Решение № 11715 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8840/2015 г.

Решение № 11715 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8840/2015 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по два броя касационни жалби от Н. Й. Б. срещу Решение № 3031 от 04.05.2015 г. и срещу Допълнително решение № 4035 от 11.05.2015 г., постановени по адм. дело № 6892/2014 г. по описа на Административен съд С. град, Първо отделение, 14 състав.

В първата касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че първоинстанционният съд необосновано не е възприел за основателни твърденията на ревизираното лице /РЛ/ за допуснати в хода на ревизията съществени процесуални нарушения. Едновременно с това оспорва приетото за законосъобразно от съда определяне на задълженията по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. с процесния РА. Иска се отмяната на решението и да се постанови друго, с което се отмени РА поради липса на законовите предпоставки за определяне на данък по ЗОДФЛ и ЗДДФЛ. Във втората касационна жалба се изразява становище за неправилност на постановеното от АССГ допълнително решение по същото дело, с което е оставено без уважение искането на оспорващия за допълване на решение № 3031 от 04.05.2015 г. Иска се отмяната на допълнителното решение със законните последици. Касаторът не претендира разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С., представляван от юрк. Соколова оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 780 лева за касационната инстанция.

Представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните жалби са неоснователни.

Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените с тях касационни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Административният съд е отхвърлил жалбата на Н. Б. срещу Ревизионен акт /РА/№ 2101302713 от 09.09.2013 г., издаден от Р. Г. Я. на длъжност началник на сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП С., възложил ревизията и А. В. Е. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 932 от 26.05.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП.

С процесния РА са установени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. в общ размер на 9 394,83 лева и лихви за забава в общ размер на 4 535,13 лева.

За да отхвърли оспорването, АССГ е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизията. Относно приложението на материалния закон съдът е развил съображения за доказано наличие на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК и за законосъобразно определяне с РА на общите годишни данъчни основи и съответния размер на дължимия данък.

С Допълнителното решение АССГ е оставил без уважение искането на жалбоподателя за допълване на постановеното по делото решение с изрично произнасяне по направеното оспорване на пълномощно, приложено на л. 896 от папка - приложение по делото. Приел е, че съдът се е произнесъл по цялото оспорване.

Обжалваните решения като неправилни следва да се отменят по следните съображения:

1. С оглед характера на касационното производство, като средство за редовен инстанционен контрол по отстраняване на грешките на първоинстанционния съд, касационната проверка не се ограничава до посочените в жалбата оплаквания, а включва служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон /чл. 218, ал. 2 АПК/.

В случая обжалваното решение, с което е отхвърлено оспорването на Н. Б. срещу Ревизионен акт /РА/№ 2101302713 от 09.09.2013 г., е постановено в нарушение на материалния закон, за което касационният съд следи служебно. Налице е основание за обявяване на нищожност на РА поради издаването му от некомпетентен орган по приходите. Няма спор, че ревизията е повторна, след отмяна на РА 2101206869 от 21.12.2012 г. по реда на чл. 155, ал. 2 и ал. 4 ДОПК, с решение № 535 от 22.03.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП. Първоначалната ревизия е възложена със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1113702 от 12.12.2011 г. /прил. на л. 437 от том I по делото/ с обхват на ревизията - данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за периода 01.01.2005 г. - 31.12.2006 г. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2007 г. - 31.12.2009 г.

С отмяната на ревизионния акт с решение на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, и връщане на преписката на ТД на НАП за нова ревизия, се възстановява висящността на ревизионното производство. Това е приложимото правило независимо от порока, от който е засегнат ревизионният акт, установен от горестоящия административен орган. Повторната ревизия следва да се счита продължение на първата, независимо от основанието за незаконосъобразност на РА. Налице е образувано и висящо ревизионно производство, за които случаи преходната разпоредба на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК /ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г./ предвижда, че се довършват по досегашния ред. Досегашният ред е редът в сила до 31.12.2012 г., включително издаване на РА от орган по приходите, определен със заповед за определяне на компетентен орган от органа, възложил ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК /редакция до 31.12.2012 г./.

Доколкото е било налице образувано със ЗВР № № 1113702 от 12.12.2011 г. и висящо ревизионно производство след отмяната на РА № 2101206869 от 21.12.2012 г., е изпълнена хипотезата на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК /ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г./. След отмяна на първоначално издадения ревизионен акт не започва нова ревизия, а се възстановява висящността на производството по издаване на ревизионен акт, започнало с първоначално издадената заповед за възлагане на ревизия, в който смисъл е и константната съдебна практика. Органът, компетентен да издаде РА, следва да бъде определен "по досегашния ред", т. е. със заповед за определяне на компетентен орган от органа, възложил ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК /редакция до 31.12.2012 г./. Органите по приходите, издали оспорения ревизионен акт са двама, като не е налице заповед за определяне на компетентен орган, както и липсва законово правомощие, органът, възложил ревизията да издава ревизионен акт.

Като не е констатирал допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила - издаването на РА от материалнонекомпетентен орган, административният съд е постановил неправилно решение - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да бъде отменено и съгласно чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови решение, с което процесният РА да бъде обявен за нищожен.

Тъй като ревизията не е образувана по искане на ревизираното лице, не са налице условия за връщане на преписката на административния орган за извършване на нова ревизия, в който смисъл е трайно установената съдебна практика на Върховния административен съд.

1. С оглед изхода от главния спор относно правилността на решението по делото, което се отнася до въпроса за законосъобразността на процесния РА, втората касационна жалба се явява също основателна, но на друго основание. Доколкото с прогласяването на нищожност на РА се постига целеният благоприятен резултат за РЛ, то допълнителното решение не следва да съществува като такова, т. е. трябва да бъде обезсилено, но не по вина на решаващия съд.

В полза на касационния жалбоподател не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като същият изрично заявява, че не претендира такива.

Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение,