Решение № 11751 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6948/2025 г.
ВАСПето отделение19.11.2025 г.докладчик Мария Николова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 3644/01.04.2025 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело 3046/2024 г.
ОСЪЖДА К. М. Х., действащ със съгласието на баща си М. Т. Х., да заплати на Основно училище [заличен текст] Варна сумата от 1000 лв. разноски по делото.
Решението е окончателно.
Подписвам решението с особено мнение, защото не съм съгласна с мнозинството от състава, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Считам, че решението е неправилно и следва да се отмени. Заповедта е постановена в нарушение изискването за форма, на административнопроизводствените правила, на материалния закон и целта на закона. От представените по делото доказателства не може да се направи извод, че е спазено изискването на чл. 199, ал. 1 ЗПУО санкцията да се наложи след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците. По делото липсват категорични доказателства за това какви механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците са предприети спрямо ученика К. Х. и защо те не са дали резултат. В тази връзка считам, че заповедта е издадена и в нарушение на чл. 68, ал. 2 от Наредбата за приобщаващото образование (НПО), тъй като в заповедта не са посочени предприетите дейности за мотивация на ученика и за преодоляване на проблемното му поведение, в случай че такива са били предприети, и причините те да не дадат резултат, а те не са посочени, защото няма приложени такива. Вписването на забележките от електронния дневник не изпълнява законовото изискване. Налагането на санкции на всички ученици присъствали на случката на 14.11.2024 г. с превантивна цел, тъй като ситуацията, в която са участвали може да доведе до много тежки последствия , по думите на свидетеля Д. К., е в противоречие с разпоредбите на ЗПУО и НПО. Нормативната уредба изисква предприемане на мерките по чл. 26, ал. 3 и чл. 45 НПО, за да може да се гарантира, че училището, в лицето на педагогическите и непедагогическите специалисти, е направило необходимото за преодоляване на проблемното поведение на ученика, като му посочи в какво се изразява това проблемно поведение и вземе необходимите мерки, за да се въздейства върху вътрешната мотивация на ученика. От анализа на разпоредбите на чл. 45 чл. 53 НПО се налага извод, че е необходима работа с конкретния ученик за възникналия конкретен проблем, а ако ученикът е имал проблемно поведение в по-продължителен период, какъвто не е настоящият случай, е нужно да се установи, че е направено всичко необходимо, за да се преодолее това поведение. В случая няма никакви доказателства за работа конкретно с К. Х.. По делото липсват доказателства, че преди налагане на санкцията на ученика са предприети механизми за въздействие върху поведението му, същите са недостатъчни или изчерпани, поради което е наложена санкцията, независимо, че същата е най-леката възможна. Видно от разискванията на заседанието на педагогическия съвет на 26.11.2024 г. (Протокол 4/26.11.2024 г.) не са обсъждани мерки за подкрепа на ученика К. Х., а директно е взето решение за започване на процедури по налагане на санкции на всички ученици. В Протокол 5/15.11.2024 г. на Координационния съвет за превенция и интервенция на насилието и тормоза към ОУ [заличен текст] град Варна също няма предложени конкретни мерки за преодоляване на проблемното поведение на учениците. Считам, че изводите на съда относно срока на санкцията са неправилни. Съгласно чл. 205, ал. 2 ЗПУО в заповедта за налагане на санкция се посочват видът на санкцията, срокът и мотивите за налагането й. В чл. 202, ал. 1 и 2 ЗПУО е предвидено, че санкциите са срочни. Срокът на санкциите е до края на учебната година. Следователно срокът на санкцията е част от задължителните реквизити на административния акт и дали той е правилно определен подлежи на съдебен контрол и е част от преценката за законосъобразност на акта. Законът не предвижда предварително изпълнение на заповедите, с които се налага санкция. В случая е налице нарушение при определяне на началния срок, от който започва за тече срокът на санкцията. При това положение неправилно съдът е приел, че следва да измени заповедта. Органът не е допуснал предварително изпълнение на заповедта, поради което незаконосъобразно е определил, че наложената санкция влиза в сила от датата на заповедта. По този начин е ограничил правото на защита на санкционираното лице, което въпреки суспензивния ефект на жалбата, се е считало за наказано с наказанието забележка до края на учебната година. По изложените съображения подписвам решението с особено мнение.
Мария Николова
Председател: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА Членове: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА /п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. М. Х., действащ със съгласието на баща си М. Т. Х., срещу Решение 3644/01.04.2025 г. на Административен съд (АС) Варна, постановено по адм. дело 3046/2024 г. С обжалваното решение е изменена Заповед РД-09-599/03.12.2024 г. на директора на Основно училище (ОУ) [заличен текст] Варна, в частта, в която е определен началният момент на срока на санкцията забележка на ученика от [заличен текст] клас К. М. Х. от датата на тази заповед на датата на влизане на заповедта в законна сила ; Заповед РД-09-599/03.12.2024 г. на директора на ОУ [заличен текст] Варна е оставена в сила в останалата ѝ част и М. Т. Х. и Я. С. Х. родители на К. М. Х., са осъдени солидарно да заплатят на ОУ [заличен текст] гр. Варна сумата от 1000 (хиляда) лева, съдебно-деловодни разноски. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Оспорва изводите на съда, че спрямо него са били изчерпани механизмите за въздействие върху вътрешната мотивация и преодоляване на проблемното поведение. Счита, че съдът неправилно е разчел хронологията на действията, които трябва да се осъществят от училището преди налагане на наказанието. Сочи, че не е приложен индивидуалният подход за превенция на насилието и преодоляване на проблемното поведение. Съдът неправилно е приел, че в заповедта са изложени мотиви за налагането на санкцията. Оспорва и изводите на съда относно предварителното изпълнение на обжалваната заповед. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като липсват основания за нейното предварително изпълнение. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касация Директорът на ОУ [заличен текст] Варна оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Пейчева. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна следното: На 15.11.2024 г. заместник-директорката по учебната дейност на ОУ [заличен текст] гр. Варна е изготвила доклад до директора с данни, че е била информирана от две ученички от [заличен текст] клас след третото междучасие на 14.11.2024 г. за бой между ученици. Съставителката на доклада е видяла около 20 ученика в градинка близо до училището т. е. извън училищния двор, които са се разбягали в различни посоки, след като са я видели. Последната разпоредила присъствалите на боя да се явят в нейния кабинет. Отишли са четирима ученици от [заличен текст] клас - К., М., П. и Д.. От тях е узнала за сбиване с участието на Д.. Учениците са се върнали в клас, а класният им ръководител е бил информиран за случилото се. Последният се е свързал с родителите на Д. и така е узнал, че боят е бил предварително разгласен в социалната платформа Discord , както и че било заснето видео. Имало е създадена организация кои да са реферите и кой да е операторът, който да заснеме боя с телефон. В писмения доклад са изброени имената на участниците в двубоя - Д. С. от [заличен текст] клас и Р. Д. от [заличен текст] клас. Н. Т. от [заличен текст] клас и Т. Ц. от [заличен текст] клас са били съдии на двубоя, а ученикът, заснел боя е бил Д. Й. от [заличен текст] клас. Зрителите са били общо 17 ученици от [заличен текст] клас, от [заличен текст], клас, от [заличен текст] клас , от [заличен текст] клас и от [заличен текст] клас. Случаят е документиран в дневника за ситуации с насилие и тормоз за учебната 2024/2025 г. и е бил определен с второ ниво на сериозност. На 15.11.2024 г. е било проведено заседание на Координационния съвет за превенция и интервенция на насилие и тормоз в ОУ [заличен текст] Варна, като е било взето решение случаят да се разгледа от педагогическия съвет. На 19.11.2024 г. класният ръководител на К. Х., Д. К., е изготвила доклад до директора на училището за приложените механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и преодоляване на проблемното поведение на учениците. На 20.11.2024 г. същият учител е изготвил писмено предложение до директора за налагане на забележка на К. Х.. В този писмен документ са посочени наложените на ученика забележки в електронния дневник и липсата на налагани санкции по чл. 199 ЗПУО. Отразена е информация за проведен разговор с майката на К. Х.. На заседание на педагогическия съвет на 26.11.2024 г. е бил обсъждан случаят от 14.11.2024 г. и е взето решение да се образуват процедури по налагане на санкции на всички участници и зрители на инцидента. Според данните от това заседание причина за физическия двубой между двамата [заличен текст] е взаимната размяна на обиди в социалните мрежи. На 27.11.2024 г К. Х. е получил покана за изслушване, а неговият баща уведомително писмо за изслушването. Проведеното изслушване на 28.11.2024 г. е документирано в писмен протокол, в който е отразено ,че жалбоподателят не е член на социалната платформа Discord , а е узнал за боя в същия ден. Протоколът е подписан от ученика и от неговия баща. На 03.12.2024 г. е издадена процесната заповед. Съдът е посочил, че в мотивите на заповедта са изложени факти за уговорения и разгласен бой между учениците Д. С. и Р. Д., на който К. Х. е присъствал доброволно, без да направи опит да го предотврати, да го преустанови или да уведоми учител за случващото се. Вписано е неспазване на чл. 58, т. 28 от ПДУ, като е възпроизведено съдържанието на това правило, посочени са наложените в електронния дневник забележки на ученика. Вписано е също, че санкцията забележка е със срок от датата на заповедта до края на учебната 2024/2025 г. Като доказателство по делото са приети Правилник за дейността на ОУ [заличен текст] Варна, както и Училищен механизъм за превенция и интервенция на насилието и тормоза в ОУ [заличен текст] - Варна за учебната 2024/2025 г., Алгоритъм за прилагане на механизма за противодействие на тормоза и насилието в институциите в системата на предучилищното и училищното образование и Заповед РД-09-187/08.10.2024 г. на директора на ОУ [заличен текст] Варна за утвърждаването им. Съдът е установил, че ученикът К. Х. и неговият баща са се запознали с Правилника за дейността на училището за учебната 2024/2025 г. на 26.09.2024 г. В хода на съдебното следствие съдът е събрал гласни доказателства показанията на свидетеля Д. К. класен ръководител на К. Х.. От показанията на същата съдът е установил, че тя е трета година класен ръководител на К. Х. и на класа му. Темата за насилието е приоритетна на учителя в часа на класа, още повече след като в средата на м. октомври 2024 г. е имало размяна на обидни реплики и физическа агресия между двама ученици от същия клас - А. И. и М. Г., като единият от тях седи на един чин с К. Х.. И в часовете по изобразително изкуство, когато преподава на същия клас, допълнително включва време и за разговори с децата по преодоляване на агресията. Диктувала е на учениците, с цел информиране и запомняне основните им задължения като ученици по Правилника за дейността на училището. Поставила е копие на Правилника на таблото в класната стая. На всички ученици присъствали в различна роля на боя на 14.11.2024г. са били наложени различни по вид санкции с превантивна цел, тъй като ситуацията, в която са участвали може да доведе до много тежки последствия . Целият клас е запознат с Правилника за дейността на училището и с Етичния кодекс на училището в първите седмици на м. септември 2024 г., като са били изчетени в часа на класа. В [заличен текст] клас за учебната 2024/2025 г. е имало само два случая на агресия - през м. октомври и този от 14.11.2024 г. Тя, като класен ръководител на К. Х., не е провела индивидуални срещи и разговори с него. Такива той е имал с педагогическия съветник на училището. К. Х. е [заличен текст]. Успехът му е добър. През предходната учебна година е имал проблем с Д. от същия клас. Свидетелката е посочила, че е гледала заснетия с телефон запис на боя от 14.11.2024 г., като К. Х. стои през цялото време до своя съученик П. и гледа. На 0.01 секунда от видеозаписа точно до дърветата има две деца в тъмни дрехи -панталон и суичъри, като К. Х. е ученикът с белите маратонки и с ръце в джобовете на панталона. Той е този, който стои отстрани и наблюдава. Съседното до него момче е облечено в тъмносини дънки, а К. е с черен панталон. На 1.50мин. от видеозаписа е видно как момче, което си вади ръката от джоба и поглежда мобилния телефон. Това е К. Х.. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта му. Решението е правилно по следните съображения. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. По фактите страните не спорят. За да измени Заповед РД-09-599/03.12.2024 г. на директора на ОУ [заличен текст] Варна, в частта, в която е определен началният момент на срока на санкцията забележка на ученика от [заличен текст] клас К. М. Х. от датата на тази заповед на датата на влизане на заповедта в законна сила правилно съдът е развил съображения, че е погрешно разбирането на жалбоподателя, за допуснато по реда на чл. 60 АПК предварително изпълнение на обжалваната заповед, защото нито в разпоредителната, нито в обстоятелствената част на обжалвания индивидуален административен акт има изрично волеизявление, че се допуска предварително изпълнение на Заповед РД-09-599/03.12.2024 г. Посочил е, че съществуването на такова разпореждане не може да се извежда по тълкувателен път, а следва да се обективира в изричен текст, какъвто в случая липсвал. Позовавайки се на чл. 202, ал. 1 и ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) и суспензивния ефект на съдебното обжалване, правилно съдът е посочил, че началото на правно действие на санкцията забележка е влизането в законна сила на Заповед РД-09-599/03.12.2024г. на директора на ОУ [заличен текст] -Варна. Поради това правилно е приел, че относно началото на срока на санкцията заповедта подлежи на изменение. Правилни са изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, предвид чл. 203, ал. 1 ЗПУО. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, като съдържанието ѝ съответства на изискванията на чл. 205, ал. 2 ЗПУО. Съдът правилно е посочил, че мотивите на заповедта се съдържат и в материалите на административната преписка, което е допустимо съгласно Тълкувателно решение 16/31.03.1975 г. на ВС. Правилни са изводите на съда за материална законосъобразност на заповедта, като към същите съдът препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Решаващият съд е обсъдил възраженията на жалбоподателя, сега касатор, които възражения са направени и в касационната жалба, и правилно ги е приел за неоснователни. Проведена е дейност по чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗПУО, като дейностите по мотивация и преодоляване на проблемното поведение се определят от училището, а не от ученика. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се уважи в доказан по делото размер 1000 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно представения договор за правна защита и съдействие 0000450949 от 29.05.2025 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение