Решение № 5143 от 16.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационната жалба, подадена от А. Бабикян, чрез адв. Н. Хаджигенов, против решение 7495/08.12.2022 г., постановено по адм. дело 311/2022 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск против Столична дирекция на вътрешните работи. Излага доводи за неправилност на съдебния акт, в оспорваната част, поради незаконосъобразност и нарушение на закона касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната на решението в сочената част, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявения иск изцяло. В съдебно заседание, не се явява, но се представлява от адв. Хаджигенов, който поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. Ответникът Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуален представител, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната част. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Със съдебното решението СДВР е осъдена да заплати на А. Бабикян обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни актове на служители на ответника СДВР в размер на общо 600 лева на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като за разликата до 10 000 лева искът е отхвърлен. От фактическа страна съдът е установил, че А. Бабикян е задържан на 07.08.2020 г. в 05:35 часа от полицейски орган, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи, по време на масовите протести в района на площад Народно събрание, гр. София. Задържането е осъществено в помещение на предварителния арест на 01 РУ СДВР и е продължило около два часа Бабикян е освободен на същата дата в 7:18 часа. Неимуществените вреди се претендират от Заповед за задържане 225зз-1013/07.08.2020 г. на полицай при ОСПС-СДВР, отменена с решение от 19.08.2021 г., постановено по НАХД 10423/2020 г. по описа на СРС, потвърдено с решение 7685/17.12.2021 г., постановено по дело 9641/2021 г.по описа на АССГ, и от Наказателно постановление 2983/21.8.2020 г. на началника на 01 РУ-МВР, отменено с влязло в сила на 04.11.2021 г. решение 20102129/22.04.2021 г., постановено по НАХД 17041/2020 г. на СРС, с което на ищеца му е било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 64, ал. 1 ЗМВР. За изясняване на обстоятелствата по делото е разпитан един свидетел, от показанията на който се установява психологическото и емоционално състояние на ищеца, времето и начина на задържане. При тези фактически установявания, съдът приел от правна страна, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника по предявения иск за неимуществени вреди. Анализирал е осъществяването на фактическия състав за реализиране на отговорността на държавата и е изложил обосновани доводи защо не уважава изцяло претендираната сума, а я намалява по справедливост, съобразно правилата на ЗЗД. Така административният съд посочил, че по отношение на отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане 225зз-1013/07.08.2020 г. на полицай при ОСПС-СДВР, дължимото се обезщетение за причинените неимуществени вреди е в размер на 300 лева, а по отношение на отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление 2983/21.8.2020 г. на началника на 01 РУ-МВР, дължимото се обезщетение за причинените неимуществени вреди е в размер на 300 лева. В частта му, с която е уважен предявеният иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди решението не е обжалвано от Столична дирекция на вътрешните работи и е влязло в законна сила. В обжалваната му част решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице допуснати нарушения на закона при постановяването му. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. Столична дирекция на вътрешните работи. Установено е от доказателствата по делото, че с влезли в сила съдебни решения са отменени Заповед за задържане 225зз-1013/07.08.2020 г. на полицай при ОСПС-СДВР и Наказателно постановление 2983/21.8.2020 г. на началника на 01 РУ-МВР. По делото е безспорно установено, че А. Бабикян е бил задържан в 01 РУ СДВР на 07.08.2022 г. за по-малко от 2 часа, като на по-късен етап му е било наложено и административно наказание глоба в размер на 100 лева с горепосоченото НП, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Тези актове, макар и да не представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК, са издадени при упражняване на административна дейност. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че решението на АССГ в обжалваната му част е необосновано. Несъгласието на касационния жалбоподател с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите в обжалваното решение за частичната основателност на предявения иск за неимуществени вреди. В исковия процес върху ищеца лежи доказателствената тежест, т.е. той трябва с допустимите доказателства и доказателствени средства да докаже претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменения акт, съответно незаконосъобразни действия на административни органи. В случая, пълния размер на твърдените в исковата молба неимуществени вреди не е бил доказан. Действително са били ангажирани доказателства за емоционалното въздействие, което отменените актове са оказали върху личността на А. Бабикян, но разсъжденията на АССГ за техния интензитет и съответно справедливата мяра за тяхното обезщетяване са правилни и напълно се подкрепят от настоящата инстанция. Правилно съдът е преценил, съобразно обстоятелствата по делото, че престоят на ищеца в помещението за задържане не е бил продължителен и е изложил аргументи, които настоящата инстанция споделя изцяло. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая не е доказано прекалено засягане в гореописания аспект, което да обоснове основателност на пълната претенция за обезщетение. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, които предвид правната и фактическа сложност на същото, следва да се определят в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Трето отделение