Решение № 3441 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1491/2015 г.

Решение № 3441 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1491/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Марица, Пловдивска област, чрез пълномощника му юрк. Велислава Колева, срещу решение № 2742 от 12 декември 2014 г., постановено по адм. д. № 3973/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена заповед № РД-09-1422/27 ноември 2013 г. на кмета на община Марица, Пловдивска област. В касационната жалба решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Николина Тодорова Стоенчева, чрез пълномощника си адв. Людмила Велкова, в представен по делото писмен отговор оспорва по жалбата. Претендира присъждането на направените пред касационната инстанция разноски. Останалите ответници - Красимир Живков Стоенчев и Мариана Живкова Баламджиева, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на Николина Тодорова Стоенчева срещу заповед № РД-09-1422/27 ноември 2013 г. на кмета на община Марица, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Масивна сграда", находяща се в УПИ I-985, кв. 3 по плана на с. Труд, община Марица, област Пловдив. Съдът е приел, че в издадената заповед липсва точна и ясна индивидуализация на подлежащия за премахване незаконен строеж, поради което я е отменил. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. В разпоредителната част на оспорената заповед липсва описание на подлежащия на премахване незаконен строеж, а е посочен само номерът на поземления имот, в който е извършено строителството. Това не кореспондира с факта, че в посочения поземлен имот има няколко строежа. От мотивите на заповедта също не може да се направи категоричен извод кой е подлежащия на премахване незаконен строеж. Посочените данни относно площта и размерите на строежа са противоречиви. При посочени размери на строежа: дължина 14.80 м и ширина 8.40 м се сочи застроена площ от 69.89 кв. м, което не отговаря на действителното положение. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че не е спазена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, е законосъобразен. Липсата на достатъчна конкретност както в разпоредителната част на заповедта, така и в нейните мотиви е в такава степен, че се поставя под съмнение кой е подлежащия на премахване строеж. При издаване на заповедта по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ административният орган, освен липсата на строителни книжа за проверявания обект, следва да установи вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти. От една страна за това го задължават административнопроизводствените правила, а от друга - установяването на тези факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в сила. Липсата на точно описание на подлежащия на премахване строеж води до невъзможност за определяне предмета на незаконното строителство, както и на относимите за него правно релевантни факти и норми. С оглед горното, като е приел, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна, административният съд е постановил съответно на материалния закон решение, което като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от делото, претенцията на ответницата по касация Николина Тодорова Стоенчева за присъждане на направените от нея и доказани по делото разноски е основателна. Касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на Николина Тодорова Стоенчева сумата 560 лева, представляваща направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение по делото пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,