Решение № 6238 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2301/2015 г.

Решение № 6238 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2301/2015 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по касационна жалба на зам. директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив срещу Решение № 713 от 22.03.2013 г. по адм. дело № 1342/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив, 5 състав, поправено с Решение № 2688 от 9.12.2014 г. по същото дело по описа на съда.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на съдебния акт и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "С. Г.-2001" ЕООД срещу РА в съответните му части.

Ответната страна - "С. Г. -2001" ЕООД, не се представлява, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Във връзка с основателността на касационната жалба настоящият съдебен състав съобрази следното:

Производството пред Административен съд Пловдив /АС Пловдив/ е повторно, след като с Решение № 5591 от 18.04.2012 г., постановено по адм. д. № 8588/2011 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 761 от 3.05.2011 г., постановено по адм. д. № 750/2010 г. по описа на АСП, с което е отменен като незаконосъобразен РА № 240900641 от 25.01.2010 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП - Пловдив, офис Стара Загора, потвърден в обжалваната част с Решение № 192 от 22.03.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" /сега "ОДОП"/ - гр. Пловдив за установен корпоративен данък за 2008 г. в размер на 7365,22 лв., ведно с начислени лихви 1305,50 лв., за разликата от 3155,21 лв. до пълния определен размер от 7365,22 лв. и в частта за лихви за разликата от 283,65 лв. до определените 1305,50 лв., както и в частта за разноските съразмерно с отменената част от акта, делото е върнато в тази част за ново разглеждане от друг състав на АСП, а решението в останалата му част е оставено в сила.

При първото разглеждане на делото от първоинстанционния съд, съставът на АСП е бил сезиран с жалба от "С. Г. - 2001" ЕООД срещу процесния РА относно начисления ДДС в размер на 663,70 лв. и лихви в размер на 333,28 лв. и относно установения корпоративен данък за 2008 г. в размер на 7365,22 лв. и лихви в размер на 1305,50 лв. С постановеното решение съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗКПО и правилно на дружеството е начислен корпоративен данък за 2008 г. Счел е, че размерът му е неправилно определен, поради което е направил извод, че РА следва да бъде отменен за разликата от 3155,21 лв., до който размер той е законосъобразен според този състав, до пълния начислен размер от 7365,22 лв., като РА се отмени и в частта относно съответните лихви за забава за разликата от 283,65 лв. до определените с РА 1305,50 лв. В частта по ЗДДС съдът е приел РА за законосъобразен и е отхвърлил жалбата на дружеството за този спорен предмет.

По повод обжалването на това решение, съставът на Върховен административен съд е бил сезиран с две касационни жалби.

С подадената от директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив касационна жалба Решение № 761 от 3.05.2011 г., постановено по адм. д. № 750/2010 г. по описа на АСП е било обжалвано, в частта му за начислените лихви по установен корпоративен данък за 2008 г. за разликата от 283, 65 лв. до определените 1305,50 лв., както и в частта на определеното юрисконсултско възнаграждение.

С касационната жалба, подадена от "С. Г. 2001" ЕООД решението е било обжалвано в частта, с която жалбата на дружеството е била отхвърлена и спорният РА е бил потвърден /относно приетия за законосъобразен РА по ЗДДС и намаления размер на корпоративния данък за 2008 г./.

В отменителното решение на Върховен административен съд е посочено, че жалбата на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив е неоснователна, а тази на дружеството - частично основателна. В мотивите е посочено, че в частта по ЗДДС, в която съставът на АСП е приел, че начисляването на ДДС е законосъобразно, решението му е правилно.

Относно приложението на ЗКПО съставът на Върховен административен съд е приел, че решението е неправилно. Дал е указания при новото разглеждане, на първо място, да се съобрази налице ли са основания и правилно ли данъчният орган е приел, че за 2008 г. е налице отклонение от данъчното облагане и в резултат условия за преобразуване финансовия резултат на дружеството, като в тази връзка следва да бъдат изследвани извършените продажби за цялата 2008 г. След това на тази основа да се отговори на основния въпрос за наличие на предпоставките за приложение на чл. 16, ал. 1 и чл. 78 ЗКПО и да се пристъпи към определяне размер на дължимия корпоративен данък за облагане през 2008 г.

С диспозитива на решението е отменил решението на АС Пловдив в отменителната РА част за разликата от 3155,21 лв. до пълния определен размер от 7365,22 лв. и в частта за лихвите за разликата от 283,65 лв. до определения размер 1305,50 лв. и е върнал делото да се гледа отново в тази част, като в останалата част (а именно, в частта, в която жалбата срещу спорния РА за начисления ДДС и определен корпоративен данък в размер до 3155,21 лв. и лихвата до 283,65 лв. е отхвърлена) е оставил отхвърлителното жалбата срещу РА решение в сила.

Първоначално АС Пловдив /след връщане на делото за ново разглеждане/ е постановил Решение № 713 от 22.03.2013 г. по адм. дело № 1342/2012 г., с което е отменил РА относно начислен на "С. Г. 2001" ЕООД ДДС в размер на 663,70 лева и са определени лихви в размер на 333,28 лева, както и е установен корпоративен данък за 2008 г. в размер на 7365,22 лева ведно с начислени лихви 717,43 лева. С решението дирекция "ОДОП" е осъдена да заплати на "С. Г. 2001" ЕООД разноски в размер на 1825 лева.

С определение № 14287 от 1.12.2014 г. по адм. дело № 7024/2013 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение е изпратено делото на АС Пловдив за отстраняване на очевидни фактически грешки в Решение № 713 от 22.03.2013 г. по адм. дело № 1342/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив, 5 състав.

С Решение № 2688 от 9.12.2014 г. по адм. дело № 1342/2012 г. по описа на АС Пловдив, постановено в производство по реда на чл. 175 от АПК, е допусната поправка на ОФГ в диспозитива на Решение № 713 от 22.03.2013 г., като диспозитивът гласи - отменя Ревизионен акт № 240900641 от 25.01.2010 г., издаден от М. Г. Д. - инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив, офис Ст. Загора, потвърден в обжалваната част с Решение № 192 от 22.03.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството е определен корпоративен данък за 2008 г. в размер на 7365,22 лева ведно с начислени лихви 717,43 лева. Решението за поправка е връчено на страните и срокът му за обжалване е изтекъл, като няма подадена касационна жалба от нито една от страните, поради което на основание чл. 175, ал. 2 от АПК обжалваното решение следва да се счита с отразената в него поправка, а именно, че спорният предмет е отмененият от АС Пловдив РА в частта, с която на дружеството е определен корпоративен данък за 2008 г. в размер на 7365,22 лева ведно с начислени лихви 717,43 лева.

1. Така постановеното решение се явява частично недопустимо. Видно от развилото се пред предходния състав на Върховен административен съд касационно производство и съобразно диспозитива на постановеното от него решение следва да се приеме, че спорът е окончателно решен относно приетия за законосъобразен РА за корпоративния данък за 2008 г. за сумата 3155,21 лв. и лихвата до 283,65 лева, както и относно доначисления ДДС за сумата от 663,70 лева и лихви 333,28 лева. Тричленният състав на ВАС е отменил първото решение на АС Пловдив в отменителната РА част за корпоративния данък за 2008 г. за разликата от 3155,21 лв. до пълния определен размер от 7365,22 лв. и в частта за лихвите за разликата от 283,65 лв. до определения размер 1305,50 лв. и е върнал делото за ново разглеждане само в тази част. Въпреки че на новия състав на АС Пловдив е дадена възможност да отстрани ОФГ в постановеното решение, предмет на касационен контрол в настоящото производство, същият е приел, че спорният предмет се отнася до целия корпоративен данък за 2008 г. в размер на 7365,22 лева ведно с лихви за забава от 717,43 лева и е отменил РА в тази част. Следователно, новият състав на АС Пловдив е постановил недопустимо решение в частта, в която е отменил РА относно корпоративния данък за 2008 г. за сумата от 3155,21 лв. и лихвата в размер 283,65 лв., тъй като спорът в тази част е окончателно решен с влязло в сила съдебно решение. Т. е. в тази част решението следва да се обезсили и производството да се прекрати.

1. В останалата част решението, с което е отменен РА за корпоративния данък за 2008 г. за горницата над 3155,21 лева до 7365,22 лева и за лихвите за забава за горницата над 283,65 лева до 717,43 лева, се явява правилно. Не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно съдът е обсъдил приетите по делото заключения по СИЕ и СТЕ и не е кредитирал заключението, прието в хода на ревизията. След като се установява, че РА е законосъобразен за дължим корпоративен данък в по-нисък от определения от данъчните органи размер, то следва да се приеме, че при новото разглеждане на делото от АС Пловдив обосновано е отменен РА относно корпоративния данък за 2008 г. за горницата до пълния размер. В случая не е необходимо да се обсъждат предпоставките на чл. 16 и чл. 78 от ЗКПО за отклонение от данъчно облагане, след като спорът не се отнася до тяхното приложно поле, а само до размера на корпоративния данък. Необходимо е да се кредитира заключението по СТЕ, изготвено от в. л. Ана Зайкова при първото разглеждане на делото, както и заключението по ССчЕ, изготвен от в. л. Петко Тороманов. След като методите на в. л. за определяне на пазарна стойност на имотите съответстват на тези, определени в приложимата Наредба № Н - 9 от 14.08.2006 г., то пазарната цена на имотите е определена по силата на § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО. Това обосновава намаление на дължимия корпоративен данък и правилно АС Пловдив е отменил РА за корпоративния данък за горницата над 3155,21 лева до 7365,22 лева и за лихвите за забава за горницата над 283,65 лева до 717,43 лева. Следва да се посочи, че в самата касационна жалба от зам. директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив /на стр. 4 от нея/ е изрично посочено, че съдът правилно е кредитирал заключението по СТЕ, депозирано в съдебното производство, като изготвено на базата на методите, дадени в ДР на ДОПК - метода на увеличената стойност по Наредба № Н- 9 от 14.08.2006 г.

С оглед изхода на спора, решението следва да се отмени в частта на разноските, присъдени в полза на дружеството за горницата над 900 лева до размера от 1825 лева. На страните в касационното производство не се дължат разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение