Решение № 2694 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7210/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен Фонд (ДФ) Земеделие, чрез ст. юрк. Б. Момчилов против решение 3714/07.06.2023 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 628/2023 г., с което е обявен за нищожен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-2600/2109#6 от 25.11.2022 г. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК като се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че съдът е допуснал нарушение при преценка на представените по делото писмени доказателства за компетентност на административния орган, издал оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. В тази връзка сочи, че изводите на съда за липса на изрична заповед по чл.13, ал. 5 от Устройствения правилник на ДФ Земеделие са в противоречие с представената по делото заповед 03-РД/5222 от 24.11.2022 г. издадена от изпълнения директор на ДФ Земеделие при условията на заместване от заместник - изпълнителния директор Г. Динев съгласно заповед 03-РД/5205 от 23.11.2022 г. на изпълнителния директор на Фонда. На основание тълкувателно решение 4 от 22.04.2004 г. на Върховния административен съд по т. дело ТР-4/2002 г. касаторът поддържа, че за времето на заместване, заместникът изпълнява правомощията на изпълнителния директор в пълен обем, включително и правомощията по чл. 13, ал. 5 от Устройствения правилник на ДФ Земеделие. Същевременно заместникът запазва и функциите си на заместник изпълнителен директор, поради което счита за допустимо и юридически възможно едно и също лице едновременно да изпълнява функциите на заместник изпълнителен директор и на изпълнителен директор. Според касатора при упражняване правомощията на изпълнителния директор въз основа на заповед за заместване по чл. 11, ал. 3 от Устройствения правилник на ДФ Земеделие, няма никаква пречка заместникът да възложи на себе си, като заместник изпълнителен директор да замества друг заместник изпълнителен директор на основание чл. 13, ал. 5 от Устройствения правилник. В тази връзка излага съображения, че съдебната практика, на която се е позовал първоинстанционния съд, не е относима към процесния случай, тъй като касае презаместване, при което заместникът е овластил сам себе си да изпълнява функциите на изпълнителния директор за по-дълъг период от първоначално определения от титуляра. По отношение на датата на подписване и датата на издаване на АУПДВ, в касационната жалба е посочено, че актът е издаден на 25.11.2022 г., но е подписан на 24.11.2022 г. от г-н Динев, в качеството му на заместващ В. Казакова, съгласно отбелязването до положения подпис. Оспорват се и изводите на съда, че актът за прекратяване на многогодишен ангажимент не е надлежно връчен на Флора ДВ ЕООД, по съображения, че е спазен реда по чл. 18а АПК, а възможностите за връчване му съгласно чл. 18а, ал. 8 и 9 АПК са изчерпани от пощенския оператор. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност е направено и възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна. Ответникът - Флора ДВ ЕООД, чрез адвокат М. Стоянова оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като необоснована, по съображения, че изводът на първоинстанционния съд за нищожност на обжалвания АУПДВ е законосъобразен. Претендира присъждане на разноски. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При разглеждането й по същество съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е бил АУПДВ 01-2600/2109#6 от 25.11.2022 г. издаден от заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие, с който на ФЛОРА ДВ ЕООД е установено публично държавно вземане в размер на 81 735.46 лева, представляващо 10 % от изплатената субсидия по мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично растениевъдство от ПРСР 2014 2020 за кампании 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. на основание чл.1, ал. 4, т. 2 б. г от Наредба 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие. С обжалваното съдебно решение съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от некомпетентен орган, в нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, тъй като не съдържа означение за името на лицето, което го е издало и неговата длъжност, както и в противоречие с материалния закон и неговата цел. С оглед липсата на материална компетентност на органа издател, съдът е обявил акта за нищожен. По отношение издателя на акта съдът е установил от фактическа страна следното: В АУПДВ е посочено, че е подписан от заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие, като е положен подпис на името на В. Казакова, със запетая. От тези факти, съдът е приел, че актът не е подписан от посочения в него заместник изпълнителен директор В. Казакова, на която са делегирани правомощия на основание чл. 20а, ал. 6 от на ЗПЗП със заповед 03-РД/3088/ 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие. Актът е подписан на 24.11.2022 г., а е издаден на 25.11.2022 г. От представената по делото заповед 03-РД/5221 е установено, че заместник изпълнителният директор на ДФ Земеделие В. Казакова е отсъствала на 24.11.2022 г. и на 25.11.2022 г. поради командироването й в град Пловдив за участие в агросеминар. Със заповед 03-РД/5222 от 24.11.2022 г. на изпълнителен директор на ДФ Земеделие издадена при условията на заместване от зам. изпълнителния директор Г. Динев съгласно заповед 5205/23.11.2022 г., е възложено на Г. Динев в качеството му заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие да замества други заместник изпълнителен директор В. Казакова в периода от 24.11.2022 г. до 25.11.2022 г. включително. Със заповед 03-РД/5205 от 23.11.2022 г. изпълнителният директор на ДФ Земеделие е възложил на Г. Динев в качеството му заместник изпълнителен директор на фонда да го замества на 24.11.2022 г. По делото не са представени доказателства за отсъствие на изпълнителния директор на ДФ Земеделие на 24.11.2022 г. и 25.11.2022 г. При така установените факти, съдът е приел, че съгласно чл. 13, ал. 5 от Устройствения правилник на ДФ Земеделие при отсъствие заместник изпълнителните директори се заместват от друг заместник изпълнителен директор въз основа на изрична заповед на изпълнителния директор. Според съда такава изрична заповед на изпълнителния директор за заместване на заместник изпълнителния директор В. Казакова за 25.11.2022 г., не е представена. Оспореният акт е издаден на 25.11.2022 г., за която дата липсват данни изпълнителният директор на ДФ Земеделие да е отсъствал или да е бил в обективна невъзможност да изпълнява функциите си. От представените заповед 03-РД/5205 от 23.11.2022 г. и заповед 03-РД/5222 от 24.11.2022 г. съдът е приел, че на 24.11.2022 г. заместник изпълнителният директор Г. Динев е изпълнявал едновременно функциите на изпълнителен директор на ДФ Земеделие и на заместник изпълнителен директор, което е недопустимо. Според съда недопустимо е, едно и също лице да издава заповед, с която да възлага сам на себе си да изпълнява функциите на друг заместник изпълнителен директор. В съответствие с чл.13, ал. 5 от Устройствения правилник на ДФ Земеделие заповед за заместване на един заместник изпълнителен директор от друг може да издава изпълнителният директор на фонда. Поради това съдът е приел, че заповедта, с която Г. Динев възлага сам на себе си да замества В. Казакова е нищожна. Наред с това е посочил, че актът е издаден на 25.11.2022 г., за която дата няма данни изпълнителният директор ДФ Земеделие да е отсъствал, поради което на тази дата, само той е имал правомощието да издаде заповед за заместване на заместник изпълнителния директор В. Казакова. В тази връзка съдът е изложил съображения, основани на ТР 4/22.04.2004 г. на ОС на съдиите на ВАС по т.д. 4/2002, според което за определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания административен орган, но това се отнася до правомощията на административния орган. Според съда нито нормативната уредба, нито задължителната съдебна практика предвиждат тези правомощия да се разпростират върху овластяване за изпълнението на функциите на друг заместник изпълнителен директор, предвид и надлежното делегиране на правомощията по издаване на актове за прекратяване на ангажимент и възстановяване на получената финансова помощ по мярка 11 Биологично разнообразие на заместник изпълнителния директор В. Казакова. След като на датата на издаване на акта липса надлежна заповед от изпълнителния директор по чл.13, ал. 5 от УП на ДФ Земеделие, съдът е обосновал извод, че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган и следва да бъде прогласен за нищожен. По отношение на нарушението на изискванията за форма на акта по чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК съдът е констатирал, че в акта липсва означение на името и длъжността на лицето, което го е подписало със запетая, поради което не е доказано безспорно, че актът е подписан от Г. Динев на основание заповед 03-РД/5222 от 24.11.2022 г. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден и в противоречие с материалния закон и неговата цел, тъй като от събраните по делото доказателства не е доказано надлежното връчване на акта за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 -2020 с изх. 01-2600/2109#3 от 21.01.2021 г. по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК, послужил като фактическо основание за издаване на АУПДВ за възстановяване на 10 % от получената финансова помощ по мярката. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба пороци съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт в съответствие с чл. 168, ал.1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Изводите на съда, че актът е издаден от некомпетентен орган се подкрепят от доказателствата по делото и съответстват на материалния закон. Съгласно чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП компетентността за издаване на актове за установяване на публични държавни вземания за възстановяване на неправомерно получена финансова помощ по мерките от ПРСР е на изпълнителния директор на ДФ Земеделие. По силата на чл. 20а, ал. 6 ЗПЗП изпълненият директор може да делегира това правомощие на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В конкретния случай от съдържанието на оспорения АУПДВ се установява, че е издаден от заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие. Със заповед 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие правомощията по издаване на АУПДВ за възстановяване на финансова помощ по мярка 11 Биологично земеделие са делегирани на основание чл. 20а, ал. 6 ЗПЗП на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие В. Казакова. Актът е подписан със запетая, поради което правилно съдът е приел, че не е издаден от посочения в него заместник изпълнителен директор В. Казакова. По делото административният орган твърди, че актът е издаден от заместник изпълнителният директор на ДФ Земеделие Г. Динев, при условията на заместване въз основа на заповед 03-РД/5222 от 24.11.2022 г., поради отсъствие на Казакова на 24 и 25.11.2022 г. Преди всичко по делото не са ангажирани никакви доказателства за отсъствие на изпълнителния директор ДФ Земеделие на 24.11.2022 г., за която дата се твърди, че е заместван от заместник изпълнителния директор Г. Динев. За да се приеме, че правомощията на изпълнителния директор са осъществявани при условията на заместване на 24.11.2022 г. следва да е доказано както овластяването на заместника, така и отсъствието на титуляра. В случая последното обстоятелство не е установено по делото. Доказателствената тежест е на административния орган съгласно чл. 170, ал.1 АПК и в случая не е изпълнена. Съгласно чл. 220 АПК преценката за съответствие на решението с материалния закон от касационната инстанция се извършва въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. При недоказано отсъствие на изпълнителния директор на ДФ Земеделие, не са налице предпоставките за изпълняване на правомощията му при условията на заместване от заместник изпълнителен директор на фонда. От друга страна оспореният акт е подписан на 24.11.2022 г. видно от датата, поставена до подписа на издателя. По делото се твърди, че на тази дата заместник изпълнителният директор на ДФ Земеделие Г. Динев е изпълнявал функциите на изпълнителния директор на фонда, но въпреки това не е упражнил правомощията му по чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП въз основа на заповед 03-РД/5205 от 23.11.2022 г. и не е издал акта на тази дата в качеството на заместник на изпълнителния директор. Твърдението е, че актът е подписан на 24.11.2022 г. от Г. Динев в качеството на заместник изпълнителен директор и е издаден на 25.11.2022 г. като заместник на другия заместник изпълнителен директор въз основа на заповед 03-РД/5222 от 24.11.2022 г. Правилно съдът е приел, че така извършеното заместване е в нарушение на чл.13, ал. 5 от Устройствения правилник на ДФ Земеделие, която предвижда, че заместването на заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие се осъществява въз основа на заповед на изпълнителния директор на фонда. Останалите основания за незаконосъобразност на акта по чл. 146, т. 2 и 4 АПК, поради нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК и противоречие с материалния закон също са налице. Предвид констатираната некомпетентност на органа, издал акта по чл.146, т.1 АПК, правилно съдът го е обявил за нищожен и на основание чл. 173, ал. 2 АПК е изпратил преписката на изпълнителния директор на ДФ Земеделие. Решението е правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход от спора, разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 1 000 лева платено в брой възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.01.2023 г. Възражението на касатора за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, тъй като то съответства на фактическата и правна сложност на делото и на обема на осъществената адвокатска защита на дружеството ответник в касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,