Решение № 1473 от 8.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7281/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ Аликанте-М. АликановА. Аликанова [населено място], община Велинград, чрез пълномощник адв. С. Михайлова, против решение 215 от 11.04.2023г., постановено по адм. дело 1021/2022г. по описа на Административен съд Пазарджик. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на посочения едноличен търговец против решение 36/3/3120089/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. 07-0400/1448 от 03.10.2022г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че Държавен фонд Земеделие е бездействал в периода на погасителната давност за налагане на финансова корекция, не са предприети действия за прекъсване на давността, а изводите на съда за наличие на продължаваща нередност били хипотетични и неподкрепени с доказателства. Твърди се също, че съдът не е обсъдил в мотивите си, че Методиката за определяне на санкции след плащане по проекти от ПРСР 2007-2013г. е обявена за нищожна с влязло в сила решение 15652/14.12.2018 г., постановено по адм. дело 11440/2017 г. на ВАС. Иска се отмяна на решението като незаконосъобразно със законните от това последици. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез упълномощен юрк. Тренчева, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Пазарджик е образувано по жалба на ЕТ Аликанте-М. Аликанов-А. Аликанова против решение 36/3/3120089/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. 07-0400/1448 от 03.10.2022г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което на основание чл. 3, ал. 2 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) по мерките от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. (наричани по-нататък само Правилата) му е наложена окончателна финансова корекция в размер на 8 227,10 лева, което вземане, като най-голямо по размер, представлява окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касационен жалбоподател против решение 36/3/3120089/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. 07-0400/1448 от 03.10.2022г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че на 03.09.2013г. между Държавен фонд Земеделие, сдружение "Местна инициативна група Белово-Септември-Велинград" и ЕТ Аликанте-М. Аликанов-А. Аликанова е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1 "Прилагане на стратегии за местно развитие" във връзка с мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г., подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, с предмет "Преустройство на къща за гости в УПИ ХII-402 по плана на [населено място]", по който на 19.09.2014г. на едноличния търговец е изплатена субсидия в размер на 82 271.04 лв. Впоследствие с писмо изх. 07-0400/1478/13.06.2022г. бенефициерът е уведомен, че ДФЗ открива производство по налагане на финансова корекция във връзка с окончателен доклад на Европейската служба за борба с измамите (OLAF). В писмото е посочено, че във връзка с този доклад ДФЗ е извършил допълнителни административни проверки за три пълни финансови години 2015г., 2016г. и 2017г., при които е установено неспазване на договорни и нормативи задължения, представляващи одобрени индикатори съгласно одобрения бизнес план. Въз основа на констатациите от проверките е издаден оспореният административен акт, с който е прието неизпълнение на заложните в одобрения бизнес план финансови показатели (приходи) и на параметрите по отношение на устойчива заетост 1.) за три пълни финансови години (2015 г., 2016 г. и 2017 г.) е установено средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 44,86% от заложените приходи за посочените 3 финансови години; 2.) не са разкрити и не са запазени заложените по бизнес план 3 бр. работни места, като средно за три последователни пълни години поддържаната заетост е 1.94 броя средно годишно заети лица или установеното изпълнение на работните места средно аритметично за три пълни финансови години е в размер на 64.81% от заложените. При така установеното реално изпълнение на приходната част от одобрения бизнес план е прието, че е налице нарушение на поети основни задължения с договор 36/3/3120089, а именно на т. 4.17 от договора и т. 11 от Приложение 2 към договора, както и на чл. 16, ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба 29/2008г.). Поради това и съгласно т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата е определено възстановяване на 10 % от предоставената финансова помощ по договора (8 227,10 лв.) - ползвателят не изпълнява одобрения проект (не са изпълнени нивата на показатели, предвидени в бизнес плана), а реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50% и над 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план и времетраенето на нарушението е две финансови години. Във връзка с констатираното неизпълнение на заложени в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост е прието, че е налице нарушение на поети ангажименти и фиксирани задължения по т.4.17 от договор 36/3/3120089, във връзка с даденото определение в §1, т. 19 от ДР на Наредба 29/2008г. Прието е още, че е нарушена и основна цел на мярката, залегнала в чл. 2, т. 2 от Наредба 29/2008г. Предвид установеното неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели за заетост, на основание т. 18 от Приложение към Раздел 1 Общи Положения" от Правилата, е наложена санкция в размер на 5 % от предоставената финансова помощ по договора, която възлиза на 4 113.55 лв. На основание чл. 3, ал. 2 от Правилата на ЕТ Аликанте-М. Аликанов-А. Аликанова е наложена финансова корекция в размер на 8 227.10 лв., което вземане, като най-голямо по размер, представлява окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при съобразяване с административнопроизводствените правила. Приел е също така, че административният акт е издаден в съответствие с материалния закон, тъй като е безспорно установено неизпълнение от страна на ползвателя на негови договорни и нормативни задължения след изплащане на финансовата помощ, с което е осъществен фактическия състав на чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 29/2008г. Обсъдено е и възражението за изтекла погасителна давност, като е изведено заключение, че се касае за продължаваща нередност по смисъла на чл. 3, § 1, предл. второ от Регламент (ЕО, Евратом) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент 2988/95) и визираният давностен срок не е изтекъл. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Оплакванията в касационната жалба са релевирани и пред първоинстанционния съд. Настоящата съдебна инстанция намира, че същите са изследвани и обсъдени мотивирано, при правилно разпределяне на доказателствената тежест между страните. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2, предл. посл. АПК касационният състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение, тъй като ги споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря. По делото е безспорно установено, включително с помощта на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, която е потвърдила изцяло констатациите на административния орган, че е налице неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от подпомаганата дейност /приходи от нощувки/, като процентът на изпълнение, изчислен върху средноаритметичния размер на приходите за трите години /2015г., 2016г. и 2017г./ е под 50% и над 20%, а именно 44.86%. Установено е също така, че изпълнението на работните места средно аритметично за три пълни финансови години е в размер на 64.81% от заложените. При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че ползвателят на помощта не е изпълнил задълженията си по т. 4.17 и т. 11 от Приложение 2 към договора, според които ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения бизнес план. Това означава, че бенефициерът следва не само да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, а също да изпълнява в този срок дейността, във връзка с която получава средствата и по начин, че да постигне приходите от нея, така както са заложени в представения с проекта бизнес план. По този начин ползвателят доказва жизнеспособността на тази дейност и на инвестицията, свързана с нея. Именно въз основа на заложените от едноличния търговец в бизнес плана към проекта финансово-икономически показатели, сред които са предвижданите финансовите приходи от дейността през следващите 10 години и поетите задължения относно заетостта, е одобрен проекта за подпомагане. Непостигането на планираните финансови приходи и параметри за устойчива заетост, заложени в бизнес плана, който е неразделна част от одобрения проект, води до отмяна /връщане/ на финансовата помощ изцяло или частично, в зависимост от вида, степента и продължителността на неизпълнението арг. от т.8.1 от договора и чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 29 от 11.08.2008г. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че разкриването на работни места и определянето на икономическа жизнеспособност на проекта не са критерии за допустимост. Както обосновано е приел решаващият съд, количествените показатели на бизнес плановете и създаването на работни места са ключови критерии за допустимост при одобряване на проектните предложения и неизпълнението им представлява на практика неизпълнение на проекта. Според чл. 16, ал. 2 от Наредба 29/2008 г. един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В §1, т. 6 и 26 от ДР на Наредба 29/2008 г. е дадена легална дефиниция на понятията икономическа жизнеспособност и устойчива заетост, а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба 29/2008 г. решението за одобряване на заявлението за подпомагане се формира въз основа на съответствието на заявлението с: 1./ целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата и 2./ критериите за оценка, посочени в приложение 6, т.е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи се изготвят от самия кандидат за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране, т.е. икономическата жизнеспособност на проекта е критерий за неговата допустимост. Бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 41 във вр. с мярка 312. Неизпълнението на финансовите показатели на одобрения бизнес план, както и на заложения брой работни места, води до несъответствие с целите, дейностите и изискванията на мярката, определени в Наредба 29/2008 г. Ето защо непостигането на заявените приходи от дейността и разкриването на предвидения брой работни места представлява нередност, изразяваща се в нарушаване на поетите от бенефициера договорни и вменените му нормативни задължения. Неоснователни са доводите на касатора, че липсва нередност по смисъла на чл. 1, § 2 от Регламент (ЕО, Евратом) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент 2988/95), след като не е спорно, че изплатената по договора финансова помощ в размер на 82 271.04 лв. му е предоставена по мярка, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Трайно застъпено в практиката на Съда на Европейския съюз е схващането, че нарушение на правото на ЕС или на националното право, приложимо към подпомаганите от фондовете операции, представлява "нередност", ако има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в него, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово отражение. Достатъчно е да не може да се изключи възможността, както в конкретния случай, то да има отражение върху бюджета на съответния фонд /решение от 1.10.2020 г. по дело С-743/18, т. 66 и 67; решение от 6.12.2017 г. по дело С-408/16, т. 60 и 61, и др/. Не може да бъде споделено и оплакването, че размерът на финансовата корекция е определен по Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., обявена за нищожна с решение 15652 от 14.12.2018 г. по адм. дело 11440/2017 г. на тричленен състав на ВАС, оставено в сила с решение 8020/29.05.2019 г. по адм. дело 1757/2019г. на ВАС, петчленен състав. Достатъчно е да се посочи, че размерът на процесната финансова корекция е определен по т. 30 и т. 18 от Приложение към раздел І Общи положения, както и е съобразен с чл. 3, ал. 2 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. (Правилата). Не могат да бъдат възприети и доводите в касационната жалба, че преуреждането на вече възникнали, развили се и приключили правоотношения за един приключен програмен период противоречи на принципите на правната сигурност и оправданите правни очаквания, както и че не всяко неизпълнение на нормативни или договорни задължения може да има последица връщане на вече изплатени суми. Съгласно чл. 27, ал. 9 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Заповедта и правилата се обнародват в "Държавен вестник". От анализа на разпоредбите на чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП се установява, че с одобрените правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7 ЗПЗП се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение, което не е ограничено по отношение на конкретна мярка от Програмата за развитие на селските райони. От клаузите на сключения договор за подпомагане и свързаните с него други актове и документи, следва извод, че за бенефициерите съществува яснота какво следва да бъде дължимото от тях поведение за получаване и запазване на получената финансова помощ в подписаните от тях договори. Както в съответните наредби, така и в сключените договори, ясно са уредени задълженията на ползвателите на помощта и отговорността им при неизпълнението им. В случая няма нарушение на чл. 14, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА) за придаване на обратно действие на норми, каквото не е изрично посочено. С Правилата е определен единствено размерът на подлежащата на възстановяване изплатена безвъзмездна финансова помощ, поради установени нормативни и договорни нарушения при отчитане на степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. Ето защо не може да се приеме, че правилата са материалноправна предпоставка за определяне на подлежащата на възстановяване сума, т.е. че преуреждат вече възникнали, развили се и приключили правоотношения, както твърди касаторът. В тази насока е влязло в сила решение 3618/10.03.2020 г., постановено по адм. дело 14154/2019 г. от ВАС, първо отделение, с което са отхвърлени подадените жалби срещу Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерки от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Възражението на касатора за изтекла давност е неоснователно. Неизпълнението на поетите договорни задължения от ЕТ Аликанте М. Аликанов-А. Аликанова, дали повод за частично възстановяване на помощта чрез определянето на финансова корекция, са форми на нередности по см. на чл. 1, § 2 от Регламент 2988/95. В случая следва да се приеме, че е налице едно продължаващо неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, които жалбоподателят е бил длъжен да спазва за срок от 5 години от сключване на договора, т. е. през мониторинговия период. Касае се за "продължаваща нередност" по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент 2988/95 (решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 21 декември 2011 г. по дело С-465/2010). Тази норма предвижда, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Според чл. 3, § 1, ал. 3 от същия регламент срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. В случая с оглед констатациите за неизпълнение на бизнес-плана, нередността е прекратена от края на 2017 г. Според чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 давността е четири години и изтича на 31.12.2021 г. Видно от данните в представения по делото Окончателен доклад ОС/2019/1115/А5 на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) след административно разследване ОС/2019/1115 за неправомерни плащания, свързани с българската ПРСР 2007-2013г., Подкрепа за селския туризъм мерки 311, 312 и 41, на 09.11.2021г. от страна на OLAF е предоставена възможност на едноличния търговец за коментари в писмен вид по констатираните нарушения, каквито коментари са постъпили, но е счетено, че не променят първоначално установените факти. Следователно давностният срок е прекъснат с нотифицирането на засегнатото лице за предприетите от OLAF действия по разследването на нередността. При това оспореното решение за налагане на финансова корекция от 03.10.2022г. е издадено в законовия срок, след прекъсването на давността и отново започналият да тече срок за давност. По изложените съображения не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение