Решение № 5850 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13429/2018 г.

Решение № 5850 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13429/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на началник отдел "Местни данъци и такси" –Царево и на "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "Цар Освободител" № 14, ет. 1, представлявано от управителите Б. Гарсия и Ф. Пинсан, чрез адв. Т. Тодоров, против Решение № 1373 от 9.07.2018 г. на Бургаски административен съд по адм. д. № 1953/2017 г., съответно в частта му, с която е изменен акт за установяване на задължения по декларация № АУ5213014632/27.04.2017 г., издаден от орган по приходите в отдел "Местни данъци и такси", потвърден с решение № 42/14.06.2017 на началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Царево, с който на дружеството са определени задължения за такса битови отпадъци за периода 1.01.2017 г. – 31.12.2017 г. за недвижим имот с идентификатор № 44094.3.519 по КК на с. Лозенец, находящ се в м. "Смайлов чаир", в землището на с. Лозенец, община Царево в размер на 15 885, 87 лв., като вместо него, са определени задължения на дружеството в размер на 10 265, 81 лв. и в тази, с която жалбата на дружеството против АУЗД в останалата му част е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба на началник отдел "Местни данъци и такси" –Царево се твърди, че съдебното решение в посочената отменителна част е неправилно като постановено при необоснованост. Необосновано съдът приел, че имотът на адресата на АУЗД не попадал в обхвата на Заповед № РД-01-662 от 18.10.2016 г. на кмета на общината и че услугата не се предоставяла от общината. Без значение е било обстоятелството дали около имота има изградена инфраструктура. Достатъчно е услугата да се предоставя в рамките на района, установен със заповедта на кмета, като няма значение дали почистването на обществените територии става близо до имота. И двете условия за определяне на такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване са били налице и част от установените с акта задължения за отменени незаконосъобразно. По съществото на спора е представена писмена защита от адв. Г. Костадинов. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на ново, с което жалбата на дружеството против тази част на АУЗД бъде отхвърлена. Ответникът по тази жалба "Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс" ЕООД, не взема становище. В касационната жалба на дружеството се твърди, че съдебното решение в частта му, с която жалбата е отхвърлена е неправилно поради неправилно прилагане на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Само при невъзможност за определяне на таксата в зависимост от количеството на битовите отпадъци може да се пристъпи към определянето й в зависимост от данъчната оценка на недвижимия имот. В същия смисъл е и изменението на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ с ДВ бр. 101/2013 г. Съдът не съобразил, че член 3, ал. 3, т. 3 от общинската Наредба противоречи на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ и е следвало да приложи законовия текст. В случая е имало достатъчно данни за определяне на таксата в зависимост от количеството на битовите отпадъци - брой съдове в района, честота на сметоизвозване и др. Неправилно общината е използвала отчетната стойност на имота към момента на придобиването му за определяне на данъчната основа за облагане. На общината било служебно известно, че имотите на дружеството не са в експлоатация, поради което тя не е и предоставяла реално услугите по сметосъбиране и сметоизвозване. Иска се отмяна на решението в посочената част и отмяна на оспорения акт в тази част, евентуално-връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС. Претендират се направените разноски. Ответникът по тази жалба началник отдел "Местни данъци и такси" –Царево, чрез адв. Г. Костадинов, оспорва жалбата по съображения в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на дружеството и за основателност на тази на началник отдел "Местни данъци и такси" – Царево, в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби, направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и като съобрази становищата на страните, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния АС Бургас е бил Акт за установяване на задължения по декларация № АУ5213014632/27.04.2017 г., издаден от орган по приходите в отдел "Местни данъци и такси", потвърден с Решение № 42/14.06.2017 на началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Царево, с който на дружеството са определени задължения за такса битови отпадъци за периода 1.01.2017 г. – 31.12.2017 г. в размер на 15 885, 87 лв. Не е било спорно, че дружеството-жалбоподател е собственик на недвижим имот с идентификатор № 44094.3.519 по КК на с. Лозенец, община Царево, находящ се в м. "Смайлов чаир", в землището на с. Лозенец, община Царево, както и че имотът не е застроен. Жалбоподателят не е подал декларация по чл. 3, ал. 3, т. 5 от Наредбата на общинския съвет, в срок до 31.12.2016 г., в която да декларира, че няма да ползва имота през цялата следваща година, за да може да бъде освободен от такса за "сметосъбиране и сметоизвозване". За този имот са подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 0213003109/21.07.2010 г. (л. 21) и по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 0212000091/8.02.2008 г. (л. 25). От установените с процесния АУЗД задължения на дружеството за такса битови отпадъци за 2017 г. 7 148, 64 лв. са такса за сметосъбиране и сметоизвозване; 3 117, 17 лв. - такса за поддържане депо за битови отпадъци и 5 560, 05 лв. - такса за поддържане на територии за обществено ползване. Със заповед № РД-01-662/18.10.2016 г. на кмета на Община Царево, на осн. чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, чл. 63, т. 2 ЗМДТ, са определени районите на територията на община Царево за сметосъбиране и сметоизвозване, като в същата е посочено с. Лозенец и местност "Смайлов чаир". Съгласно заповедта, в списъка на районите за сметопочистване на териториите за обществено ползване е включено "с. Лозенец - урбанизирани и прилежащи територии". Безспорно е, че имотът е извън строителните граници на населеното място. В приложение № 1 към заповедта е посочено, че в местността "Смайлов чаир" са разположени 10 контейнера тип "Бобър". По жалбата на административния орган. За да отмени установеното задължение за такса за поддържане на териториите за обществено ползване като измени оспорения АУЗД в частта му относно това установено задължение, административният съд е приел, че територията на процесния имот не попада в обхвата на заповедта на кмета на Община Царево по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, определяща територията, на която се предоставя услугата поддържане на териториите за обществено ползване и не са представени доказателства тази услуга действително да е предоставяна от Общината. Настоящият състав на касационната инстанция намира решението в тази част за правилно като краен резултат. Съгласно редакцията на цитираната по-горе заповед на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, в списъка на районите за сметопочистване на териториите за обществено ползване е включено "с. Лозенец - урбанизирани и прилежащи територии". Не е било спорно, че процесният имот е извън урбанизирана територия. Изразът "прилежащи територии" неясно определя кои още територии влизат в районите, определени от кмета, в които се предоставя процесната услуга. Съгласно трайната практика на Върховния административен съд, основана на принципите за законоустановеност на публичните задължения и на правна сигурност, неясното определяне на района, в който се предоставя услугата, за която се дължи такса битови отпадъци е самостоятелно основание за отмяна на установените задължения за такса. /Вж Решение № 8062 от 12.06.2014 г. на ВАС, седмо отделение, постановено по адм. д. № 16033/2013 г.; Решение № 15359 от 11.12.2018 г. на ВАС, първо отделение, по адм. д. № 9877/2018 г. и др. / Решението на общинския съвет за определяне на размера на таксата и заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ са правни предпоставки за предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ, които общината трябва да осигури наред с фактическото престиране на услугата, за да възникне задължение за такса. Ясното и точно определяне на територията, на която общината ще предоставя услугите по чл. 62 ЗМДТ и своевременното и широко оповестяване на нейната воля са елемент на общото задължение на всеки държавен орган да упражнява правата си, без да вреди на правата и законните интереси на правните субекти – чл. 4, ал. 3 АПК. Липсата на яснота за вида и териториалния обхват на предоставяните от общината услуги поставя потенциалните ползватели на услугата в невъзможност предварително да определят отношението си към предоставяната услуга и с оглед на това да вземат информирано решение за нейното ползване или неползване. Именно, за да осигури на потенциалните ползватели на услугите по чл. 62 ЗМДТ възможност за информирано решение законодателят в чл. 63, ал. 2 ЗМДТ задължава кмета на общината да издаде заповедта си и да я обяви публично до 30 октомври на предходната година. Затова обоснован е фактическият извод на първоинстанционния съд, че не е установено процесният имот да се намира в районите, определени с посочената заповед, където да се предоставя процесната услуга, поради което и не дължи таксата в тази й част. По жалбата на дружеството. Жалбата е неоснователна. За да отхвърли жалбата против АУЗД в останалата му част, първоинстанционният съд е приел, че са доказани кумулативните изисквания за дължимост на таксите за сметосъбиране и сметоизвозване и за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения. Приел е, че поради установеното, че жалбоподателят не разполага със самостоятелен съд за събиране и съхраняване на битови отпадъци определянето на таксата за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване е невъзможно да се определи в зависимост от количеството на отпадъците, при което е спазена установената в чл. 67 ЗМДТ поредност на начините на определяне на таксата и тя е определена по реда на алинея втора на разпоредбата. Съдът е приел също, че е доказано предоставянето на услугата по обезвреждане на битовите отпадъци в депо, като са доказани извършени разходи от Общината за депониране на отпадъци в депо макар и на територията на друга община. В съответствие с материалния закон административният съд е счел за неоснователно основното оплакване по съществото на спора за неправилно изчисляване на размера на дължимата ТБО върху отчетната стойност на имота. Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, в приложимата редакция с ДВ - бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2015 г., размерът на таксата се определя в левове, според количеството на битовите отпадъци. Според ал. 2 на правната норма, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. Процесният имот не е бил снабден със съдове за събиране и съхраняване, предназначени единствено за неговите отпадъци, поради което количеството на битови отпадъци, събирани и извозвани от него, не могат да бъдат определени по реда на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Установено е, че в района са разположени съдове за събиране и съхраняване на битови отпадъци от неопределен брой имоти в тяхната близост, поради което за всички имоти в района ТБО се определя по правилата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. В чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата на общинския съвет е предвидено, че ТБО се определя за нежилищни имоти, собственост на фирми, кооперации, предприятия, организации и др., върху по-високата между отчетната им стойност на активите по счетоводни данни към 31. 12. на предходната година и данъчната оценка. В случая, задълженията на жалбоподателя за такса битови отпадъци са определени на основание чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата върху основа, която е равна на отчетната стойност на имота и това определяне е съобразно законовата разпоредба на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ в посочената й приложима редакция. Съдебното решение е правилно и в частта му на потвърждаване на установената такса за обезвреждане на битови отпадъци при установеното, че общината е транспортирала битовите отпадъци в процесния период до депо, макар и на територията на друга община. Предвид изложеното, първоинстанционното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационните жалби и следва да остане в сила. Касационният жалбоподател началник отдел "Местни данъци и такси" – Царево, не е направил искане за присъждане на разноски нито в касационната жалба, нито в писмената защита на адв. Г. Костадинов, поради което на тази страна разноски за касационната инстанция не следва да се присъждат. На дружеството-касационен жалбоподател, в зависимост от материалния интерес на оставената в сила отменителна част на първоинстанционното решение следва да се присъдят 9, 25 лв. разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение