Решение № 7610 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2961/2009 г.

Решение № 7610 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2961/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 25.11.2008год., постановено по адм. д. № 1636/05 год. Софийски градски съд, адм. колегия, е отхвърлил жалбата на "Евроконтролстрой" - ЕООД против ДРА № 1369/03.11.2004 г., издаден от данъчен орган при ТДД - София, мълчаливо потвърден от директора на РДД - гр. София, с който е отказано право на данъчен кредит за периоди 29.12.2000 год. - 30.06.2004 год. в размер на 17 238,25 лв. и лихва в размер на 664,89 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Евроконтролстрой" - ЕООД - гр. София, представлявано от управителя Емил Тодоров Ивков, чрез пълномощника му адв. Мирослав Димитров. В същата се прави оплакване, че решението на Софийски градски съд е неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . В жалбата се излагат подробни съображения в подкрепа на касационните основания. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Софийски градски съд със законните от това последици. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Софийски градски съд е отхвърлил жалбата на "Евроконтролстрой" - ЕООД против ДРА № 1369/03.11.2004 г., издаден от данъчен орган при ТДД - София, мълчаливо потвърден от директора на РДД - гр. София, с който е отказано право на данъчен кредит за периоди 29.12.2000 год. - 30.06.2004 год. в размер на 17 238,25 лв. и лихва в размер на 664,89 лв. Съдът е приел, че обжалваният ДРА е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му и в предвидената от закона форма. В мотивите на решението е описана подробно фактическата обстановка по издаване на ДРА, констатациите на данъчния орган, основанията на същия за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните фактури. Съдът е дал тълкувание на правото на данъчен кредит и кумулативните условия, които следва да са налице, за да бъде упражнено същото, респективно хипотезите по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), след което е направил своите изводи по отделните доставки. Съдът не е възприел заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, като е посочил, че вещото лице е отговорило на правни въпроси, които не са от неговата компетентност, не е изложило мотиви защо счита данъкът за начислен в счетоводството на доставчиците, след като не е извършило проверка в последното, както и не е дало отговор на въпроса за редовността на счетоводството. Изложени са мотиви, че ангажираните доказателства не опровергават констатациите на ДРА и като неоснователна жалбата следва да бъде отхвърлена. Решението на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно. Оплакванията в жалбата са направени по доставчици и ще бъдат разгледани по реда на излагането им. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките на ЕТ "Толи 96 - Асен Замфиров" се прави оплакване за допуснато нарушение на закона. Навеждат се доводи, че доставките са извършени през 2000год., поради което е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 109 от ДПК (отм.), който е действащ акт към този период, а правото на данъчен кредит за този доставчик е отказано не поради липса на реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), а поради неясен произход на стоките или услугите. Направените оплаквания са неоснователни. От констативната част на ДРА е видно, че правото на данъчен кредит е отказано както поради не начисляване на данъка при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), така и поради липса на реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Вярно е, че доставките са извършени по време през 2001 год., когато е действала разпоредбата на чл. 109 от ДПК (отм.), но прилагането на същата не е от полза на жалбоподателя, тъй като с нея - ал. 11 при наличието на хипотези по ал. 12 се отказва право на данъчен кредит. Би могло да се предполага, че жалбоподателя по-скоро иска да се приеме, че са налице реални доставки и че данъчното предимство по смисъла на чл. 109 от ДПК (отм.) е било премахнато чрез издаването на ДРА на доставчика, но доказателства в тази насока не са ангажирани. В ДРА се съдържат твърдения за съставен ДРА на доставчика, но същият не е приложен като доказателство по делото. При това положение правилно градският съд е отхвърлил жалбата като неоснователна в тази й част. Относно непризнатото право на данъчен кредит по доставката на "Вейт" - ЕООД се правят оплаквания за нарушение на закона и необоснованост. Навеждат се доводи, че по време на ревизията е допусната фактическа грешка, като фактурата е от януари, а е включена за следващия данъчен период м. февруари. Твърди се още, че основанието за отказ на данъчен кредит всъщност е обстоятелството, че по фактурата няма извършено разплащане, без да бъдат обсъдени многобройните доказателства, че плащане е извършено в по-късен момент. Оплакванията са неоснователни. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка, при която е установено, че данъкът по процесната фактура № 40/28.01.2002 г. е начислен от доставчика при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), същият разполага със съответната техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на услугата, но тъй като не са представени доказателства за извършено плащане, в това число и към момента на проверката, то не е налице реална доставка и следва да бъде отказано право на данъчен кредит. По изложените по-горе мотиви градският съд е приел тези констатации на данъчния орган за правилни и законосъобразни и е отхвърлил жалбата в тази й част. Този негов извод е правилен и обоснован. Вярно е, че плащането не е част от фактическия състав на възникване на правото на данъчен кредит, но плащането по доставката е индикатор за нейната реалност и не представянето на доказателства в тази насока влиза във фактическия състав на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон се правят и по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките "Прима ойл" - ООД, като се твърди, че при ревизията е установено, че документите на дружеството са иззети от полицейски органи, поради което е следвало да се приложи чл. 109 от ДПК (отм.). Както бе посочено по-горе, жалбоподателят няма правен интерес от прилагане на чл. 109 от ДПК (отм.), отделно от това към момента на извършване на тези доставки ДПК вече не е в сила. Жалбоподателят не е опровергал констатациите за наличие на хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) и жалбата правилно е била отхвърлена. За непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "Стройтехконтрол" - ЕООД се правят оплаквания за необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон, като според касатора представените доказателства са достатъчни за признаване на право на данъчен кредит. Направените оплаквания са неоснователни. В хода на ревизията е установено, че издадената от този доставчик фактура е включена в дневника за продажби и в справката-декларация, но не е установено начисляване на данъка. Установено е също, че предмет на доставката е услуга, която не е разплатена към момента. На база на това данъчният орган е приел, че е налице хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) и е отказано право на данъчен кредит. Тези констатации, в това число за липса на реална доставка не са опровергани от доказателствата по делото и правилно градският съд е отхвърлил жалбата. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че при постановяването на решението градският съд не е допуснал нарушенията, твърдяни в жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на Д "ОУИ" - гр. София сумата 808, 06лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,