Решение № 9492 от 15.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10472/2015 г.

ВАСIV отделение15.09.2015 г.докладчик Тодор Петков

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата подадена от политическа партия "Движение за права и свободи", представлявана от Лютви Ахмед Местан, чрез Мустафа Карадайъ, срещу № 1758-МИ/НР/3.09.2015 г. на Централната избирателна комисия. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 9492 от 15.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10472/2015 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс (ИК) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от политическа партия "Движение за права и свободи" ( ПП ДПС) представлявана от Лютви Ахмед Местан, чрез Мустафа Карадайъ срещу решение № 1758-МИ/НР/3.09.2015 г. на Централната избирателна комисия (ЦИК), с което е назначена общинска избирателна комисия (ОИК) в община Сърница, област Пазарджик за изборите за общински съветници и кметове, както и за национален референдум на 25.10.2015 г. В жалбата се съдържа оплакване за нарушения от ЦИК на чл. 76, ал. 5 ИК при назначаването на членовете на ОИК предвид неспазено съотношение между парламентарно представените партии и коалиции в 43-то НС, в резултат на което при неправилно прилагане на метода на най-големия остатък, на ПП "ГЕРБ" е "дадена" допълнителна (четвърта) бройка в състава на ОИК. При релевираните доводи за съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, моли съда да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно. Ответната страна - ЦИК чрез процесуален представител, релевира доводи за неоснователност на жалбата. Твърди, че е при постигнатото съгласие при консултациите при кмета на общината относно разпределението на състава и броя членове за всяка участвала там партия и коалиция е спазено Решение № 1524-МИ/НР от 18.08.2015 г. на ЦИК, поправено с Решение № 1525-МИ/НР от 19.08.2015 г. на ЦИК, както и метода на Хеър-Ниймайер, предвиден в Изборния кодекс. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 58, ал. 1 ИК и срещу решение на ЦИК, което подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Общинските избирателни комисии се назначават от Централната избирателна комисия съобразно реда и сроковете по чл. 74 и сл. ИК. С обжалваното понастоящем решение в процедура по чл. 75, ал. 10 ИК, ЦИК е назначила общинска избирателна комисия в община Сърница, област Пазарджик за изборите за общински съветници и кметове, както и за национален референдум на 25.10.2015 г. За да постанови административния акт, компетентният за това колективен орган е бил сезиран надлежно от кмета на общината с предложение вх. № МИ-06-325/31.08.2015 г., към което са били приложени законово изискуемите документи, включително и протокол от 27.08.2015 г. за проведени консултации при кмета на общината, от който е видно, че при липсата на представител на Коалиция "АБВ" и на тяхно предложение за състав на ОИК, полагащото им се едно място в ОИК, по взаимно съгласие и без възражение на представителите на останалите участващи в консултациите партии и коалиции, представителството на Коалиция "АБВ" (1 член) е дадено на ПП "ГЕРБ" по метода за най-голям остатък. В резултат на това състава на комисията е съгласуван както следва: ПП "ГЕРБ"- 4 члена вкл. председател, "Реформаторски блок" -1 чл. вкл. заместник - председател, ПП "ДПС"-1 чл. ( вкл. секретар), Коалиция "БСП ЛБ" - 2 члена, ПП "Атака" -1 член, Коалиция "България без цензура" -1 чл. и Коалиция "Патриотичен фронт - НФСБ и ВМРО" -1 член. Така съгласуваният състав на основание чл. 75, ал. 7 ИК е предложен от кмета на общината на ЦИК за назначаване, която след проведеното обсъждане, обективирано в протокол № 233/3.09.2015 г., е постановила обжалваното понастоящем решение № 1758-МИ/НР/3.09.2015 г. и като краен резултат е назначила състава така, както е предложен от кмета. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Съставът на ОИК съгласно чл. 76, ал. 1 ИК се състои от председател, заместник-председатели, секретар и членове. С чл. 76 ИК са въведени императивни изисквания спрямо съотношението на партиите и коалициите в състава на ОИК. При вземане консултациите при кмета на общината, а и впоследствие при постановяване на обжалвания административен акт тези изисквания са спазени стриктно. Единственият спорен въпрос е защо незаетото от Коалиция "АБВ" членско място е "дадено" след проведените консултации на ПП "ГЕРБ", вместо на ПП "ДПС", така както е обективирано впоследствие с решението на ЦИК. В ЦИК е постъпило предложение от кмета на общината, от което е видно, че всички участници в консултациите са постигнали пълно съгласие относно състава на ОИК, включително и относно обстоятелството незаетото от Коалиция "АБВ" членско място в състава да се причисли към ПП "ГЕРБ". Към протокола няма отбелязани възражения и особени мнения. Съгласието е формирано в съответствие с целта на закона и при липсата на законови пречки ангажира като последица по чл. 75, ал. 7 ИК предложение от кмета в тази връзка и на това основание. Неоснователни да твърденията в жалбата, че представителя на ПП "ДПС" при консултациите е бил "въведен в заблуждение" относно неоползотворения остатък. Тези доводи са от субективен характер и нито са конкретизирани, нито се подкрепят с каквито и да е било доказателства. Видно от протокола, консултациите са водени от кмета на общината и едва ли може да се допусне, че именно той умишлено ще въведе в заблуждение представител в консултациите. От друга страна, всяка партия и коалиция избира своите представители в консултациите и се презюмира, че те в пълна степен са подготвени с фактическите и правни основания при формиране на своето волеизявление. При тези предпоставки е можело представителят да ПП "ДПС" или който и да е друг, да изрази по подходящ начин съответните възражения, които да бъдат съобразени при издаване на административния акт от ЦИК и при последващия контрол за законосъобразност. След като това не е сторено надлежно и своевременно, ЦИК не е била длъжна да съобразява обстоятелства (независимо, че го е сторила), с които не е била сезирана извън тези, включени в задължителната служебна проверка за законосъобразност и целесъобразност. При тези обстоятелства, в хипотезата на чл. 75, ал. 10 ИК в условията на обвързана компетентност, ЦИК е процедирала в рамките на своите правомощия и е постановила законосъобразен административен акт. В случая е съобразено и влязлото в сила Решение № 1524-МИ/НР от 18.08.2015 г. на ЦИК, поправено с Решение № 1525-МИ/НР от 19.08.2015 г. на ЦИК относно реда и начина за назначаване на общинските избирателни комисии за произвеждане на изборите за общински съветници и за кметове и за националния референдум на 25 октомври 2015 г. спрямо броя на народните представители от партиите и коалициите в 43-то НС. Неоснователен и довода в жалбата за необоснованост на решението на ЦИК. Обстоятелството, че мотивите за вземане на решение не са инкорпорирани в административния акт не опорочава същия, тъй като мотивите могат да се съдържат и в други документи, предхождащи издаването му. В практиката си неведнъж ВАС е посочвал, че мотивите на административния акт могат да бъдат изложени и в друг официален документ, изхождащ от същия административен орган, какъвто в случая е протокол № 230/31.08.2015 г. от заседанието на ЦИК по приемане на обжалваното решение. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд на Република България. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения, които да обуславят неговата отмяна, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основания чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс, Върховният административен съд - четвърто отделение

Цитирани разпоредби

2