Решение № 9310 от 2.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4154/2015 г.
ВАСII отделение02.09.2015 г.докладчик Джузепе Роджери
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 747/12.02.2015 г. по адм. дело № 7912/2014 г. на Административен съд - София град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 9310 от 2.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4154/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна и частна жалба на Виолета Йончева Влахова, Владимир Владимиров Икономов, Борислав Пенчев Петков, тримата от гр. София, против Решение № 747/12.02.2015 г. по адм. дело № 7912/2014 г. на Административен съд-София град, в частта за отхвърляне на жалбата им срещу Решение № 311/29.05.2014 г. на Столичен общински съвет относно одобрен проект за ПУП - изменение на план за улична регулация, ИПРЗ и схема за вертикално планиране на м. "Младост 3", в частта срещу ИПЗ относно кв. 14, УПИ I-549 и е оставена без разглеждане жалбата им срещу същото решение в частта относно ИПЗ за УПИ III-3511, 3513 на кв. 14а, като производството по делото е прекратено в тази част. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на атакувания административен акт. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, като се иска отмяната му. Ответната страна Столичен общински съвет чрез отдел "Правен" при НАГ изразява становище за неоснователност касационната и частната жалби. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната и частната жалби. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната и частната жалби за допустими - подадени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страни по делото, за които той е неблагоприятен и в срока за обжалване, а разгледани по същество за неоснователни. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспореното решение на СОС за законосъобразно, без наличие на основания по чл. 146 АПК за отмяната му. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Оспорено в първоинстанционното производство е Решение на Столичен общински съвет, с което е одобрен проект за изменение на план за улична регулация в посочен в решението обхват, изменение на план за регулация в посочен в решението обхват, вкл. кв. 14, изменение на план за застрояване, вкл. за кв. 14, и схема за вертикално планиране. Изработването на проекта за това изменение е разрешено с влезли в сила заповеди № РД-09-50-847/9.12.2013 г. и № РД-09-50-897/20.12.2013 г. на главния архитект на Столична община, издадени на основание чл. 136 във връзка с чл. 134, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2, чл. 135, ал. 5 и чл. 126, ал. 1 ЗУТ. Изложените в тези заповеди фактически и правни основания за одобреното изменение на ПРЗ (чл. 134, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 6 ЗУТ), както и в обяснителната записка към проекта и протоколите на ЕСУТ, съставени на различните етапи от административното производство, представляват мотивите на административния орган за издаване на акта. Неоснователно е твърдението на касаторите за липса на компетентност на органа, издал разрешението за допускане на ИПРЗ. Неоснователен е и доводът за разминаване в описанието на изменението в мотивите и диспозитива на оспорваното Решение на Столичен общински съвет, тъй като липсата на описание на всички действащи ПУП в обхвата на изменението не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Правилно първоинстанционният съд приема, че в частта относно ИПЗ за УПИ III-3511, 3513 на кв. 14а за жалбоподателите липсва правен интерес по отношение на оспореното Решение на Столичен общински съвет. Установено е, че оспорващите са собственици на самостоятелни обекти в бл. 326 в УПИ II от кв. 14 и те не са непосредствено засегнати от предвижданията на оспорения план по смисъла на чл. 131, ал. 2 ЗУТ. При неоснователност на оплакванията в касационната и частната жалби, решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,