Решение № 2805 от 1.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9853/2020 г.

Решение № 2805 от 1.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9853/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Перла" АД /в ликвидация/, чрез адв. Наумов срещу решение № 73/26.05.2020 г. постановено по адм. д. № 8 по описа на Административен съд – Сливен за 2020 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на задължение по декларации /АУЗД/ № 2794-1/19.11.2019 г. издаден от старши инспектор по приходите при Община Нова Загора, потвърден с решение № 6/16.12.2019 г. на Началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Нова Загора. С АУЗД на "Перла"АД са установени следните задължения за 2019 г.: данък върху недвижимите имоти в размер на 8 563, 29 лв., данък върху превозните средства в размер на 395, 35 лв. и такса битови отпадъци в размер на 21 408, 21 лв. Според касатора обжалваното решение на Административен съд гр. Сливен е неправилно, тъй като същото е необосновано, поради допуснато нарушение на материалния закон и поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Необосновано е прието, че декларацията за генерираното количество битов отпадък подадена от "Перла" АД /л. / не била постъпила в Община Нова Загора. Изводът на съдът е постановен при игнориране на приетата неоспорена по делото декларация, която е изпратена на Общинската администрация и е получена от неин служител С. Илиева на 12.11.2018 г. Несъобразяването с приложената декларация е довело и до крайният извод, че правилно са определени задълженията на лицето по ЗМДТ. Неправилно е прието, че не е възможно да бъде определено количеството на генерираният отпадък, тъй като ясно е посочено от задълженото лице, че ще ползва само един контейнер и той има вместимост от 4 куб. м. От дружеството касатор са извършени всички необходими действия за определяне на ТБО съобразно действително генерирания отпадък - подало е декларация до общината и е предвидило контейнер за имота. Касаторът се позовава на конкретно цитирана практика на ВАС, както и на мотивите на законодателя при изменението на ЗМДТ през 2013 г., съгласно които определянето на ТБО по данъчна оценка на имота или отчетната му стойност е несправедливо и излишно утежнява правните субекти. Въз основа на горното се иска да бъде отменено постановеното решение, като вместо него се постанови друго, с което изцяло да бъде отменен и процесния АУЗД. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Нова Загора, редовно уведомен за насроченото съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Не изразява становище по подадената касационна жалба. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че подадената касационна жалба е процесуално допустима, но неоснователна по същество. Обосновани са изводите на АС-Сливен за липса на основания по чл. 146 от АПК за отмяна на АУЗД като незаконосъобразен. Предлага решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна с твърденията на страните, приложените по делото доказателства и при спазване разпоредбите на чл. 218, ал. 2 от АПК и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законноустановения срок и срещу акт който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и неоснователна. Предмет на проверка пред АС-Сливен е бил АУЗД, с който по отношение на дружеството са установени задължения по ЗМДТ за ДНИ; ТБО и данък върху МПС. Първоинстанционният съд е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на законосъобразни предшестващи издаването му действа, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден и процесуално законосъобразен. По фактите послужили за издаване на акта за безспорни са приети следните: "Перла" АД /л. / е собственик на процесния имот, който се намира в кв. "Индустриален" на гр. Нова Загора. Въз основа на това, в качеството му на собственик е данъчно задължено лице, което дължи заплащане на данък недвижими имоти. Имотът се използва за нежилищни нужди и е включен в териториите, по отношение на които община Нова Загора предоставя услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Това е основание за услугите по ТБО да се дължи такса от дружеството. В АУЗД е установена такса за трите компонента, като основа за определянето й е послужила отчетната стойност на имота. За неоснователно е прието твърдението на дружеството, че дължимата такса следва да се определи въз основа на подадената декларация по чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ. При обсъждане на доказателствата по делото решаващият съд е приел, че макар да е представена в административната преписка, декларацията е приложена по едва в хода на съдебното производство. Съдът е обосновал в мотивите си извод, че липсват доказателства декларацията на "Перла" АД да е заведена надлежно в деловодството на Община Нова Загора и въз основа на това е посочил, че такава декларация не е подавана изобщо. АУЗД е приет за законосъобразен, тъй като община Нова Загора извършва всички посочени в разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ дейности, което е видно от приложените по делото доказателства - заповеди, договори, протоколи и фактури. Размерът на задължението е установен от органите по приходите съобразно действащите към момента на издаване на оспорения АУЗД разпоредби, приети от органа на местното самоуправление - Общински съвет Нова Загора. Решението е правилно. Пред първоинстанционният съд е обжалван АУЗД в цялост, но посочените аргументи за неговата незаконосъобразност са относими към начина на определяне на ДНИ и ТБО. Въпреки това АС-Сливен е извършил цялостна проверка на акта и е направил извод, че всички задължения установени с него по основание и размер са определени при спазване на материалния закон и без да е допуснато нарушение на административно-производствените правила. В подадената касационна жалба е посочено, че се обжалва решението изцяло, но отново основните поддържани твърдения от касатора са във връзка с определянето и размера на ТБО. Съгласно чл. 62 ЗМДТ, такса битови отпадъци включва в себе си заплащане на услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно. В тежест на издателя на акта, който предоставя и услугите, за които са заплаща ТБО е да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци. Затова и негово е задължението да установи, че имотите на задълженото лице се намират на негова територия и съответно реално са предоставени определените видове услуги. В случая страните не спорят, че касаторът е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ-кв. Индустриален, в строителните граници на гр. Нова Загора с площ от 53 022 кв. м и производствени сгради с обща застроена площ от 16 303 кв. м. "Перла" АД /л. / е задължено лице по смисъла на цитираните по-горе норми за ТБО за въпросните имоти. С оспорения акт са определени задължения за сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа. Съдът е анализирал и обсъдил представените по делото доказателства, като е стигнал до правилния извод, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и по поддържане на чистотата на обществени територии са реално предоставяни от общината, както и че в района на общината съществува функциониращо депо. Тези факти не са спорни между страните. Не е спорно и обстоятелството, че услугата се предоставя реално от общинската администрация. Твърденията на дружеството са свързани с това, че неправилно са определени задълженията за ТБО, тъй като не е използвано количеството на генерирания отпадък, а декларираната отчетна стойност на имота. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че липсват доказателства, че декларацията е подаден в общинската администрация. Приложеното известие за доставяне ИД PS8900 006 DFS O, не установява, че пратката е съдържала точно декларацията по чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ. В случая по делото са представени доказателства - договори, фактури, отчетни протоколи, заповеди, платежни нареждания и др., от които може да се направи обоснован извод, че тази услуга реално е извършвана през 2019 г. и по отношение на процесния имот, като не са установени обстоятелства, въз основа на които да бъде определена по количеството генерирани отпадъци. Практиката, на която се позовава касаторът е неотносима към настоящия спор, тъй като и двете цитирани решения при първоначалното обжалване и след това в касационната жалба имат за предмет оспорване на конкретни текстове от Наредби приети от общинския съвет по чл. 9, ал. 1 от ЗМДТ. Преценката извършена от решаващите състави на VІІ отделение на ВАС, е дали е налице противоречие на разпоредбите на съответната наредба с норми от по висок ранг – тези по ЗМДТ. В настоящото производство спорът се свежда до установяването на конкретни факти – дали надлежно е подадена декларация по чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ, която да позволи на местната администрация да определи задълженията за ТБО, въз основа на количеството отпадъци. Няма спор по въпроса, че този метод на определяне е възприет от законодателя, приложим е, но в конкретния случай изричното изявление от задълженото лице, че ще ползва един контейнер с обем 4 куб. м. не е достигнало надлежно до адресата си. АС Сливен не е допуснал процесуални нарушения като е формирал фактическите си изводи въз основа на всички събрани доказателства – административната преписка и тези, които са приложени по делото от жалбоподателя. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните по делото факти, въз основа на тях е формирал обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон. С оглед на това решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Ответникът по делото не е заявил искане за присъждане на разноски, поради което не се дължи произнасяне в този смисъл. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,