Решение № 4703 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13313/2020 г.

Решение № 4703 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13313/2020 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на И. Ч., чрез процесуалния му представител адв. Г., против отказ за възстановяване на правоспособността му като частен съдебен изпълнител, обективиран в писма с изх. № 94-И-129/06 август 2020 г., писмо изх. № 94-И-129/09 септември 2020 г., приложено към писмо с изх. № 94-И-129/06 октомври 2020 г. на министъра на правосъдието. С доводи за незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Претендира разноски. Ответникът – министърът на правосъдието, чрез юрк. Д., поддържа становище за недопустимост, алтернативно неоснователност на оспорването. Претендира разноски. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения: С писмо с изх. № 94-И-129/06 август 2020 г., на министъра на правосъдието, И. Ч. е уведомен, че след изтичане срока на наложеното му наказание лишаване от правоспособност за две години на 07 август 2020 г., следва да бъде изтърпяно наложеното му наказание лишаване от правоспособност за една година, считано от 08 август 2020 г., поради което не е налице основание за издаване на заповед за възстановяването му на длъжност като частен съдебен изпълнител. С писмо изх. № 94-И-129/09 септември 2020 г., приложено към писмо изх. № 94-И-129/06 октомври 2020 г. на министъра на правосъдието, на И. Ч. е указано, че писмо с изх. № 94-И-129/06 август 2020 г. не представлява индивидуален административен акт. Разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) задължава министъра на правосъдието да се произнесе с изричен акт /заповед/ по всяко искане на частен съдебен изпълнител за възстановяване на правоспособността му, независимо от това дали със заповедта си административният орган уважава искането за възстановяване на правоспособността, или отказва да уважи същото поради липсата на материалноправните предпоставки за това. С оглед изложеното в писмо изх. № 94-И-129/06 август 2020 г., същото съдържа волеизявление на компетентния орган, отричащо наличие на предпоставките по чл. 35, ал. 1 ЗЧСИ за възстановяване на отнета правоспособност, поради което изразеното е с пряк негативен характер върху адресата и непосредствено засяга негови права. С писма с изх. № 94-И-129/06 август 2020 г. и с писмо с изх. № 94-И-129/09 септември 2020 г., приложено към писмо с изх. № 94-И-129/06 октомври 2020 г., на министъра на правосъдието, е обективиран отказ за възстановяване на отнета правоспособност на частен съдебен изпълнител, представляващ индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, съответно е налице годен предмет на оспорване - в този смисъл определение № 14740 от 1 ноември 2019 г. по адм. д. № 10420/2019 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбата срещу процесния отказ е подадена в срок при условията на чл. 140, ал. 2 АПК, предвид посоченото в писмо изх. № 94-И-129/09 септември 2020 г., приложено към писмо изх. № 94-И-129/06 октомври 2020 г. на министъра на правосъдието. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С решение № 45/07 август 2018 г., постановено по гр. д. № 5015/2017 г. по описа на Върховен касационен съд, III г. о., е изменено наложеното дисциплинарно наказание лишаване от правоспособност на частен съдебен изпълнител И. Ч., рег. № 783 на КЧСИ, като размерът му е намален на две години. С решение 164/03 декември 2018 г., постановено по гр. д. № 3392/2018 г. по описа на Върховен касационен съд, III г. о., е оставено в сила решение от 29 декември 2017 г. по дисц. д. № 50/2017 г. на състав на Дисциплинарната комисия към КЧСИ, с което на частен съдебен изпълнител И. Ч., рег. № 783 на КЧСИ, е наложено дисциплинарно наказание лишаване от правоспособност за срок от една година. С искане рег. № 94-И-129/24 юли 2020 г. И. Ч. е поискал министърът на правосъдието да издаде заповед за връщане на служебния му архив предвид отпадане на наложното му наказание лишаване от правоспособност за срок от две години, считано от 07 август 2020 г. Във връзка с последното, е издадено оспореното писмо с изх. № 94-И-129/06 август 2020 г. на министъра на правосъдието. С жалба № 94-И-129/20 август 2020 г. И. Ч. е поискал министърът на правосъдието да отмени свое писмо изх. № 94-И-129/06 август 2020 г. Във връзка с жалбата от 20 август 2020 г., с писмо изх. № 94-И129/09 септември 2020 г., приложено към писмо изх. № 94-И- 129/06 октомври 2020 г. на министъра на правосъдието, на И. Ч. е указано, че писмо с изх. № 94-И-129/06 август 2020 г. не представлява индивидуален административен акт и има единствено уведомителен характер. При така установената фактическа обстановка, настоящият тричленен състав приема, че отказът на министъра на правосъдието е незаконосъобразен. Между страните не е налице спор по отношение на фактите. Спорният въпрос по делото е как следва да се изтърпят двете наложени дисциплинарни наказания лишаване от правоспособност, респ. подлежал ли е частният съдебен изпълнител на възстановяване на длъжност поради изтичане на срока на наказанията. Според чл. 46, ал. 2 ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. Разпоредбата на чл. 46, ал. 3 ЗНА изрично предвижда, че наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея. Лишаването от правоспособност представлява дисциплинарно наказание, предвидено в чл. 68, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ, с налагането на което образуваното дисциплинарно производство срещу съответния частен съдебен изпълнител приключва и се реализира дисциплинарна отговорност. ЗЧСИ е специален закон по отношение на дисциплинарната отговорност на частните съдебни изпълнители, но в него липсват изрични разпоредби, уреждащи начина на изтърпяване на наложени наказания, подобни на кумулацията при чл. 27 НК или на реда по чл. 18 ЗАНН. Субсидиарното приложение на правни норми от други нормативни актове би било допустимо само при наличие на изрична препраща разпоредба. Такава също не е предвидена и поради това единствено допустимо е волята на законодателя да се извлече чрез тълкуване само на текстовете на специалния закон - ЗЧСИ. В тази връзка в чл. 73 ЗЧСИ е уредено обжалването и влизането в сила на решенията за налагане на дисциплинарни наказания на частните съдебни изпълнители. Според разпоредбата на чл. 73, ал. 6 ЗЧСИ, решенията на Върховния касационен съд, постановени по жалби срещу решения на дисциплинарния състав по чл. 72, ал. 3 ЗЧСИ, са окончателни. Следователно, при положение че съответното дисциплинарно наказание е обжалвано, същото влиза в сила с постановяване на решението на Върховния касационен съд, потвърждаващо налагането му. В настоящия случай, с постановяване на двете гореописани окончателни решения на Върховния касационен съд, наложеното на И. Ч. наказание лишаване от правоспособност за срок от две години е вляло в сила на 07 август 2018 г., а другото наложено наказание- лишаване от правоспособност за срок от една година е влязло в сила на 03 декември 2018 г. Поради липса на законова уредба, предвиждаща особен ред за изтичане на сроковете при изтърпяване на наложени повече от едно дисциплинарни наказания лишаване от правоспособност, съответният срок за изтърпяване започва да тече от влизане в сила на всяко едно от наложените наказания. Всяко съдебно решение и потвърденото с него наказание има самостоятелно значение и последици. С оглед гореизложеното, на 03 декември 2019 е изтекъл срокът на наложеното наказание лишаване от правоспособност за срок от една година, а на 07 август 2020 г. - на наложеното наказание лишаване от правоспособност за срок от две години. При това положение са отпаднали обективните пречки, които възпрепятстват съдебния изпълнител да упражнява функциите си и е налице хипотезата на чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ да бъде възстановена правоспособността му по негово искане. Следва да се отбележи, че искането на И. Ч. за възстановяване на правоспособността му е подадено преди отпадане на основанието за загубването й, но към момента на постановяване на отказа са изтекли сроковете на двете наложени наказания лишаване от правоспособност и министърът на правосъдието е следвало да уважи така направеното искане. Предвид посоченото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, намира жалбата за основателна, а обжалвания с нея административен акт за незаконосъобразен. Същият следва да бъде отменен и делото - върнато като преписка на административния орган за произнасяне по направеното искане. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на И. Ч. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение. Настоящият съд намалява претендирания пълен размер на адвокатското възнаграждение от 8000 лева на 500 лева във връзка със заявеното в срок възражение за прекомерност от ответника, след извършена преценка за съответствие с действителната правна и фактическа сложност на делото и при съобразяване с минималния размер на адвокатското възнаграждение по дела от вида на процесното, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,