Решение № 15100 от 15.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5878/2013 г.

Решение № 15100 от 15.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5878/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по редана чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по жалба, подадена от Общински съвет Поморие срещу решение № 435 от 25.02.2013 г. по адм. д. № 2604/2012 г. на Административен съд Бургас, с което е обявена нищожност на решение № 741/28.04.2010 г. на Общински съвет гр. Поморие, обективирано в протокол № 33/28.04.2010 г. Сочат се касационни основания по чл. 209, т. 3, предложение първо и второ АПК, с доводи, че актът е издаден съобразно закона и подзаконовите актове. Ответната страна не е взела становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неснователност на жалбата. Върховният админстративен съд, Седмо отделние, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да обяви нищожност на решението на Общински съвет Поморие да се проведе публично оповестен конкурс за отдаване под наем за срок от 5 години на посочените осем язовира, съдът е приел, че решението е взето при липса на материално правните предпоставки за осъществяване на фактическия състав по отдаване под наем на обекти - публична общинска собственост, чрез конкурс, с оглед специалния режим относно язовирите. От представените по делото доказателства не се установява язовирите да попадат в кръга на обектите по § 3 от ПЗР на ЗСН. Не се спори, че язовирите предмет на решението на общинския съвет са публична общинска собственост, като по делото липсват твърдения и не са ангажирани доказателства от които да се установи, че те са включени в имуществото на търговско дружество или на сдружение за напояване, което изключва приложението на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН. Дори и да се приеме, че тази норма е приложима, липсва втората предпоставка - да е налице съгласуване с надзорния орган. Разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН предвижда наличието на две предпоставки при вземането на решения от общински съвет: да няма сключени договори по § 3, ал. 2 към момента на влизане в сила на ЗСН и да е налице съгласуване с надзорния орган. Решението е правилно. Правото на експлоатацията на язовир, който е водно стопанско съоръжение по смисъла на чл. 5 ЗВ, и такова в обществен интерес по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗК следва да се извършва по реда на Закона за концесиите. Експлоатацията на язовир, публична общинска собственост, не може да бъде предоставена на трето лице по общия ред на Закона за общинската собственост. Съществува противоречие - Законът за концесиите не допуска, а Законът за сдруженията за напояване допуска предоставяне на право на експлоатация чрез конкурс за отдаване под наем, с цел да се осигури ефективно използване на водния ресурс и съоръжения, и с оглед на това да се приеме за допустимо отдаване под наем на водни съоръжения, които по принцип следва да бъдат концесионирани, при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН. За да е обект по смисъла на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН и следователно да може правото за експлоатирането му да бъде предоставено чрез конкурс за отдаване под наем, язовирът трябва да е елемент от хидромелиоративната инфраструктура, да е предназначен за напояване и да е бил включен в имуществото на прекратена организация по § 12 от ЗСПЗЗ, каквито данни няма по делото. Не се установява и съгласуване с надзорния орган за отдаването под наем. Разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН изисква отдаването на язовира под наем да бъде съгласувано с надзорния орган. По делото не е установено, че се касае за обекти по смисъла на § 3, ал. 1 и 2 от ЗСН, в какъвто случай би било приложимо изключението от разпоредбите на ЗВ и ЗК. Следователно решението на общинския съвет е прието при липса на материално-правно основание. Това е особено съществено нарушение на материалния закон, което опорочава акта до степен на нищожност, поради което правилно с обжалваното съдебно решение той е обявен за нищожен. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение