Решение № 7878 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3231/2010 г.

Решение № 7878 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3231/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Еленка Иванова Николова - Дочева от гр. Варна, против Решение № 1974/23.11.2009 г., постановено от Административен съд - Варна по адм. дело № 418/2009 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № ДК-02-ВН-03 от 16.01.2009 г. на Началника на РДНСК-Варна, за премахване на незаконен строеж "стопанска постройка", находящ се в УПИ II - 193 кв. 15 по плана на гр. Вълчи дол, ул. "Ас. Златаров" № 15. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. Единственото оплакване, наведено в касационната жалба е, че съдът без основание не е възприел заключението на вещото лице, посочило, че постройката, изградена през 1984 г., е търпим строеж - следвало е да се приложи § 16 ПР ЗУТ. В съдебното заседание касационната жалбоподателка, редовно призована, не се явява и не се представлява. Ответните страни - физически лица и Началника на РДНСК - Варна, не се явяват и не се представляват. Не са изразили и становища по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, допустима е, но по същество е неоснователна. Решението не страда от пороци, следва да бъде оставено в сила. От цялостната преценка на доказателствения материал по делото съдът е извел правилни и обосновани изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Безспорно е установено, че процесният строеж е изпълнен преди 1987 г. и, че за него няма издадени необходимите строителни книжа, но липсва съгласие на съсобствениците в имота по изискванията на чл. 56, ал. 3 от ЗТСУ (отм.), действал към момента на извършването му, както и няма промяна в предназначението му като жилищен (за какъвто го обсъжда вещото лице по делото). При тези неоспорени данни, законосъобразен е изводът на съда, че строежът не отговаря на едно от кумулативните въведените условия по § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ, който не държи сметка само за времето на осъществяването на строежа (до 7 април 1987 г.), а и е необходимо същият да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им. Тези несъответствия и липса на условия за признаване на последиците по § 16 са преценени правилно от съдебния състав. Невъзприемането на крайния извод в заключението, (на което акцентува касаторът), не е нарушение на закона, тъй като от една страна съдът не е обвързан от него и следва да го преценява в съвкупност с доказателствата и законовите изисквания, (което именно е сторил), а от друга страна това е правен въпрос, за изясняването на който, със специалните си познания, експертът само може да съдейства, изяснявайки относими по спора факти. Предвид изложеното, по отношение на процесното решението на АС - Варна не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,