Решение № 3843 от 10.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11838/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Б. Д., чрез процесуален представител, срещу Решение 4516/04.11.2024г., постановено по адм. дело 807/2024г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Ревизионен акт /РА/ Р-16002623006858-091-001/04.06.2024г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ - гр. Пловдив, потвърден с Решение 354/09.08.2024г., издадено от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ гр. Пловдив, с която са установени на К. Д., задължения по ЗДДС главница в размер на 23 040лв. и лихви за забава в размер на 2 765.67лв., за вменена солидарна отговорност по чл. 177 от ЗДДС за задължения на Дем-2001 ЕООД. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място се сочи, че касаторката е била лишена от явяване пред първата инстанция, тъй като не е призована редовно. Съобщението за насроченото с.з. не е било изпратено до упълномощения процесуален представител, въпреки, че жалбата е депозирана от него с посочен съдебен адрес, а до адреса на Д. в [населено място], като не е ясно дали последната я е получила от лицето на което е връчена. На второ място по същество се излагат доводи свързани с материалните предпоставки за реализиране на отговорността по чл. 177 от ЗДДС, като се сочи, че не са налице кумулативно посочените в нормата условия. Факта, че едно и също лице извършва счетоводно обслужване както на касаторката, така и на фирмата доставила процесните стоки, но не внесла данъка не е основание за прилагане на чл. 177 от ЗДДС. Такова не е и установения един и същи адрес на управление и кореспонденция на ЗП и дружеството-доставчик. Не е налице свързаност по смисъла на § 1, т. 3, бук. а от ДР на ДОПК, тъй като доставчик не е брата на РЛ Д. Д. а дружеството Дем-2001 ЕООД. Липсата на пълно разплащане по издадените фактури, също не може да обоснове наличие на знание у РЛ, че дължимия данък няма да бъде внесен от доставчика. Тъй като в ревизионното производство по издаване на акта не са наведени обстоятелства за приложение на презумпцията по чл. 177, ал. 3 от ЗДДС, то следва да се установи по безспорен начин, че РЛ е знаело, че данъка няма да се внесе от доставчика към момента на получаване на доставките. Това не е установено по безспорен начин от събраните по делото доказателства. По подробно изложени съображения моли отмяна на решението на АС-Хасково, и вместо него - да постанови друго по същество на спора, с което да отмени обжалвания РА на органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив. Ответникът директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред АС-Хасково е бил РА Р-16002623006858-091-001/04.06.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 354/09.08.2024г., издадено от директора на Дирекция ОДОП" гр. Пловдив, с която са установени на К. Д., задължения по ЗДДС главница в размер на 23 040лв. и лихви за забава в размер на 2 765.67лв., за вменена солидарна отговорност по чл. 177 от ЗДДС за задължения на Дем-2001 ЕООД. За да отхвърли жалбата на РЛ АС Хасково е приел, че К. Д. е знаела, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика и Дем-2001 ЕООД като е приел, че РЛ и управителят на едноличното дружество-доставчик са брат и сестра; имат като търговци един и същи адрес на управление и кореспонденция, счетоводството им е извършвано от едно и също лице; предмета на сделките са животни отглеждани в една и съща ферма; налице е частично неплащане по издадените фактури след април 2023г.; дружеството-доставчик е регистрирано по ЗДДС по избор и към момента когато е издаден РА за задължения по ЗДДС и е дерегистрирано служебно, поради системно неизпълнение на задълженията по ЗДДС. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Неоснователен е довода за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила свързано с нередовното призоваване на жалбоподателката, което е довело и до нарушено право на защита. Видно от връченото съобщение за насрочено с.з., в което е обективирано и определение за насрочване на с.з. с разяснени права свързани с разпределяне на доказателствената тежест, РЛ е уведомено на посочения от него адрес [населено място], като съобщението е получено от лице, което е посочило, че е негова майка. На същия адрес е връчено и съобщението за изготвения съдебен акт, като в срок е подадена касационна жалба. Вярно е, че жалбата до първоинстанционния съд е депозирана от процесуален представител с посочен съдебен адрес, но доколкото, жалбоподателката е била уведомена по съответстващия се ред чл. 28, ал. 1, т. 1 от ДОПК, то настоящата съдебна инстанция приема, че тя е била надлежно уведомена за с.з., като отговорността е за лицето което е получило съобщението да го предаде на жалбоподателката. Следва да се посочи, че не е нарушено правото на защита, тъй като жалбоподателката не сочи доказателства и не е формулирала доказателствени искания нито в жалбата си до първоинстанционния съд, нито в касационната жалба. Би било предпоставка за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, ако посочените от нея доказателства и направени доказателствени искания не са били удовлетворени от съда и то във връзка с твърдяното нередовно призоваване, като това би довело и до неправилност на съдебния акт. В конкретния случай не сме изправени пред тази хипотеза. Касационната жалба изцяло преповтаря наведените доводи в първоинстанционната такава и не съдържа посочване на доказателства или формулирани доказателствени искания. Неоснователни са и наведените в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС е изключение от механизма на ДДС, съществена част от който е правото на приспадане на данъчен кредит, което обуславя нейното стриктно тълкуване. Съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Принципът, установен с чл. 177, ал. 6 от ЗДДС е, че отговорността се носи от прекия получател по доставката с невнесения данък, но ако той не бъде събран от него, се носи субсидиарна отговорност от всеки следващ получател по реда на доставките. Нормата на ал. 2 от същия чл. 177 определя, че отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от ДОПК. Според константната практика на ВАС фактическият състав на този вид отговорност /чл. 177, ал. 1 от ЗДДС/ включва в кумулативна наличност както обективни елементи - дължим и невнесен от друго лице данък; ползван от получателя данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък, така и субективна страна - съществуващо или дължимо знание при лицето, че данъкът няма да бъде внесен. Правилно, в тази връзка, в обжалваното решение е прието за доказано наличието на обективните предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 177 от ЗДДС спрямо ЗП К. Д.. ЗП е за ревизирания период е получавала селскостопански животни от Дем-2001 ЕООД. Фактурите за покупка са били отразени от РЛ в дневниците за покупки за съответния данъчен период и по тях е ползвано право на ДК. Фактурите са включени и в дневника за продажби на доставчика за съответните периоди и е бил начислен съответния ДДС, но не е бил разчетен с бюджета от страна на доставчика. Субективните предпоставки касаят съществуващо или дължимо знание относно факта, че доставчика няма да внесе дължимия данък. В тази връзка, както се сочи и в касационната жалба, следва да се установят такива взаимоотношения между страните по сделките, които да надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставки и получател, за да се приеме наличието на субективния елемент. Установените в хода на ревизията факти и обстоятелства, възприети и от АС Хасково и неопровергани от страна на касатора се споделят и от касационната инстанция. Налице е свързаност между РЛ и доставчика му по смисъла на § 1, т. 1, бук. а от ДР на ДОПК РЛ е сестра на управителя на едноличното дружество Дем-2001 което е доставчик по издадените фактури. И РЛ и доставчика извършват еднородна дейност отглеждане на селскостопански животни, което е извършвано в една и съща ферма и двете лица са с един и същи адрес на управление и кореспонденция и отчетните регистри по ЗДДС както на доставчика, така и на РЛ са подавани от едни и същи IP-адреси. Именно тези неоспорени факти водят до достагнатия правилен извод от първоинстанционния съд за наличие на знание у РЛ за финансовото и икономическо състояние на доставчика му - "Дем-2001 ЕООД в хипотезата, визирана в чл. 177, ал. 2, предложение първо. Правилно е потвърден РА като законосъобразен и в частта му на установеното задължение за лихви, с оглед Тълкувателно решение 4/10.05.2022г. на ОСС на Върховния административен съд по т. дело 2/2020г., според което на основание чл. 16, ал. 3 от ДОПК обхватът на солидарната отговорност по чл. 177 от ЗДДС включва и задълженията за лихви за забава върху дължимия и невнесен данък от друго лице. Обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по касация за разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е основателна. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. С оглед материалния интерес по делото и на основание чл. 8, ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/09.07.2004г. за възнагражения за адвокатска работа, касатора следва да заплати на Национална агенция по приходите разноски за касационната инстанция в размер на 2 714.45лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,