Решение № 15907 от 22.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1909/2019 г.

Решение № 15907 от 22.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1909/2019 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. И., с адрес в [населено място], срещу решение № 7931/28.12.2018 г. по адм. дело № 3280/2018 г. на Административен съд - С. - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЧР-Н-557/06.03.2018 г. на председателя на Държавна агенция "Електронно управление". Касаторът поддържа в касационната си жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано, иска отмяната му, отмяна на заповедта или връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на АССГ, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - председателят на Държавна агенция "Електронно управление" (ДАЕУ), чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмени бележки, иска оставяне на решението в сила, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с обжалваната заповед е прекратено служебното правоотношение на П. И. - началник на отдел "Планиране и развитие на Електронната съобщителна мрежа" в дирекция "Комуникационна и информационна инфраструктура", считано от 06.03.2018 г. на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. - обективна невъзможност поради откази за достъп до класифицирана информация на ДАНС след разширено проучване до ниво на класификация "секретно" и решение на ДКСИ, отхвърлящо жалбата срещу отказа на ДАНС. АССГ е изложил мотиви, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, съдържа необходимите реквизити, при издаването му са спазени административно - процесуалните правила и е в съответствие с материалното право. Посочил е, че независимо от отмяната на решението на ДКСИ с влязло в сила съдебно решение, не е налице хипотезата на чл. 142, ал. 2 АПК, доколкото няма последващ позитивен акт на ДАНС по заявлението на Илиев за достъп до класифицирана информация. Решението е постановено при съществено съдопроизводствено нарушение по чл. 152, ал. 4 вр. ал. 2 АПК - съдът се е произнесъл, без да изиска липсващия в приетата по делото административна преписка списък на длъжностите в ДАЕУ, за които се изисква достъп до класифициран информация, издаден на основание чл. 37 от Закона за защита на класифицираната информация. Предвид позоваването на списъка в оспорената заповед той е част от административната преписка по издаването й. Без този списък не може да се направи обоснован извод дали за длъжността има изискване за достъп до класифицирана информация, от кого и кога е въведено и какво е изискуемото ниво на достъп ( за последното липсват данни в длъжностната характеристика). Решението като неправилно постановено при съществено съдопроизводствено нарушение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане, при което съдът да изиска липсващия списък. Освен това АССГ следва чрез деловодство "Класифицирана информация" да изиска пълния текст на решението по дело № С-21/2018 г. на ВАС, шесто отделение и при необходимост справка относно евентуално последващо произнасяне на ДКСИ след отмяната на тяхното решение № 9 - II - 8/01.02.2018 г., преди да се произнесе дали са налице нови факти от значение за делото, които следва да бъдат отчетени по реда на чл. 142, ал. 2 АПК. По направените искания за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото, като вземе предвид и неговия изход, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение