Решение № 6901 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4302/2013 г.

Решение № 6901 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4302/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/-гр. Варна, против Решение № 216/04.02.2013 г. по адм. дело № 3729/2012 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответниците: Божидарка Христова Милкова и Таня Милкова Калчева, чрез пълномощника им - адв. Донев, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - кмета на община-Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Варна е отменил като незаконосъобразна Заповед № КД-14-03-1695/04.07.2011 г. на началника на СГКК-Варна, с която е допуснато изменението на КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, в частта й, засягаща поземлен имот, с идентификатор 10135.2526.601, собственост на оспорващите Таня Милкова Калчева и Божидарка Христова Милкова. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при липса на материално-правните предпоставки на чл. 60, ал. 8 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, вр. със ЗКИР, допускащи изменение в кадастралната карта, но само при наличие на влязла в сила заповед по чл. 16, ал. 5 от ЗУТ. За да направи този извод, съдът се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза и на писмените доказателства, въз основа на които е установил, че изменението е извършено служебно, по искане на община Варна, на основание влязъл в сила ПУП, по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е направил правните си изводи при неизяснена фактическа обстановка относно вида и характера на одобрения ПУП, с Решение № 2405-10/23,24,30 юни 2010 г. на ОбС-Варна. Приел е безрезервно, че този ПУП за процесния имот е първи, на основание чл. 16, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ, при наличие на доказателствени факти за обратното. Така, видно от заключението на вещото лице Попова, за имота на оспорващите - ответници в касационното производство, е налице предходен влязъл в сила ПУП-план за регулация и застрояване, одобрен със Заповед № Г-283/18.09.2008 г. По този план, съгласно същото заключение, спорната част от имот 601 попада в улична регулация, като улично-регулационните линии засягащи имота съвпадат с тези по следващия ПУП-ПРЗ, одобрен с Решение на ОбС-Варна от 2010 г., послужил за изменение на действащата КК на с. о."Св. Никола" и в частност на процесния имот 601. По делото, в нарушение на принципа на служебното начало, на чл. 163, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 от АПК, съдът не е указал на ответника-община Варна, да представи заверени копия от влезлите в сила административни актове по одобряване на ПУП-ПРЗ от 2008 г. и от 2010 г., в частта им, засягащ процесния имот 601, текстова и графична част към тях, за да се установи вида на тези актове, основанието за издаването им, както и отреждането за спорната част от имота. Ако по тези планове отреждането е за улица, то последната не е сред обектите на социалната инфраструктура - публична общинска собственост по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ и следователно подробния устройствен план не може да бъде такъв по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, а евентуално план по чл. 16, ал. 7, вр. с чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Без да бъде установен вида на одобрения ПУП от 2010 г., а и на предходния му, не може да се правят изводи, каквито в случая съдът е направил за нарушение на материалния закон по чл. 60, ал. 6, 7 и 8 от Наредба № 3/2005 г., вр. с чл. 16 от ЗУТ. Като неправилно обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва да отстрани допуснатите процесуални нарушения като събере доказателства за предходните, влезли в сила, ПУП-ПРЗ от 2008 и 2010 г., текстова и графична част, засягащи процесния имот 601 и въз основа на тях да извърши преценка за законосъобразност на допуснатото изменение на КК с оспорената заповед, в частта й засягаща имот 601, на основание чл. 57, т. 4 от Наредба 3/2005 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, второ отделение