Решение № 14763 от 23.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5747/2012 г.

Решение № 14763 от 23.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5747/2012 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по жалба на Венко Димитров Балтаджиев от град Пловдив срещу решение № I-74-79/19.03.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с което е отказано заличаване на данни, поискано с молба вх. № М-2451/28.02.2012 г. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на решението, като издадено при допуснати съществени нарушения на материалния закон и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК. Иска се отмяната на административния акт. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Стоев е депозирал писмено становище, с което оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Върховният административен съд в настоящия състав, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество. С молба вх. № М-2451/28.02.2012 г. Балтаджиев е поискал заличаване на личните му данни, съдържащи се в преписка по ЗМ № 63/1999 г. От доказателствата по административната преписка се установява следното: Във връзка с извършено от Балтаджиев престъпления по чл. 150, 152 и по чл. 144, ал. 1 от Наказателния кодекс, в 03 РПУ Пловдив е регистриран по ЗМ № 13-01-1999/15-01-1999 г. С присъда от 14.12.2006 г., постановена по нохд. № 1114/2001 г. по описа на Пловдивския районен съд, за извършените престъпления на Балтаджиев е наложено общо наказание три години лишаване от свобода с изпитателен срок от пет години и административно наказание по чл. 78а от НК глоба в размер на 1000 лева. Присъдата е влязла в сила в частта за наказанието "лишаване от свобода" на 14.12.2006 г., в частта за "глобата" на 29.03.2007 г. В свидетелството за съдимост е отразено, че лицето е реабилитирано по право. Наказанието е отразено в информационните масиви на Министерство на вътрешните работи (МВР), като в приложената поименна справка в преписката /лист 32-35/ са отразени множество заявителски материали за извършени престъпления от Балтаджиев, за които не са налице доказателства за осъждане с влезли в сила присъди до настоящия момент. С молба вх. № М-2451/28.02.2012 г. до министъра, Балтаджиев е поискал да бъде заличена информацията, съхранявана по ЗМ за него, поради изтекла давност. В качеството на администратор на лични данни, с оспореното решение № I-7479/19.03.2012 г. министърът е отказал, позовавайки се на чл. 32, ал. 4 от Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/, чл. 159, ал. 5 вр. ал. 2, т. 4, вр. чл. 163, ал. 1 от ЗМВР. Доводите за незаконосъобразност на решението на министъра на вътрешните работи са развити в насока, че в случая не се касае за лични данни на Балтаджиев, обработвани с оглед неговата личност, а такива, непосредствено свързани и отнесени към конкретен ЗМ, което по същество било досъдебно производство; не са съобразени разпоредбите на Инструкция № Iз-2843/29.11.2010 г., допълнена с Инструкция з-2359/14.09.2011 г.; информацията попада в хипотезата на чл. 159, ал. 2 от ЗМВР,; заличаването на лични данни, обработвани по ЗМ следва да бъде извършвано по реда на чл. 159, ал. 5 и 6 от ЗМВР; чл. 159, ал. 2, т. 4 от с. з. предоставя възможност за съхранението на въпросните лични данни в срокове, определени от администратора на лични данни. Видно от приложената по делото разпечатка от АИС "Централен полицейски регистър", съхраняваните в него лични данни са имената, ЕГН, пол, местоживеене, номер на лична карта и други, които са именно "лични" по смисъла на ЗЗЛД и касаят личността на Балтаджиев, независимо от това по какъв повод са събрани и за какви други цели ще се използват. Съгласно чл. 159, ал. 5 от ЗМВР, "Личните данни по ал. 2 и 3 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт". Събирането на данни за Балтаджиев е било необходимо във връзка с наказателното му преследване за извършено от него престъпление. За престъплението е наложено наказание от съда, то е изпълнено и същия е реабилитиран по право. Ал. 2 на чл. 159 от ЗМВР предвижда, че в информационните фондове на МВР могат да се обработват лични данни, като при обработването им, свързано с дейностите по защита на националната сигурност и противодействието на престъпността, органите на МВР съхраняват данните и след приключването им в срокове, определени от администратора на лични данни - т. 4. В конкретния случай е налице хипотезата на обработването на лични данни на жалбоподателя, свързано с дейностите за противодействие с престъпността и законодателят е предоставил възможност на МВР, да съхранява тези данни в информационните фондове и след приключване на конкретното разследване. Така посочените законови разпоредби уреждат правото на МВР да извършва "изграждане и поддържане на информационни фондове, в които се събира, обработва, съхранява, анализира и използва информация, придобита при или по повод изпълнение на дейностите", което съставлява първият етап от събирането и съхраняването на личните данни. Това съхраняване не може да е неограничено във времето. Нормата на чл. 159, ал. 2, т. 4 от с. з. ограничава съхранението и обработката със срокове, определени от администратора на лични данни. Т. е. тя вменява задължение за министъра в последното му качество, да определи срокове за съхраняването на личните данни. В същата насока е и чл. 159, ал. 5 от закона, предвиждащ, че "Личните данни по ал. 2 и 3 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона...". Липсата на "определени от администратора срокове" е по вина на министъра, тъй като той не е изпълнил законовото си задължение. Недопустимо е от това неизпълнение, сам той да черпи права, нарушаващи личните права на гражданите в РБ. В подобни случаи, когато липсва специална норма, следва да се приложат общите такива на чл. 2, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗЛД. Там въведената забрана не позволява допълнителното обработване на лични данни за цели, различни от тези, за които те са първоначално събрани. Освен това по отношение на жалбодателя е приложима разпоредбата на чл. 159, ал. 6 от ЗМВР, която задължава администратора на лични данни да заличи същите при реабилитация. За конкретното престъпление е налице реабилитация по право, което е правното основание за исканото заличаване по конкретния заявителски материал. Останалите ЗМ, които са отразени в справката не са предмет на настоящето административно производство, поради което съдът не следва да ги обсъжда. По изложените съображения жалбата се явява основателна и оспорената заповед като противоречаща на приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона, следва да бъде отменена. По делото не са претендирани разноски, не са представени и доказателства за направени такива от жалбоподателя, поради което не се присъждат в негова полза. Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение