Решение № 5224 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11023/2009 г.

Решение № 5224 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11023/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-министъра на правосъдието против решение № 47 от 22.06.2009 г., постановено по адм. дело № 6300/2008 г. по описа на Административен съд - София град. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което жалбата срещу оспорения административния акт бъде отхвърлена. Ответникът - фондация "Доброта М" със седалище гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № ЛС-04-843/02.09.2008 г., издадена от заместник министъра на правосъдието, с която е отказано вписването на фондация "Доброта М" в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност при Министерство на правосъдието и преписката е върната на административният орган за произнасяне съобразно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че оспорената заповед е постановена в нарушение на материалноправните норми на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Обосновано и в съответствие със закона съдът е приел, че административният акт е постановен, без да се налице предвидените нормативни основания за това. С обжалваната заповед административният орган е отказал да впише в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност фондация "Доброта М", гр. Пловдив, тъй като предвидения в чл. 38, ал. 3 от ЗЮЛНЦ двумесечен срок за извършване на вписването е изтекъл. Юридическото лице е вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Окръжен съд гр. Пловдив с решение от 23.10.2007 г., а заявлението за вписване в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност при Министерство на правосъдието е подадено на 25.06.2008 г. Съобразявайки установените по делото факти и изложените в заповедта фактически основания за издавеното й, първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че административният акт е издаден в нарушение на действащата нормативна уредба. ЗЮЛНЦ предвижда няколко основания за отказ за вписване в регистъра, регламентирани в чл. 45, ал. 4 от закона. Според цитирания текст вписване в регистъра за извършване на общественополезна дейност се отказва, ако юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност не е вписано в регистъра на компетентния съд или ако неговата дейност противоречи на закона. Тези предпоставки в случая не са били налице, а пропускането на срока по чл. 38, ал. 3 от закона не попада в категорията на предвидените от законодателя основания за отказ за вписване в Централния регистър за вписване на юридическите лица с нестопанска цел. Ето защо като е приел, че издаденият само на това основание отказ на административния орган да извърши вписването е незаконосъобразен, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който е съответен на материалния закон. Правилно е и заключението на Административен съд - София град, че двумесечният срок по чл. 38, ал. 3 от ЗЮЛНЦ за вписване на юридическите лица в Централния регистър на юридическите лица за общественополезна дейност е инструктивен. Този извод се налага от редакцията на цитирания текст и от разпоредбата на чл. 45, ал. 8 от закона, регламентираща последиците за юридическото лице, които настъпват от момента на вписването (актът на вписване придава публичност на дейността на юридическите лица и създава възможност за ползване на облекчения по закона). В подкрепа на изложеното и е обстоятелството, че законодателят е предвидил възможност за юридическо лице, чието вписване е заличено да направи повторно искане за вписване (чл. 49, ал. 1 от ЗЮЛНЦ). Допуснатата възможност за повторно включване в регистъра обосновава извода, че изтичането на срока по чл. 38, ал. 3 от ЗЮЛНЦ не преклудира правото на юридическите лица да заявят вписване в централния регистър за общественополезна дейност и съответно отказът на административния орган да извърши вписване само поради това, че срокът е пропуснат, е в противоречие със закона. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. При направената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,