Решение № 15795 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8808/2020 г.

Решение № 15795 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8808/2020 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Елби – Плюс" ООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Граф Игнатиев" № 53 срещу Решение № 680 от 06.02.2020 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 9521/2018 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу искане за обявяване на нищожност на акт изх. № ДОб-2-617-#9 от 25.04.2018 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта (А3/Агенцията) за едностранно прекратяване на Споразумение № ДОб-2-617-#7 от 23.08.2017 г. Касационният жалбоподател излага доводи за нищожност, тъй като липсва компетентност на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за прекратяване на Споразумение № ДОб-2-617-#7 от 23.08.2017 г. Допълнително излага аргументи, че в административния акт не е посочена конкретна норма от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), даваща основание за прекратяване на споразумението. Ответникът – изпълнителният директор на Агенцията по заетостта, чрез процесуалния си представител в представен по делото писмен отговор оспорва подадената касационна жалба. Моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е акт изх. № ДОб-2-617-#9 от 25.04.2018 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за едностранно прекратяване на Споразумение № ДОб-2-617-#7 от 23.08.2017 г. Споразумението е сключено между Агенцията по заетостта в качеството на възложител и "Елби – Плюс" ООД в качеството на доставчик на обучение на основание чл. 7, ал. 7 от Постановление № 280 на Министерския съвет от 15.10.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети лица по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 г. - 2020 г. (ПМС № 280 от 15.10.2015 г.). Със споразумението се възлага на "Елби – Плюс" ООД - доставчик на обучение, включен в списъка по чл. 7, ал. 2 от ПМС № 280 от 15.10.2015 г., да провежда обучение срещу ваучери на целеви групи по процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, реализирани по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (чл. 1, ал. 1 от споразумението). Във връзка с изпълнението на споразумението "Елби – Плюс" ООД е сключило Договор № Д06-ВЗЛ-01-11-2387 и Договор № Д06-ВЗЛ-01-11-2391 за провеждане на обучения. При проверки на място е установено, че не се провежда обучение и липсват преподаватели и обучаеми лица. Съставени са констативни протоколи за извършените проверки. Въз основа на резултатите от проверките административният орган е констатирал нарушения на чл. 1, т. 1. 1 и т. 1. 2 от Общите условия към споразумението, съгласно които доставчикът на обучение е длъжен да предоставя реално и качествено обучение по професии/специалности и/или ключови компетентности, посочени в заявлението за кандидатстване. Предвид констатираните нарушения административният орган е приел, че "Елби – Плюс" ООД не изпълнява споразумението и на основание чл. 5, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от споразумението същото следва да бъде прекратено едностранно без предизвестие, считано от датата на получаване на уведомлението. От правна страна съдът е мотивирал извод за валидност на акта. Относно наличието на компетентност на издателя на акта съдът е изложил съображения, основаващи се на чл. 7, ал. 7 от ПМС № 280/2015 г., вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 и 23 от Устройствения правилник на Агенцията по заетостта. Относно останалите основания по чл. 146 АПК съдът е приел, че само тяхното изключително тежко проявление би довело до нищожност, каквото в настоящия случай не е налице. Като краен резултат съдът е приел, че искането за обявяване на нищожност на акта е неоснователно и го е отхвърлил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Процесното споразумение е сключено във връзка с изпълнението на административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП), по който страни са Управляващият орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г. и Агенцията по заетостта в качеството й на бенефициер по проект BG05 M90 P001-1. 016 "Ваучери за заети лица". Реализацията на предвидените по проекта обучения се осъществява чрез предоставяне на поименни ваучери на лицата от целевата група – тези, които имат сключен трудов договор с предприятие извън държавната администрация и притежават средна или по-ниска степен на образование. Доставчикът на обучение има право да поиска плащане на ваучери от възложителя само след окончателно и успешно приключване на обучението на лицата – приносители на ваучерите. С процесното споразумение са уредени условията и редът за разплащане с ваучерите, както и правата и задълженията на страните, свързани с тях. В раздел V са предвидени условията за прекратяване на споразумението, като в чл. 5, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 изрично е уредена възможността за едностранно прекратяване от страна на възложителя (Агенцията по заетостта) при неизпълнение на задълженията на доставчика на обучение ("Елби – Плюс" ООД), в който случай прекратяването настъпва от датата на получаване на писменото предизвестие. В случая е констатирано неизпълнение на задължения на доставчика на обучение, предвидени в Общите условия към споразумението, които съгласно раздел VІ от споразумението са неразделна част от него. Доколкото конкретната фактическа и правна рамка касае дейност, състояща се в предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети лица по Приоритетна ос 1 по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г., то приложима за нея е регламентацията, специално предвидена в ПМС № 280 от 15.10.2015 г., а за неуредените случаи или такива, при които нормативният акт е предоставил изрично правомощия да бъдат уреждани допълнително – в постигнатото споразумение, както и Общите условия към него. За да бъде един административен акт нищожен, необходимо е да страда от тежък порок, който го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което не може да произведе и целените правни последици. Процесният акт не страда от такъв порок. На първо място, актът е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 7, ал. 7, изр. 1 от ПМС № 280/2015 г., доставчиците на обучение, чиито заявления са одобрени, подписват споразумение с Агенцията по заетостта по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика или упълномощено от него длъжностно лице. В чл. 7, ал. 7, изр. 2 от ПМС № 280/2015 г. е предвидено, че споразуменията се подписват от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта или от упълномощено/упълномощени от него длъжностно лице/длъжностни лица. В случая споразумението е подписано от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Процесният акт за прекратяването му също е подписан от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Актът за прекратяване е издаден на основание чл. 5, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от споразумението, като в чл. 5, ал. 2 изрично е предвидено, че споразумението се прекратява едностранно от възложителя, а това е Агенцията по заетостта, чийто представляващ е именно нейният изпълнителен директор (чл. 54, ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 5, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на Агенцията по заетостта). При съблюдаване на чл. 7, ал. 7 от ПМС № 280/2015 г. и клаузите на конкретното споразумение съдът е достигнал до правилен извод, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган. Съдът правилно е посочил също така, че неспазването на установената форма за административен акт - чл. 146, т. 2, вр. чл. 59 АПК може да доведе само до унищожаемост на акта, освен ако порокът във формата е толкова съществен, че се равнява на липса на форма, а оттук – и на липса на волеизявление.