Решение № 6991 от 28.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15923/2008 г.

Решение № 6991 от 28.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15923/2008 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Красимир Костадинов Андреев и Денка Лазарова Андреева, двамата от гр. Плевен, подадена чрез упълномощен адв. Тодорчева, против решение № 800 от 24.09.2008 г., постановено от Административен съд - София-град, II отделение, 22 състав по адм. д. № 2879/2008 г. С жалбата и в писмена защита се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Според жалбоподателите съдът неправилно е приел, че преработката на влезлия в сила план за земеразделяне е поради грешка, изразяваща се в неотразен сервитут на съществуващ път. Касаторите твърдят, че в Закона за пътищата и в ППЗП не е регламентиран сервитут за второкласен път и той има обслужваща ивица от 1 м., която е отразена във влезлия в сила план преди 14 г. Молят Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и необосновано. Ответникът - заместник-министърът на земеделието и храните не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, тъй като съдът е установил основание за издаване на заповедта - чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ поради несъответствие между съществуващата ситуация и отразяването на имота в плана за земеразделяне на гр. Никопол. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК . Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 800 от 24.09.2008 г. е отхвърлена жалбата на Красимир Костадинов Андреев и Денка Лазарова Андреева срещу заповед № РД - 47 - 16 от 16.10.2007 г. на зам.-министъра на земеделието и продоволствието като неоснователна. За да достигне до този резултат Административният съд - София - град е констатирал, че оспорената заповед е издадена с правно основание чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ, идентично с основанието, посочено в чл. 26, ал. 2 от ППЗСПЗЗ . Съдът е счел, че разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ППЗСПЗЗ урежда два вида несъответствия, които се квалифицират като явна фактическа грешка: 1. несъответствие между заснетите на терена трайни топографски елементи и отразяването им върху плана; 2. несъответствие между съществуващата ситуация и отразяването й в плана. Първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице втората хипотеза - несъответствие между съществуващата ситуация на имот № 094004 с отразяването й в плана за земеразделяне на гр. Никопол. Обжалваното решение е мотивирано с протокол от 03.08.2006 г. на комисия при ОСЗГ - Никопол и протокол от 20.12.2006 г. на комисия при Областна дирекция "ЗГ" - Плевен, с които е констатирано, че при геодезическото заснемане на републикански път II-34, той е отразен неправилно и засяга процесния имот с площ 1.446 дка и, че не е отразен сервитутът на пътя, поради което е предложено да се коригира допуснатата грешка и да се отрази в картата на землището действителното положение. Съдът се е позовал на приложена скица - проект № 4079/10.07.2008 г. на Агенцията по кадастъра, в която площта на процесния имот се намалява от 5.681 дка на 4.236 дка и частта от 1.446 дка е отразена като отделен имот № 51723.94.24. Оттук Административният съд - София-град е извел извод, че е безспорно установено, че през имот № 094004, правото на собственост върху който е реституирано на жалбоподателите и който е заснет в плана за земеразделяне, преминава трасето на републикански път II-34, което не е отразено в правилно като ситуация в плана. Настоящият съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния съд, защото по делото не са събрани никакви доказателства относно това дали действително е налице неотразен сервитут на пътя или се касае за разширение или реконструкция на пътя, както твърдят жалбоподателите. По делото няма спор относно факта, че планът за земеразделяне е влязъл в сила през 1994 г. и въз основа на него и на решение № Н-245/12.10.1994 г. на ПК - Никопол е съставен нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № 13, том I, дело 13/1995 г., приет като доказателство по административното дело. От приложената към нотариалния акт скица е видно, че път II втори клас е отразен надлежно в плана под № 000073 като съседен на процесния имот и последният е с площ 5.681 дка. За да се приеме, че е налице несъответствие между съществуващата ситуация и отразяването в плана, това несъответствие следва да е съществувало към момента на влизане в сила на плана за земеразделяне към 1994 г., а доказателства в този смисъл не са представени от страна на ответника. Следователно в случая е трябвало да се установи съществуващата ситуация към датата на приемане на плана на земеразделяне, а не ситуацията 14 г. по-късно при вземане на решението за преработката на плана. За да се издаде законосъобразна заповед по чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ и чл. 26, ал. 2 от ППЗСПЗЗ явната фактическа грешка следва да се констатира в приетия план през 1994 г. По делото обаче са събрани доказателства единствено относно сегашното предвиждане в плана и е приета скицата- проект на Агенцията по кадастъра, която е от 2008 г., поради което последната не може да служи за доказателство за наличие на явна фактическа грешка към 1994 г. Решаващият съдебен състав намира, че правнорелевантните факти относно съществуващата ситуация през 1994 г. могат да се установят само чрез изслушване на съдебно - техническа експертиза, която да установи налице ли е било твърдяното от ответника несъответствие, дали процесният имот е граничел с второкласен път с ограничителна ивица или с републикански път, към който през 1994 г. е имало сервитут. Следва да се установи, дали се касае за реконструкция - разширяване трасето на пътя през 2008 г. или за неотразен сервитут, който е съществувал още през 1994 г. Като е достигнал до обратния извод първоинстанционният съд е осъществил неправилно тълкуване и прилагане на нормата на чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ, което налага отмяна на обжалваното решение. Делото следва да се върне за ново разглеждане на друг състав от същия съд задължителните указания, дадени по-горе относно събиране на доказателства във връзка с установяване на съществуващата ситуация към момента на приемане на плана за земеразделяне през 1994 г. На основание на горното и на чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение