТД на НАП - гр. Варна е издал заповеди № Д - 1597/01.11.2012 г. /приложена по административната преписка/ и Д - 1599/01.11.2012 г. /също приложена по административната преписка/, с които е определил поименно органите по приходите от ТД на НАП - гр. Варна, които имат право да издават заповеди за извършаване на ревизия и да издават заповеди за определяне на компетентен орган по чл. 119 от ДОПК. От текстовата част на въпросните заповеди е видно, че като такива лица са определени началниците на отдел "ревизии" и началниците на сектор "ревизии", като в заповедите е посочено и изнесеното работно място /ИРБ/, където работят тези лица. Заповедите са издадени на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗНАП /според който териториалният директор организира и ръководи териториалната дирекция/ от което следва, че по своето естество те представляват вътрешноведомствен акт, който засяга правата и задълженията на лицата, включени в състава на съответната териториална дирекция, но е неотносим към трети лица. Съпоставяйки текста на цитираните заповеди със заповед № Д - 1597/01.11.2011 г. / на директора на ТД на НАП следва да бъде прието, че лицата Росица Стоянова, която е издател на заповедите за възлагане на ревизия и Изабела Дукова, която е издател на заповедта за определяне на компетентен орган, са орган по приходите в сектор "ревизии" към дирекция "Контрол" от ТД на НАП - гр. Варна, които са оправомощени да издават заповеди по чл. 112, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 от ДОПК. От посочването в заповедите, че това лице е с месторабота ИРБ - гр. Добрич, не следва, че то има правомощия единствено и само по отношение на задължените лица, които имат седалище в района на гр. Добрич По силата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК компетентна териториална дирекция относно производствата по този кодекс е териториалната дирекция по седалище на местните юридически лица. В ДОПК и ЗНАП не съществува законово регламентирано понятие "изнесено работно място", поради което за директора на съответната териториална дирекция не съществува законова възможност да ограничава правомощията на упълномощените от него лице по чл. 112, ал. 2, т. 1 на териториален принцип, т. е. да възлагат ревизии само по отношение на лица, които имат седалище в района на изнесеното работно място. Общият принцип за териториалната компетентност относно актовете, издаване по реда на ДОПК е определен с нормата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК, според която актовете по този закон се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Правилата за определяне на последната се съдържат в разпоредбата на чл. 8, като критериите за това с оглед на субектите, от чието име или срещу които е образувано административно производство. Както бе вече посочено, компетентността по възлагане на ревизии е определена в чл. 112, ал. 2 от ДОПК. От това следва да бъде направен извод, че при преценка дали дадена заповед за възлагане на ревизия /аналогично и при заповед за определяне на компетентен орган/ на първо място следва да бъде проверено кой е компетентният териториален директор, който следва да определи органа по приходите, който да възложи ревизията. Тъй като ревизията е извършена по отношение на местно физическо лице, компетентният орган се определя по правилото на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК - т. е. от тази дирекция, в чийто район се намира постоянният адрес на физическото лице. От данните по делото е видно, че ревизираното лице Десислава Иванова Симеонова има постоянен адрес в гр. Варна. От представеното с касационната жалба решение № РМФ - 286 от 19.12.2009 г. /л. 45 от първоинстанционното дело/ на управителния съвет на Национална агенция за приходите, с което е одобрена организационно - управленската структура на ЦУ на НАП е видно, че в състава на Териториална дирекция на НАП - гр. Варна влизат като териториален обхват и обхват на дейност бившите дирекция на ТД на НАП - гр. Варна, Русе, Силистра, Шумен, Разград, Добрич, Силистра и Търговище. От това и от изложените по горе мотиви следва, че заповедите за възлагане на ревизия и заповедта за определяне на компетентен орган, са издадени от лице, което е надлежно оправомощено от териториалния директор на ТД на НАП - гр. Варна и като е приел друго и е прогласил оспореният ревизионен акт № 031300072/14.05.2013 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП-гр. Варна, за нищожен, административен съд - гр. Варна е постановил едно неправилно решение. Това обуславя и необходимостта от отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При този изход на процеса и с оглед на това, че спорът е само досежно действителността на акта, ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на Д"ОДОП"-гр. Варна разноски по делото/юрисконсулско възнаграждение/ в размер на 150 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,