Решение № 9243 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9580/2019 г.

Решение № 9243 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9580/2019 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Водоканалстрой" ООД, ЕИК 102116887, чрез проц. си представител адв. Д. Николова, против решение № 1130/19 юни 2019 г., постановено по адм. д. № 133/2019 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Водоканалстрой" ООД против заповед № 3537/13 декември 2018 г. на зам. кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на община Бургас, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Масивна едноетажна сграда с Г-образна форма", находящ се в поземлен имот с идентификатор 007079.605.271 по КККР на гр. Бургас, част от УПИ III- 741, 311, кв. 24 по ПЗ "Север", гр. Бургас, като извършен без строителни книжа и разрешение за строеж. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. От събраните по делото писмени доказателства и предвид заключението на СТЕ първоинстанционният съд е формирал аргументиран извод, че съобразно характеристиките на построеното се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, а не за преместваем обект и строежът, предмет на оспорения административен акт, е пета категория, съобразно визираното в чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗУТ. В тази връзка законосъобразно е преценено, че за процесния строеж не са налице валидни строителни книжа – одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, предвид което строежът е изпълнен в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Противно на посоченото в касационната жалба, строежът е описан като вид и местоположение в достатъчна степен, за да бъде безпрепятствено индивидуализиран. Обстоятелството, че касаторът е наемател на поземления имот, върху който е констатиран незаконен строеж, не го лишава от качеството извършител на строежа, доколкото в договора за наем от 2018 г. (л. 29) като предмет е посочено открита складова площ от 3000 кв. м. Това е доказателство както за авторството на строежа, така и за времето на изграждането му. Решаващият съд, относно наличие на търпимост на строежа, е приел, че същият не попада в приложното поле на § 16 и § 127 ПЗР на ЗУТ, който извод този съд изцяло споделя. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав