Решение № 3661 от 24.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 499/2016 г.

Решение № 3661 от 24.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 499/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. П. Б., чрез процесуален представител адв. Ц. С., срещу решение № 404/18.11.2015 г. постановено по адм. дело № 348/2015 г. на Административен съд - В., с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № 205/15.05.2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - С., издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска отмяна на съдебния акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - С., чрез процес. представител- юрк. Лакова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на В. П. Б. против заповед № 205/15.05.2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА) - С., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) вр. § 5, т. 2 и т. 7 от Постановление № 106 от 29.04.2015 г. на МС на РБ и утвърдено длъжностно разписание на ИААА, в сила от 15.05.2015 г. служебното му правоотношение на длъжността "главен инспектор" с ранг III мл. в отдел "Регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр. В. е прекратено поради съкращаване на длъжността, считано от връчване на заповедта. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. След цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, съдът е достигнал до верни правни изводи. Не спорно, че по силата на Заповед № 778/1.08.2013 г. на изпълнителния директор на ИААА, Благоев е заемал длъжността "главен инспектор" в РД "АА" - В., която изпълнявал по служебно правоотношение. Не е спорно също, че с § 5, т. 2 от ПМС № 106/29.04.2015 г. е изменен чл. 12, ал. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", като е намалена общата численост на персонала в агенцията от 581 на 523, съгласно приложението. В изпълнение на така приетото ПМС със Заповед № РД-02-15/12.05.2015 г., на основание чл. 11, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, във вр. с чл. 7, т. 12 от Устройствения правилник изпълнителният директор е утвърдил ново длъжностно разписание, в сила от 15.05.2015 г., и е указал на директорите на регионалните дирекции да съобразят намалената обща численост и направят предложения по отношение на кои служители, заемащи предвидените за съкращение длъжности служебните правоотношения да бъдат прекратени, считано от 15.05.2015 г. Установено е безспорно, че към 14.05.2015 г. в РД "АА" - В. общата численост на персонала е била 11 щатни бройки, между които 1 директор, главен инспектор - 2, инспектор - 5, гл. специалист - 3 . С новото длъжностно разписание, в сила от 15.05.2015 г., общата численост в ОО "АА" - В. е намалена на 10 щатни бройки, като за длъжностна " главен инспектор" от 2, щатните бройки са намалени на една. При тази фактическа установеност съдът правилно е приел, че административният орган, действайки в кръга на притежаваната компетентност, е в правото си да извърши реорганизация в управляваната от него администрация с цел оптимизиране на работата, при съобразяване с приетата структура и численост на служителите. Намаляването броя на служителите изпълняващи една и съща длъжност от една страна означава, че една от двете бройки "главен инспектор" е престанала да съществува, и от друга - дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение по целесъобразност, тъй като при осъществяване на промените в структурата и организацията в работата на отделните звена, видът и броя на отделните длъжности, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Следователно, установено и доказано е по безспорен начин, че са осъществени елементите от фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл и възраженията на касатора в тази посока са неоснователни. В случая не е нарушена и целта на закона, тъй като действията на органа по назначаването са насочени към оптимизиране на дейността на администрацията, чрез възлагане на служебните функции, при същият обем работа, на по-малко служители, което една от целите на съкращението. С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че решаващият съд правилно е определил приложимата в казуса материално правна норма спрямо конкретните фактически обстоятелства и е направил обоснован правен извод за законосъобразност на заповед № 205/15.05.2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - С. Ирелевантен, с оглед разглежданият спор, е факта дали след съкращаването на касатора в РД "АА" - В. е имало командировани служители. В чл. 86 ЗДСл е предвидена възможност при служебна необходимост органа по назначаването да командирова държавен служител временно да изпълнява службата си в друго населено място, в рамките на същата администрация. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и не следва да бъде уважена, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8ГПК, във връзка с чл. 37 Закона за правната помощ. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение