Решение № 14842 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7991/2017 г.

Решение № 14842 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7991/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Мизия милк" ЕООД, ЕИК 125531287, представлявано от управителя И. М., чрез процесуалния му представител адв. П. Стамов, срещу Решение № 908 от 25.05.2017 г., постановено по адм. дело № 2829/2016 г. от Административен съд Варна с доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендират се разноски.

Ответната страна – Националната агенция за приходите гр. София, чрез пълномощника си юрк. П. Николова, поддържа становище за неоснователност и необоснованост на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил, като неоснователни, предявените от "Мизия милк" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, против НАП - София, чрез ТД на НАП – Варна, искове за причинени от отменените ревизионен акт (РА) № 03251200155 от 23.10.12 г. и РА № 03251300094 от 08.10.13 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, имуществени вреди и пропуснати ползи общо в размер на 6 128 126 лв., на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като претендираните вреди представляват: - загуби в размер на 2 042 959. 80 лв., авансово платени суми от ДФ "Земеделие" по сметка на дружеството в "Юробанк и Еф Джи България" АД по договор № 28/233/00676/29.05.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти" по програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПСРС), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРЗСР), която дружеството е върнало на ДФ "Земеделие"; - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 2 042 959. 80 лв., за периода от 27.08.15 г. до датата на предявяване на иска- 19.10.16 г. в размер на 238 822 лв.; - обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 042 959. 80 лв., представляващи пропуснати ползи вследствие невъзможността да се получи договореното финансиране, уговорено по договор № 28/233/00676/29.05.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти", която дружеството е следвало да получи, но не е получило; - пропуснати ползи, представляващи заложена печалба по години, изчислена по приложения към проекта бизнес план, който дружеството не е могло да реализира поради незаконосъобразните ревизионни актове, а именно- сума в размер на 1 592 067 лв., представляваща половината от заложена печалба за 2014 г. в размер на 3 184 134 лв; - сума в размер на 50 000 лв., представляваща частичен иск от заложена печалба за 2015 г. общо в размер на 3 209 362 лв.; - сума в размер на 50 000 лв., представляваща частичен иск от заложена печалба за 2016 г. общо в размер на 3 254 020 лв.; - сума в размер на 50 000 лв., представляваща частичен иск от заложена печалба за 2017 г. общо в размер на 3 209 362 лв.; - обезщетение за имуществени вреди-загуби в размер на 54 900 лв. общо, представляващи изплатени от дружеството разходи по подготовка на проекта, а именно-42 000 лв., заплатени на "Инвестпроект" ЕООД по договор от 04.07.2011 г. за изготвяне на проектно предложение, финансирането на което е одобрено от ДФ "Земеделие"; - 9 900 лв., заплатени на "Поликорп" ЕООД по договор № 0020 ММ от 01.08.2011 г. за проектиране по част технологична на обекта в гр. Елхово; - 2 500 лв., изплатени на "ЛД Проджект Мениджмънт" ЕООД по договор от 22.08.11 г. за консултантски услуги; - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 54 900 лв., представляваща изплатени от дружеството разходи за подготовка на проекта с ДФ "Земеделие" за периода от 27.08.15 г. до 19.10.16 г. в размер на 6 417. 81 лв.

Със същото решение търговското дружество е осъдено да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице само първите две от комулативно изискуемите предпоставки от сложния фактически състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: 1. отменени по съответния ред Ревизионни актове, единият от които частично, издадени от административния орган при упражняване на административната му дейност; 2. Настъпили имуществени вреди, загуби и пропуснати ползи. Не е доказана обаче пряката причинна връзка между понесените имуществени вреди и отменените, като незаконосъобразни ревизионни актове.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице отменителните основания, посочени в касационната жалба.

В случая фактическите установявания на първостепенния съд не се оспорват и не е необходима да се повтарят. Оспорват се неговите изводи досежно отсъствието на пряка и непосредствена причинна връзка между понесените имуществени вреди (най-общо казано) и отменените изцяло и частично, като незаконосъобразни, ревизионни актове.

Съгласно чл. 7 от Конституцията на РБ: "Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. ". Това конституционно правило е конкретизирано в нормата на чл. 1, ал. 1 от специалния закон – ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Тази отговорност е пълна, гаранционно-обезпечителна, обективна, имуществена юридическа отговорност. Възникването й е свързано с осъществяването на пораждащия отговорността сложен фактически състав, посочен в хипотезата на правната норма, включващ следните елементи, в условията на комулативност: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв акт, действие/бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие/бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от посочените елементи не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

1. По отношение наличието на незаконосъобразен административен акт:

Незаконосъобразен акт, по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, означава недействителен акт, а недействителността е два вида – нищожност и унищожаемост. Нищожният административен акт не поражда правни последици и затова се счита за несъществуващ. Не така стои въпросът с унищожаемият – той поражда правните последици, които законът му придава, но поради наличието на порок, подлежи на отмяна. Незаконосъобразен е само изцяло отмененият (в смисъл на унищожен) по съответния ред административен акт. Бъде ли отменен унищожаемият административен акт, считат се за отменени за в бъдеще, т. е. от влизане в сила на отменителното решение, и неговите последици.

В конкретния случай Ревизионен акт № 03251200155 от 23.10.12 г., за който е съставен ревизионен доклад № 12000155 от 22.08.2012 г., обхваща установяването на задължения на търговското дружество за корпоративен данък в периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2010 г. и за ДДС 01.01.2009 г. до 30.06.2010 г. Такива са били установени в общ размер на 541 706. 73 лв. - главници и лихви.

След оспорването по административен ред констатациите на ТД на НАП – Варна са потвърдени в частта за ДДС, а в частта по ЗКПО – отменени, като преписката е върната за възлагане на нова ревизия. При новата ревизия отново са установени задължения по ЗКПО за посочения период – РА № 03251300094 от 08.10.13 г. При съдебното оспорване РА по отношение задължения по ДДС е отменен, а РА, с който са установени задължения по ЗКПО, е изменен (т. е. в една част констатациите на ТД на НАП са потвърдени, а в друга - отменени). При това положение настоящият състав намира, че от гледна точка на данъчното право "Мизия милк" ЕООД има установени публични задължения, които не са в размера, първоначално установен от данъчния орган, но наличието на такива задължения води до извода, че не е налице отменен изцяло, в смисъл на унищожен, като незаконосъобразен, административен акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

1. По отношение наличието на пряка е непосредствена причинна връзка.

Твърдените от ищеца в настоящото производство вреди се явяват пряка и непосредствена последица не от ревизионния акт, а от наложените от публичния изпълнител предварителни обезпечителни мерки. Поради това, макар и обявен в една част за незаконосъобразен, а в друга частично за такъв, този акт не може да се разглежда като предпоставка за ангажиране отговорността на Националната агенция по приходите. Съгласно чл. 121, ал. 2 ДОПК предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197. При положение, че мерките не са били обжалвани и акта, с който са наложени, не е отменен, на ищеца не се дължи обезщетение за вреди. Основание за присъждането на обезщетението е незаконната административна дейност, каквато в случая не е била установена по предвидения в закона ред. Обстоятелството, че обезпечителните мерки се прилагат в ревизионното производство, не води до друг извод по съществото на спора, тъй като те подлежат на самостоятелно обжалване и само ако бъдат отменени, може да се търси отговорност от юридическото лице, чийто орган е причинил вреди при извършването на административна дейност в противоречие с нормативните изисквания. От самия ревизионен акт имуществени вреди не са настъпили, тъй като с него само се установяват видове задължения и се посочват периодите, за които се отнасят. Въз основа на данните за размера на бъдещото публично вземане - 534 254. 04 лв., по писмено искане на органа по приходите, извършващ ревизия на дружеството, публичният изпълнител е наложил, с отделен акт - постановление № 53968-2/12.10.2012 г., издадено на осн. чл. 121 ДОПК - предварителни обезпечителни мерки: възбрана върху недвижим имот, находящ се в с. Стеврек, община Антоново, Търговищка обл., описан подробно в постановлението; запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки в посочените банки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, както и запор върху движими вещи - автомобили, подробно описани в постановлението по вид, марка, цвят, регистрационен номер, номер на двигател, рама, балансова стойност. Не е била налице пречка, получавайки постановлението страната да се възползва от законово предоставената й възможност да го обжалва по посочения ред, но по делото не са представени доказателства в тази посока.

Поради описаното, настоящият състав споделя изцяло становището на първоинстанционния съд, че не са налице данни, които да доведат до извод за наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между акта на административния орган, издател на РА и настъпили за "Мизия милк" ЕООД имуществени вреди.

По изложените съображения обжалваното решение е правилно в частта, с която е отхвърлен предявеният иск.

Неправилно е обаче в частта на присъдените разноски в полза на ответника, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо в тази му част решението следва да бъде отменено, като се отхвърли направеното искане на НАП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за представителство в производството пред първоинстанционния съд. Неоснователно е това искане и пред настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение