Решение № 8990 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4709/2010 г.

Решение № 8990 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4709/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "ДЪ РЕЙС" ООД София против решение № 105 от 12.02.2010 г. на Административен съд София-област, постановено по адм. дело № 802/2009 г., с което е е отхвърлена жалбата им срещу заповед № ДК-11-Сф-124 от 06.08.2009 г. на началника на Софийска РДНСК за отмяна на разрешение за строеж № 202/16.07.2009 г. на гл. архитект на община Самоков за "Локално пречиствателно съоръжение за отпадни води на вилно селище" в местност "Топлико" по к. к. на с. Говедарци, община Самоков, с подобекти: "Локално пречиствателно съоръжение за отпадни води /ЛПСОВ/ на вилно селище в ПИ № 15285.10.3" и "Отвеждащ канал за пречиствателна вода от ЛПСОВ на вилно селище в ПИ № 15285.9.441 и ПИ № 15285.10.2 с дължина 430 м", ведно с одобрения инвестиционния проект. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Иска се отмяната му и отмяна на заповедта. Ответната страна Софийска РДНСК писмено оспорват жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема обжалваната заповед за законосъобразна без наличие на основания по чл. 146 АПК вр. чл. 219, ал. 3 ЗУТ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а не само на основанията, посочени от оспорващия. Във всички случаи компетентността на административния орган за издаване на акта подлежи на доказване. В обжалваното решение е прието, че процесната заповед е подписана от инж. Йелинка Узунова изпълняваща длъжност началник сектор "Строителен контрол" в Софийска РДНСК, оправомощена с приложената по делото заповед № РД-13-458 от 30.07.2009 г. на зам.-началника на ДНСК. За негово оправомощаване да издава заповеди от компетентността на началника на ДНСК по делото липсват доказателства. Не е представена заповед № РД-13-422/16.02.2009 г. на началника на ДНСК, цитирана в заповедта на зам.-началника. Съдът не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 вр. чл. 9, ал. 3 АПК да укаже, че за някои обстоятелства от значение за делото не се сочат доказателства. Направените изводи за компетентност на административния орган за издаване на обжалваната заповед се явяват необосновани и в противоречие със събраните доказателства. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, поради което е основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд,