Решение № 8203 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14332/2012 г.

Решение № 8203 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14332/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по две касационни жалби против решение № 2326/04.10.2012 г. по адм. д. № 1847/11 г. на Административен съд - Варна.

С касационна жалба директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-Варна, сега с променено наименование - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Варна при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, с която е отменен РА № 1005045/20.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 152/27.04.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"-Варна при ЦУ на НАП в частта за определени допълнителни данъчни задължения в размер на 1 638,29 лв. и лихва в размер на 1 253,46 лв., поради непризнато право на данъчен кредит за данъчен период м. 01.2005 г. по фактури издадени от "Еврострой 2001" ЕООД и в размер на 2 867,17 лв. и лихви за забава в размер на 694,48 лв., за данъчен период м. 11.2008 г. по фактури издадени от "Мобайл Трейд Къмпани" ЕООД, както и в частта за измененото увеличение на финансовия резултат, което определя за 2008 г. в размер на 259 130,75 лв. и за 2009 г. в размер на 211 837,72 лв.

С касационна жалба "Асто метал" ЕООД, гр. Русе, обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА в останалата оспорена част до размера установен с ревизията: задължения по ЗДДС в общ размер на 153 915, 10 лв. и лихви за забава в общ размер на 60 773,34 лв. за данъчни периоди: 03.2005 г., 05.2005 г., 07.2005 г., 09.2005 г., 01.2006 г., 06.2006 г., 08.2007 г., 10.2007 г., 11.2007 г., 12.2007 г., 05.-07.2008 г., 09.2008 г., 12.2008 г., 01.2009 г., 07.2009 г., 01.2010 г. и 04.2010 г. по фактури издадени от "Принт Експрес" ЕООД, "Дизайн Интернешънъл" ЕООД, "Клининг Груп" ЕООД, "МСВЧ" ЕООД, "Арго 2002" ЕООД, "Пахира 68 Б" ЕООД, "Арко 25" ЕООД, поради отказано право на данъчен кредит, начислен допълнителен ДДС по фактури, издадени от ревизираното дружество "Асто метал" ЕООД, както и за задължения по ЗКПО с непризнати разходи по фактурите с отказан данъчен кредит, с вследствие на което е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2007 г. в размер на 339 021,01 лв., за 2008 г., изменен с решението до размер 259 130,75 лв. и за 2009 г., изменен с решението до размер на 211 837,72 лв.

В касационните жалби са изложени доводи за неправилност на решението в съответната обжалвана част, иска се отмяна на решението в съответната част и решение по същество, съобразно обжалваемия интерес на всеки от касационните жалбоподатели.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба на ДД "ОУИ" и за неоснователност на касационната жалба на "Асто метал" ЕООД.

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни.

Разгледани по същество, касационната жалба на ДД "ОУИ" е основателна, а касационната жалба на "Асто метал" ЕООД е неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установени задължения на дружеството "Асто метал" ЕООД, гр. Русе, както следва:

• по ЗДДС за ревизирани данъчни периоди януари 2005 г., март 2005 г., май 2005 г., юли 2005 г., септември 2005 г., януари 2006 г., юни 2006 г., август 2007 г., октомври - декември 2007 г., май -септември 2008 г., ноември -декември 2008 г., януари 2009 г., юли 2009 г., януари 2010 г. и април 2010 г. и начислени лихви върху същите;

• по ЗКПО за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. и начислени лихви върху същите.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил РА в частта по ЗДДС от непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от "Еврострой 2001" ЕООД през м. 01.2005 г. с предмет "стоки" и по фактури издадени от "Мобайл Трейд Къмпани" ЕООД за данъчен период м. 11.2008 г. с предмет "ДМА" и "услуги". Със стойността по същите фактури е коригирал сумата, с която е преобразуван финансовия резултат по ЗКПО за 2008 и 2009 г.

За да отмени РА в тази обжалвана част, съдът е мотивирал изводи за доказана реалност на доставките по фактурите от "Еврострой 2001" ЕООД и от "Мобайл Трейд Къмпани" ЕООД. Съдът се е позовал на последваща доставка със същите стоки по фактурите от "Еврострой 2001" ЕООД и със ССчЕ, която установява счетоводно отразяване в счетоводството на ревизираното дружество и завеждане като ДМА на 2 мобилни апарата и зарядни устройства, както и на мобилен аксесоар.

В касационна жалба на ДД"ОУИ"-Варна се поддържа, че решението в тази част е постановено при неправилно приложение на материалния закон - чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) и чл. 6 ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г.

Видно от данните по делото, в хода на оспорване на РА не е опровергана констатацията на ревизията, че двамата доставчика не могат да бъдат открити на данъчните адреси, че липсват доказателства, установявани реалност на доставките и осчетоводяване на ДДС от първия доставчик. Тези констатации не са опровергани от приетата ССчЕ, която потвърждава, че проверка в счетоводствата на тези доставчици не е правена. В заключението на вещото лице по отношение на "Еврострой 2001" ЕООД и "Мобайл Трейд Къмпани" ЕООД е записано, че предвид липсата на първични документи и данъчни регистри на доставчика, ССчЕ не би могла да отговори дали при тях ДДС е начислен по смисъла на ЗДДС, дали прихода е отразен в сметки от група 70, дали е налице техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване на доставките.

В тази част решението е неправилно. Липсват доказателства, установяващи реалност на оспорените доставки и мотивите в тази част от решението са необосновани, в резултат на което е постановено неправилно решение в изводите за наличие на положителните предпоставки за признаване право на данъчен кредит.

Решението подлежи на отмяна в тази част и настоящата инстанция следва да постанови решение по същество, с което да отхвърли жалбата в тази част срещу РА, като неоснователна и недоказана.

Съобразно констатациите по ЗДДС, следва да се отхвърли и жалбата срещу РА в частта за определените задължения по ЗКПО, вследствие на непризнаване разходите по фактурите, по които е отказан данъчен кредит, както и в частта, с която е изменен размера на сумите за преобразуване на финансовия резултат за 2008 и 2009 години. Решението следва да се отмени и се постанови друго по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу РА в частта, с която е преобразуван финансовия резултат за 2008 и 2009 г.

В частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството, с РА е отказан данъчен кредит по фактури от доставчици: "Принт Експрес" ЕООД, "Дизайн Интернешънъл" ЕООД, "Клининг Груп" ЕООД, "МСВЧ" ЕООД, "Арго 2002" ЕООД, "Пахира 68 Б" ЕООД, "Арко 25" ЕООД, всички с предмет, свързан с реклама: "реклама по договор", "печат на рекламни материали", "рекламни услуги", свързани с отдаване на рекламна площ за поставяне на рекламни пана, "изработка на рекламен каталог". Със стойността по тези фактурите е преобразуван финансовия резултат на дружеството за съответните години по ЗКПО.

Констатациите установени в хода на ревизията по отношение на сочените доставчици са аналогични: дружествата-доставчици не са намерени на данъчните адреси, не са представили изискани документи, установяващи реалното осъществяване на доставките на стоки и услуги. В някои случаи не са представени и договорите, по които са издадени фактурите с предмет "реклама по договор". Вещото лице по приетата ССчЕ потвърждава констатацията на ревизията, че предвид липсата на първични документи и данъчни регистри на доставчиците, ССчЕ не би могла да отговори дали при тях ДДС е начислен по смисъла на ЗДДС, дали прихода е отразен в сметки от група 70, дали е налице техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване на доставките.

В тази част, решението с изводи за законосъобразност на РА, е правилно и следва да бъде оставено в сила.

В частта, с която е доначислен ДДС по фактури за периода 2007 г. -2010 г., издадени във връзка с договори за отдадени под наем на физически лица леки автомобили, собственост на дружеството, съдът е обосновал правилни мотиви за законосъобразност на РА. От доказателствата по делото се установява, че с процесните договори за отдаване под наем на автомобили са налице предпоставките на чл. 8 и чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, тъй като се касае за предоставяне на възмездна услуга на трети лица - да ползват възмездно МПС, собственост на жалбоподателя. По силата на чл. 27, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3 е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й, като съгласно чл. 86 от ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли. Тъй като преките разходи свързани с автомобилите надвишават отчетените приходи от наемната цена, правилно и законосъобразно данъчният орган като е приложил съответните текстове от ЗДДС, е начислил и съответния допълнителен ДДС за следните периоди: декември 2007 г. в размер на 3 216,29 лв., юли 2008 г. в размер на 6 663,65 лв., януари 2009 г. в размер на 6 504,41 лв., юли 2009 г. в размер на 2 034,23 лв., януари 2010 г. в размер на 1 816,40 лв. и април 2010 г. в размер на 1 300,23 лв. В тази част, за да потвърди РА съдът се е позовал и на заключението на вещото лице по ССчЕ.

Констатациите на ревизията са потвърдени в хода на оспорването с приетата по делото ССчЕ и позовавайки се на заключението на вещото лице, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила и в тази обжалвана част.

При този изход на делото на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП следва да се присъди допълнително юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената жалба, в размер на 530 лв.

Воден от горното Върховният административен съд, първо отделение