Решение № 8352 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8846/2015 г.

Решение № 8352 от 6.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8846/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Слави Димитров, в качеството му на пълномощник на Йордан Г. Шишков, срещу Решение № 800 от 22.04.2015 г., постановено по адм. дело № 3924/2013 г. от Административен съд Пловдив с доводи за неправилност, поради нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт и се претендират разноски. Ответната страна - Агенция за държавна финансова инспекция не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, предявения от Йордан Шишков иск срещу Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) - София към Министерство на финансите, в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва от 06.07.2012 г. до погасяване на вземането, представляващи неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от подробно описаните с исковата молба и отменени наказателни постановления, издадени от Директора на АДФИ и е осъдил ищеца да заплати на ответника по иска разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 430 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че срещу ищеца, в качеството му на Кмет на Община Родопи, са били издадени 17 броя наказателни постановления, издадени от Директора на АДФИ, които са били отменени с влезли в сила съдебни актове. Приел е още, че претенциите на ищеца са изцяло неоснователни, тъй като се основават на отменени наказателни постановления, които не са същински административни актове. Дейността по издаването на наказателното постановление по съществото си е израз на правораздавателна дейност, а не на типично административна. От това следва, че отмененото наказателно постановление не е идентично с отменен незаконосъобразен акт, издаден при или по повод изпълнение на административна дейност, по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Предвид характера на акта, налагането на административно наказание по реда на ЗАНН не е типична административна дейност. Решението е неправилно и ще следва да се отмени, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд при следните съображения. С т. 1 на Тълкувателно решение № 2 от 19.05.2015 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2014 г., ОСС от ГК от ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС прие, че: "Разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК установява подведомствеността на административните дела, като предоставя в компетентност на административните съдилища делата по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Нормата на чл. 1 ЗОДОВ очертава от обективна и субективна страна отговорността на държавата и общините за вредите от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техните органи и длъжностни лица. Държавата и общините отговарят за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За приложението на разпоредбата е необходимо наличието на вреда, причинена от незаконосъобразни актове, действия или бездействия държавните или общинските органи, които са резултат от тяхната административна дейност. Видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, определян по признаците, визирани в АПК, не се сочи като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. За разлика от него, понятието "административна дейност" е посочено изрично както в съдържанието на правната норма на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, така и в нейното заглавие: "Отговорност за дейност на администрацията". Подобен е законодателният подход и в разпоредбата на чл. 2 ЗОДОВ, която установява отговорност на държавата за вреди при осъществяване на правозащитна дейност и е озаглавена "Отговорност за дейност на правозащитните органи". Отговорността, съобразно фактическите състави на ЗОДОВ, следователно е резултат от незаконосъобразно осъществяване на публични функции - административни и правозащитни от органите на държавата, общините и съдебната власт. " Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. На следващо място съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е описал подробно събраните в хода на съдебното дирене доказателства, но не ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните. Поради това изводите му за неоснователност на иска са необосновани. Налице е и твърдяното от касатора противоречие в мотивите на съдебния акт. При така изложените мотиви и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение