Решение № 12387 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2810/2016 г.

Решение № 12387 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2810/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на С. А., чрез адв. Д. срещу решение № 107/07.01.2016 г. по адм. дело № 11759/2014 г. на Административен съд - С.-град. С доводи за неправилност, като постановено при съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и за необоснованост на решението, се претендира неговата отмяна, със законните последици. Ответникът - началник на Служба по геодезия картография и кадастър - С., не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът - "Специализирана болница за рехабилитация - Б." АД, със седалище и адрес на управление гр. Б., чрез адв. Д., заявява становище за неоснователност на жалбата, за обоснованост и законосъобразност на решението и моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски по представен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена заповед № 18-11632/01.09.2014 г. на началника на СГКК - С., с която на основание чл. 54, ал. 4, вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и регистър на гр. Б., одобрена със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в промяна на границите на поземлени имоти с идентификатори 02659.2195.1914 и 02659.2195.1669, като собственият на С. Й. А. поземлен имот с идентификатор 02659.2195.1669, с площ 1423 кв. м се заличава и вместо него се нанася нов обект в КККР с идентификатор 02659.2195.2707, с площ 1420 кв. м и променени граници, като се променят границите и на имот с идентификатор 02659.2195.1914, собственост на "Специализирана болница за рехабилитация - Б." АД, с площ 35053 кв. м, която площ става 35056 кв. м. Прието е, че изменението на КК и КР е извършено от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Изследвайки актуалната редакция на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР /след изм., ДВ, бр. 49/13.06.2014 г./, съдът е приел, че е налице забрана за изменение на КК и КР по чл. 54 ЗКИР, при наличието на констатиран от административния орган спор за собственост, какъвто в случая е безспорно налице, поради "застъпване" на части от имот с идентификатор 02659.2195.1914 и изричното противопоставяне на вписания в КР собственик "Специализирана болница за рехабилитация - Б." АД. Решението е правилно и законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка и липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Безспорно е по делото обстоятелството, че допуснатото с процесната заповед № 18-11632/01.09.2014 г. на началника на СГКК - С. изменение е на основание чл. 54, ал. 2 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР /след изм., ДВ, бр. 49/13.06.2014 г./. Разпоредбата на ал. 2, чл. 54 ЗКИР, макар и да не изисква изготвяне на Акт за непълноти и грешки, в приложимата си редакция, не игнорира установяването от административния орган на наличен спор за материално право /спор за собственост/, а напротив - задължава органа при констатирано застъпване на площта и границите на новонанасяния имот с фигуриращите такива в КК да се изготви комбинирана скица с отразяване на спорните части от имота, а претендираната непълнота и грешка "се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред", т. е. след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните, имащо сила на присъдено нещо за тях. В този смисъл е неоснователно възражението по касационната жалба, че не са представени доказателства за висящ спор за собственост, тъй като наличието на висящо исково производство не е разписано като основание за отказ на исканото изменение на КККР в ал. 2, чл. 54 ЗКИР. Нормата обвързва наличието на спор за собственост единствено със засягане на съседен/и/ имот/и/ от изменението и липса на съгласие /противопоставяне/ на изменението от собственика на засегнатия имот, вписан в КР. Неоснователен е и доводът по касационната жалба, че наличието на спор за собственост е опровергано от приетата по делото СТЕ, тъй като такъв вид произнасяне /по спор за собственост/ е извън компетентността на експертите и е изцяло и единствено в правомощията на съда, и то в исково производство. Действително, в приетите по делото заключения на експертизите /първоначална и тройна/ е проследена историята на заявения за изменението имот от нанасянето му с пл. № 284б в кадастъра през 1982 г. до отреждане на УПИ III-1669 през 2002 г. за него, които констатации обаче не игнорират навлизането на новонанесения с процесната заповед имот с идентификатор 02659.2195.2707 в съседния /от всичките му страни/ имот с идентификатор 02659.2195.1914, записан в КР като собственост на оспорващия изменението "Специализирана болница за рехабилитация - Б." АД". Освен това от единичната експертиза е установено, че имотът със заличен идентификатор 02659.2195.1669 е нанесен в първоначалната КК, одобрена със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК не по критерия на т. 2, чл. 14 от Наредба № 3/2005 г., а "въз основа направени на място геодезически измервания". Следователно дори и да има разминаване в нанесените граници /най-вече северната/ с тези по предходния кадастър и действащ РП, то това не сочи на "непълнота и грешка" по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Не може да се приеме, че следва да се съобразят и регулационните граници, тъй като изключителната хипотеза на чл. 62, ал. 5, предл. 2 от Наредба № 3/2005 г. - нанасяне на "регулационната линия по приложен устройствен план" е неприложима по смисъла на чл. 15, ал. 2 ЗНА, като противоречаща на законовите разпоредби от по-висш ранг - въвежда ново основание за изменение на КК, извън регламентираните от чл. 51 и сл. ЗКИР и относима към отм. редакция на чл. 53 ЗКИР /преди изм., ДВ, бр. 49/13.06.2014 г./. Предвид изложеното, безспорно установеното по делото "застъпване" на части от имотите и налични противопоставими документи за собственост: нотариален акт № 120, том I, рег. № 2225, дело № 116/2009 г. /лест 6/ и нотариален акт № 87, том LLVIII, дело № 21387/1996 г. /лист 53/, изводът на административния съд за незаконосъобразност на процесната заповед, поради противоречие със забраната за изменение на КК и КР по чл. 54, ал. 2 ЗКИР при наличие на спор за собственост с фигуриращия в КР собственик на засегнатия от изменението кадастрален обект, се явява обоснован и правилен. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. При изрично и своевременно заявената от ответника "Специализирана болница за рехабилитация - Б." АД, претенция за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция по представения списък, възлизащи в размер на 1200 лева - адвокатско възнаграждение, договорено и надлежно внесено по Договора за правна защита и съдействие № 226/30.09.2014 г. Възражение за прекомерност не е направено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, Върховният административен съд, второ отделение