Решение № 567 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12830/2013 г.

Решение № 567 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12830/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по три касационните жалби. Касационни жалби на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, срещу решение № 8802 от 18.06.2013 г., постановено по адм. дело № 12878/2012 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, IV отделение, с което е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) за определяне, считано от 18.09.2012 г., на временни цени за достъп до електропреносна и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про мрежи" АД, "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта на Раздел I, т. 2, по отношение на фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц -018/31.03.2010 г. - ЕЦ с фотоволтаични модули над 5 кWр - 145,66 лв/МВтч., по жалба на "ЕКОСТАР-С" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София. И в двете касационни жалби подробно се обосновават отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт. Ответникът по касационните жалби на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД - "ЕКОСТАР-С" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез процесуалния представител адв. Христо Владов Хинов, е депозирал писмени отговори, с които моли съда да отхвърли жалбите като неоснователни. Постъпила е и касационна жалба от "ЕКОСТАР-С" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез процесуалния представител адв. Христо Владов Хинов, срещу решение № 8802 от 18.06.2013 г., постановено по адм. дело № 12878/2012 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, IV отделение, с което е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), в която се релевират доводи за правилен краен резултат, но неправилно по отношение на мотивите. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност и на трите касационни жалби. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия намира, че обжалваното съдебно решение е недопустимо и следва да се обезсилили, а съдебното производството - прекрати по следните съображения: След извършена служебна проверка се установи, че по оспорването на Раздел I, точка 2 от Решение № Ц - 33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР има влязло в сила съдебно решение № 3558/13.03.2013 г., по адм. д. № 12508/2012 г., оставено в сила с решение № 10306/08.07.2013 г., по адм. д. № 5756/2013 г. на 5 чл. състав. От редакцията на диспозитива на влязлото в сила решение на тричленния състав и потвърждаващото го решение на петчленен състав на Върховния административен съд е видно, че административният акт, в частта Раздел I, точка 2 е отменен безусловно в цялост, а не само по отношение на конкретния жалбоподател. При тези данни се налага извод, че спорът за законосъобразността на Раздел I, точка 2 от Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР вече е разрешен с влязло в сила съдебно решение, с което оспореният административен акт е отменен. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК, съдебният акт има сила на пресъдено нещо по отношение на всички. Конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт се състои в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици и поради това се разпростира не само по отношение на страните по делото, а към всички негови адресати. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим в настоящото производство по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Следователно то е задължително и за настоящия състав. Съгласно нормата на чл. 210, ал. 1 от АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. За касационния жалбоподател "ЕКОСТАР-С" ЕООД решението не е неблагоприятно по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и за него не е налице право на касационно оспорване. Касационната му жалба на основание чл. 159, т. 4, приложим на основание чл. 228 от АПК, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от изложеното и на основание чл. 218, ал. 2 вр. чл. 221, ал. 3 вр. чл. 209, т. 2 вр. и чл. 297 от ГПК, Върховният административен съд, Първа колегия, Петчленен състав,