Решение № 2102 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5517/2008 г.

Решение № 2102 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5517/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ОД "Полиция" - Враца срещу решение № 294 от 29.02.2008 г., постановено по адм. д. № 228/2006 г. от Окръжен съд Враца. В жалбата се сочат отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответникът - Бойко Янкулов Петков счита касационната жалба за неоснователна. Процесуалният представител на ВАП пледира за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователно при следните съображения: С обжалваното решение е отменена, като незаконосъобразна, заповед рег. № 1971 от 13.09.2005 г. на директора на РДВР - Враца (понастоящем ОДП-Враца), с която на основание чл. 240, ал. 2, т. 2 от ЗМВР (отм.) вр. чл. 204, ал. 2, т. 6 от ППЗМВР (отм.) е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на Бойко Янкулов Петков - старши полицай - водач на патрулен автомобил в група "Охрана" към сектор "СОД" при РЗ служба "Полиция" при РДВР - Враца. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че на 11.08.2005 г. по време на дежурството на гл. с-т Б. Петков и гл. с-т М. Балачев е получен сигнал за възникнал скандал между кореспондентката на в-к "Труд" Йоцова и Христо Вангелов Иванов от гр. Враца. Двамата служители са посетили мястото на произшествието, където имало още две свидетелки. Полицаите не взели данни на свидетелките, въпреки че едната от тях била сигнализирала органите на реда за инцидента. Впоследствие в докладната си записка до началника на сектор "СОД" Петков записал, че не е имало скандал при пристигането им на място, а лицето Христо Иванов е заявило на журналистката да не пише непроверени неща за него, които уронват престижа му. Записал е още, че лицата са били предупредени, ако имат претенции един към друг да ги решат по съдебен ред. Приел е още, че на същия ден, видно от докладните записки на подп. Божидар Александров - ОДЧ-РДВР и гл. с-т Димитър Димитров - дежурен в АДЧ при РПУ - Враца, сигнал за възникналия скандал в съответните служби не е получаван. Съдът е установил също, че по отношение на Петков са налице още две заповеди за наложени дисциплинарни наказания: заповед от 7.06.2005 г., с която му е наложено наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, считано от 8.06.2005 г. и заповед от 10.06.2005 г. - за наказание "порицание" за срок от 12 месеца, считано от 10.06.2005 г., жалбите срещу които ВАС е отхвърлил с влезли в сила решения. Въз основа на тази фактическа установеност решаващият съд е направил извод, че действително Петков не е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 2, т. 17 от Инструкция № I-23 от 9.02.2004 г. за патрулно-постовата дейност на МВР (ИППДМВР), съгласно която служителите, определени за изпълнение на ППД в наряд са дължи да уведомят ОДЦ при констатиране на данни за извършено престъпление, при получен сигнал за извършващо се или извършено такова, като установяват самоличността на подалия информацията, да предприемат действия за установяване на свидетели и задържане на извършители. Като не са регистрирали по надлежния ред сигналът за извършеното престъпление (отправяне на заплахи за живота и здравето) и не са направили необходимото за установяване на самоличността на свидетелите държавните служители от МВР - Петков и Балачев са нарушили разпоредбата на чл. 234 от ЗМВР (отм.), тъй като Инструкция № I-23 от 9.02.2004 г. е подзаконов нормативен акт, касаещ дейността на служителите от системата на МВР и неспазването на разпоредбите й представлява нарушение на служебната дисциплина. Съдът е счел обаче, че наказанието което е наложено в конкретния случай е в противоречие с нормата на чл. 200, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ППЗМВР (отм.), който предвижда дисциплинарно наказание за конкретното нарушение на служебната дисциплина "писмено предупреждение". Този извод не се променя от факта, че с предходни две заповеди има наложени съответно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца и "порицание" за срок от 12 месеца. Нарушена е и нормата на чл. 204, ал. 2, т. 6 от ППЗМВР (отм.), тъй като за да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" в срока на изтърпяване на наказанието "порицание", следва да е извършено нарушение, за което законът да предвижда налагането на същото или на по-тежко наказание, което не отговаря на конкретната хипотеза (в случая се предвижда само "писмено предупреждение", което е по-леко от "порицание"). Ето защо наложеното от административния орган наказание противоречи на закона. На тази база съдът е приел, че и оспорената заповед противоречи на материалния закон. Решението е неправилно. Съдът е дал неправилно тълкуване на приложимия материален закон и е интерпретирал механизма за налагане на дисциплинарни наказания, предвидени в ЗМВР и ППЗМВР за нарушения на служебната дисциплина неправилно. По делото няма спор относно фактическата обстановка, която е установена правилно и въз основа на събраните по делото доказателства. В случая е безспорно установено, че на 11.08.2005 г. държавният служител от МВР Петков с действията си е нарушил служебната дисциплина по смисъла на чл. 234 от ЗМВР (отм.), което нарушение административният орган правилно е квалифицирал като такова по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ППЗМВР (отм.). За нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 2 и т. 5 Правилникът за прилагане на ЗМВР (отм.) действително предвижда наказание "писмено предупреждение". Особеното в случая е това, че гл. с-т Бойко Петков е осъществил нарушението си преди да изтече срокът на наложените му със заповеди рег. № № 1223 от 7.06.2005 г. и 1255 от 10.06.2005 г. дисциплинарни наказания "писмено предупреждение" и "порицание". Както се посочи по-горе при нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ППЗМВР (отм.) на държавния служител от МВР следва да се наложи наказание "писмено предупреждение" в чистата хипотеза. В случая обаче вече е било наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение", чиито срок все още не е изтекъл. Ето защо и правилно административният орган е преценил, че са налице основанията за налагане на по-тежко наказание, тъй като нарушението е извършено "повторно" по смисъла на чл. 201, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР (отм.). При това положение на Петков би следвало да се наложи наказание "порицание" на осн. чл. 200, ал. 1, т. 1 вр. чл. 200, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ППЗМВР (отм.). В същото време на държавния служител Петков вече е било наложено и такова наказание - със заповед рег. № 1255 от 10.06.2005 г., като дисциплинарното нарушение от 11.08.2005 г. е извършено в срока на изтърпяване и на това наказание, т. е. и по отношение на него нарушението се явява "повторно". Ето защо нарушението на служебната дисциплина, извършено от Петков на 11.08.2005 г. се превръща в "друго тежко нарушение на служебната дисциплина", което е несъвместимо с оставането му на служба. При това положение действията на административния орган са правилни и законосъобразни и правилно на Бойко Петков е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение", съгласно чл. 204, ал. 2, т. 6 от ППЗМВР (отм.). Решението на съда ще следва да се отмени и да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Бойко Янкулов Петков като неоснователна. Водим от горните мотиви е на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2от АПК Върховният административен съд, трето отделение,