Решение № 15289 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10606/2012 г.

Решение № 15289 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10606/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дом за възрастни хора с психични разстройства, с. Черни връх, Шуменска област, срещу решение № 62 от 15.06.2012 г. по адм. дело № 111/2012 г. на Административен съд - гр. Шумен. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. С посоченото решение Шуменският административен съд е обявил нищожност на заповед № 10 от 19.03.2012 г. на касационния жалбоподател, с която той е прекратил договора за предоставяне на социални услуги, сключен с Гена Николова Русева в качеството й на настойник на Снежана Русева Тодорова. За да постанови този резултат съдът е приел, че "видно от представената по делото заповед № 479 от 8.08.2007 г. (на л. 21) кметът на Община Смядово е упълномощил директора на ДВХПР - с. Черни връх да сключва от името на Община Смядово договори за доставяне на социални услуги, предоставяни в дома или от правомощията, с които е овластен кметът на Община Смядово, като лице, което по закон управлява социалните дейности на територията на общината, на директора на ДВХПР са предоставени единствено правомощия да сключва от името на общината договорите за доставяне на социални услуги, предоставяни в дома, но не и да прекратява тези договори." Този извод на Шуменския административен съд не държи сметка за намиращия се на л. 82 от делото заверен препис на заповед № 676 от 30.12.2011 г., с която кметът на Община Смядово е овластил директора на Дома за възрастни хора с психични разстройства в с. Черни връх "да следи за изпълнението на договорите от страна на възложителите (потребители на социални услуги) едновременно с което има право да прекратява сключените договори едностранно". Не е ясно и защо тази заповед, представена с отговора на касационния жалбоподател, в който той изрично се позовава на нея, не е била приета като доказателство по делото. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК делото следва да бъде върнато на Шуменския административен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да изрази становище по въпросите какъв акт е оспорената заповед и ако също счита, че тази заповед по своята същност е отказ да бъде предоставена социалната услуга в специализираната институция да посочи кой е компетентният орган да постанови такъв отказ, като изложи мотиви. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,