Решение № 9011 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6596/2009 г.

Решение № 9011 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6596/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от Областния управител на област с административен център гр. Пловдив, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Траницова, за отмяна на влязлото в сила решение № 206 от 07.01.2009 г., постановено по адм. дело № 8157/2008 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. В молбата се твърди, че е налице ново обстоятелство, изразяващо се в наличието на противоречиви съдебни актове, постановени по идентични правни спорове - решението, чиято отмяна се иска и определението по адм. дело № 835/2008 г. на Административен съд - Пловдив, издадено на основание решението, постановено по адм. дело № 4738/2008 г. по описа на ВАС, което съставлява отменително основание по чл. 239, т. 1 от АПК. Налице е противоречива практика по идентични казуси, поради което е налице и основанието на чл. 239, т. 4 от АПК. Иска се отмяна на посоченото решение. В молбата е направено и искане, ако не се възприемат посочените отменителни основания, молбата да бъде препратена на Общото събрание на съдиите от ВАС, на основание чл. 259, т. 1 от АПК, за произнасяне с тълкувателно постановление по противоречивата съдебна практика. Ответникът - Боряна Стоянова Димчева, чрез пълномощника си адв. Димов, оспорва молбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Съображенията са развити в писмено възражение. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Молбата е подадена от надлежна страна - участник в производството по цитираното дело, решението по което се иска да бъде отменено, като същото е влязло в сила и е неблагоприятно за нея, както и в срока по чл. 240 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото се установява, че с решение № 206 от 07.01.2009 г., постановено по адм. дело № 8157/2008 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, чиято отмяна се иска, е оставено в сила решение № 281 от 20.03.2008 г., постановено по адм. дело № 1487/2007 г. на Административен съд - Пловдив, с което е уважена подадена жалба против мълчалив отказ на областния управител да финализира процедура по проведен търг, като същият е осъден да сключи договор с Боряна Димчева, за покупко-продажба на недвижим имот - частна държавна собственост, подробно описан и индивидуализиран. От друга страна с решение № 4738 от 21.04.2008 г., постановено по адм. дело № 12994/2007 г., тричленен състав на ВАС е обезсилил решение № 393 от 25.09.2007 г., постановено по адм. дело № 953/2007 г. на Административен съд, - Пловдив, с което е осъден областния управител на област Пловдив да сключи договор за покупко-продажба с посоченото дружество, на описания недвижим имот - частна държавна собственост, предмет на проведен търг за продажба. След обезсилване на решението, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, с указания по приложението на закона, при което с определение № 1935 от 27.08.2008 г., постановено по адм. дело № 835/2008 г. на Административен съд - Пловдив, жалбата против мълчаливия отказ на областния управител за финализиране на процедурата е оставена без разглеждане, а производството е прекратено. Определението е влязло в сила на 09.09.2008 г. Именно наличието на цитираното различно разрешаване на правните спорове се сочи като фактическо основание на подадената молба за отмяна. Първото правно основание в молбата е по чл. 239, т. 1 от АПК. Тази норма предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно, визира се непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В настоящия случай, соченото като ново обстоятелство - противоречиво разрешение по сходни казуси не съставлява нов факт или обстоятелство по смисъла на разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК. Представените преписи от цитираните актове, съответно жалбите, по които са образувани спорните производства нямат характер на нови писмени доказателства. Те не попадат в кръга на изброените по-горе факти и обстоятелства, нито могат да се възприемат като доказателства за такива. Същите няма как да са били и неизвестни на страната, не са и от значение за самото спорно право, т. е. не са от съществено значение за делото. Изложените доводи относно приложението на закона, в двата различни казуси не следва да се обсъждат, тъй като същите се отнасят до твърдения за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Правилността на влезлите в сила съдебни актове не е предмет на настоящото производство. Не е налице и хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, която регламентира отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Доказателства, установяващи такива обстоятелства не са представени от молителя. Вече цитираните съдебни актове, приложени към молбата не обосновават наличието на хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, тъй като не е налице изискуемото от нормата на закона пълно тъждество на страни, правно основание и искане. В случая са налице сходни от фактическа и правна страна спорове, но между различни страни. След като постановените съдебни актове, в това число решението, чиято отмяна се иска, не са постановени между същите страни и на същото основание, следва да се приеме, че предпоставките на чл. 239, т. 4 от АПК не са осъществени. Не може да бъде уважено и искането за сезиране на Общо събрание на ВАС за издаване на тълкувателно постановление, във връзка с цитираната противоречива практика, на основание чл. 259 от АПК, тъй като цитираният текст е отменен - ДВ, бр. 64/2007 г. Материята е уредена в Закона за съдебната власт, като в нормата на чл. 125 от закона изрично са изброени лицата, имащи право да направят искане за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление. С оглед изложеното Върховният административен съд, петчленен състав намира, че не са налице основанията по чл. 239, т. 1 и 4 от АПК за отмяната на влязлото в сила решение № 206 от 07.01.2009 г., постановено по адм. дело № 8157/2008 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, поради което молбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, петчленен състав,