Решение № 15196 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1916/2020 г.

Решение № 15196 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1916/2020 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Л. Димитров от [населено място] против решение № 7927/13.12.2019 г., постановено по адм дело № 7237/2019 г., по описа на Административен съд – София-град (АССГ), в частта, с която предявеният от него против Столична дирекция на вътрешните работи иск за обезщетение по ЗОДОВ е отхвърлен за сумата над 100, 00 лв. до пълния претендиран размер от 300, 00 лв., както и иска за връщане на сумата от 100 лв. - глоба по отменения електронен фиш серия К № 0891730/24.01.2015 г. и в частта за разноските. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт в обжалваната му част поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат изцяло уважени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е осъдил Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на Л. Димитров обезщетение по ЗОДОВ за причинени имуществени вреди в размер на 100, 00 лв., изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по повод обжалване на електронен фиш серия К № 0891730/24.01.2015 г. за налагане на глоба, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, отменен по съдебен ред с влязло в сила решение по НАХД № 10054/2015 г. по описа на Софийски районен съд, ведно със законната лихва от 09.03.2019 г. до окончателното плащане на сумата. Наред с това съдът е отхвърлил предявения иск за сумата над 100, 00 лева до пълния претендиран размер от 300, 00 лева, като неоснователен. Съдът е отхвърлил искът на Димитров за връщане на сумата от 100 лв. – платената глоба по отменения електронен фиш. Също така ищецът е осъден да заплати на СДВР сумата от 120 лв. юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът е приел, че претендираните разноски в размер на 300, 00 лв. действително са направени при съдебното обжалване на електронен фиш серия К № 0891730/24.01.2015 г. и същият е отменен по съдебен ред, но с оглед обема на извършените процесуални действия обезщетението за размера над 100, 00 лв. е прекомерно високо. За възстановяване на платената сума по електронния фиш, съдът е приел, че тя е постъпила в полза на Фонд за безопасност на движението и не може да се иска връщане на същата от страна на СДВР. Решението в обжалваната му част е частично неправилно и частично недопустимо. Неправилна е преценката на първоинстанционния съд за прекомерност на адвокатското възнаграждение в конкретния случай, определено в минималния размер от 300 лв., съгласно приложимия към датата на възникване на разхода текст на разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г., съответно съобразен с вида и стойността на защитавания материален интерес, а също и с вида и обема на положения адвокатски труд. Към материалите по делото е приложен договор за правна помощ, изразяващ се в процесуална защита и съдействие по НАХД № 10054/2015 г. по описа на Софийски районен съд. Тази защита и съдействие е осъществена, процесуалният представител е изпълнил поетия ангажимент за процесуална защита и съдействие, за който е заплатен хонорар в минимален размер, съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 година. По изложените съображения решението в обжалваната му част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което СДВР бъде осъдена да заплати на Л. Димитров обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 200, 00 лв., представляваща разликата от присъденото обезщетение в размер на 100, 00 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение в размер на 300, 00 лв. Решението в частта, с която съдът е отхвърлил иска на Димитров за присъждане на сумата платена по издадения електронен фиш, е недопустимо. Предявеният иск се основава на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Претендира се обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменен електронен фиш, изразяващи се в заплатена при условията на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) глоба. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Глобата е публично държавно вземане според чл. 162, ал. 2, т. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Недължимо внесената такава, дори и да произтича от отменен акт, както се претендира в случая, не подлежи на връщане като вреда при приложението на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а по предвидения законов ред за възстановяване на недължимо платено публично държавно вземане от органа, в чиито бюджет е постъпил паричния доход. Прихващането и възстановяването на недължимо платени суми от глоби е уредено в раздел I от глава шестнадесета на ДОПК, а съгласно § 2 от ДР на същия кодекс за неуредените от него случаи се прилага АПК. Средствата от глоби за нарушения, установени с технически средства и системи постъпват във Фонда за безопасност на движението, създаден с § 1, ал. 4 от ДР на ЗДвП. Съгласно чл. 7 от Наредбата за условията и реда за управление на средствата от Фонда за безопасност на движението фондът се управлява от министъра на вътрешните работи, до който следва да се отправи и искането за възстановяване на твърдяното за недължимо като платено на отпаднало основание публично задължение. Този орган, при приета неприложимост на разпоредбите за връщане и прихващане на недължимо платени глоби по реда на ДОПК, е установил ред за възстановяване при приложението на АПК с представената по делото заповед. Наличието на специален процесуален ред, по който следва да се реализира правото на възстановяване на недължимо платени суми, подлежащи на възстановяване, изключва приложимостта на исковия ред и обосновава извода за недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ. По горните съображения решението в обжалваната му част, с която административният съд се е произнесъл по съществото на предявената претенция за обезщетяване на имуществени вреди, произтичащи от заплатена глоба следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по делото в същата част - прекратено. Неправилно е решението в частта на присъдените разноски в полза на ответника, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, в относимата им за случая редакция, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му означава, че такова не се дължи. Съдът е счел, че ответникът дължи на ищеца адвокатско възнаграждение от 80 лв., съразмерно уважената част на исковете, а ищецът дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. и е осъдил по компенсация ищецът да заплати на органа сумата от 120 лв. Ето защо в тази му част решението следва да бъде отменено. При този краен извод в полза на касатора следва да бъдат присъдени пред настоящата инстанция разноски в размер на 200, 00 лв., както и сумата от 225 лв. за първоинстанционното производство, съобразно уважената част на иска. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение