Решение № 5093 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15463/2010 г.

Решение № 5093 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15463/2010 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Любен Свиленов Павлов, чрез процесуалния му представител адв. Асенова от АК - Перник, против решение № 208 от 11.11.2010 г. по адм. дело № 303/2010 г. на Административен съд Перник, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 857/19.04.2010 г. на кмета на община Перник. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е постановено при съществени процесуални нарушения и при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да се постанови друго по същество, с което да се отмени оспореният административен акт. Ответникът - кметът на община Перник не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Спас Свиленов Павлов, Павел Свиленов Павлов и Велин Свиленов Павлов също не вземат становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - "Еврометал" АД, чрез процесуалния представител, надлежно упълномощен от управителя на дружеството Людмил Стойков, представя писмено възражение и писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Същите аргументи се поддържат от процесуалния представител и в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде потвърдено. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на настоящия касатор против заповед № 857/19.04.2010 г. на кмета на община Перник, с която е утвърдено решение по протокол № 5-2/19.01.2010 г. на комисията, назначена със заповед № 2086/16.10.2008 г. на кмета на община Перник, с което е определена застроената част на имоти № 2218 и 2219 по плана на с. Рударци. Посочено е, че съгласно действащия регулационен план на с. Рударци, одобрен със заповед № 234/09.04.1976 г., имоти № 2218 и 2219 попадат в: 1. имот № 5607 в кв. 121 - отреден за парк, култура и отдих (имот пл. № 2219 - 766 кв. м) - незастроен, 2. имот № 2025 в кв. 121 - 831 кв. м - застроен ( имотът се владее с НА № 148, н. д. № 509/2008 г.), 3. имот № 5502 в кв. 121 - отреден за парк, култура и отдих (имот пл. № 2218) - 565 кв. м. - незастроен, 4. улица с о. т. 125-о. т. 126 - 655 кв. м - мероприятието изпълнено, 5. УПИ ХI - 120 в кв. 7 - 144 кв. м, застроен, 6. УПИ Х - 121 в кв. 7 - 512 кв. м, застроен, 7. УПИ IХ - 122 в кв. 7 - 64 кв. м, застроен. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата против заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, като е приел, че административният орган правилно е определил застроените и свободните от застрояване площи от процесните имоти. По отношение на претендираните за свободни части е приел, че същите са засегнати от строителни мероприятия по § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, поради което не могат да се считат за незастроени. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Изводите на съда са обосновани с оглед доказателствата по делото и заключението на техническата експертиза. От същите е безспорно установено, че части от процесния имот, индивидуализиран като имот ст. пл. № 88 по КП на с. Рударци от 1956 г., съответстващ по площ и граници на имоти пл. № 2218 и 2219 по действащия кадастрален и регулационен план на с. Рударци от 1976 г., са засегнати от различни строителни мероприятия, съставляващи пречка по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. По отношение на претендираните като незастроени 831 кв. м, вещото лице е посочило, че същите попадат в имот № 2025, който в тази си част не е застроен, но като цяло в него са изградени 15 бунгала с обща площ 195 кв. м, масивна вила със ЗП 41 кв. м, изкуствено езеро, футболно игрище, алеи. При тези данни правилно и обосновано съдът е приел, че претендираната площ от 831 кв. м е засегната от строителни дейности от характер, визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ - осъществено парково строителство, включително и изкуствен водоем, като в рамките на производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не се изследва дали същите са законно изградени, дали са действащи и какъв точно е техният статут. Същественото в случая е, че имотът попада в кв. 121 от КП и РП от 1976 г., отреден за обществено мероприятие - "парк - култура и отдих". Същото по естеството и характера си включва зелени площи, които са реализирани. Мероприятието по отреждането е комплексно - включва сгради - бунгала, вила, игрище и съоръжения - съпътстваща инфраструктура - улици, алеи, зелени площи. Последните не могат да се възприемат като свободна площ, тъй като застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ е не само фактическото изграждане на съответните обекти, а и обслужващите терени, необходими за нормалното им функциониране. Като е достигнал до същите правни изводи и е отхвърлил жалбата против оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 от АПК, Върховeн административен съд, четвърто отделение,