Решение № 6653 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13535/2015 г.

Решение № 6653 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13535/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на В. М. К. от гр. София за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязлото в сила определение № 10/09.01.2014 г. постановено по адм. дело № 259/2013 г. от Административен съд Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу заповед № ДК-10-СЗР-31/25.09.2013 г. на началника на РДНСК - Северозападен район. Като основание за отмяна на влязлото в сила определение се твърди наличието на ново обстоятелство по см. на чл. 239, т. 1 от АПК, а именно твърдяна некомпетентност на инж. Х. да презавери разрешение за строеж № 17/04.04.2001 г., издадено от главния архитект на община Троян, което презаверяване е извършено на 23.03.2007 г. Ответната страна - началникът на РДНСК - Северозападен, чрез процесуалния си представител ст. юрк. Михайлова, в съдебно заседание изразява становище за недопустимост на искането. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира искането за допустимо - подадено срещу влязло в сила съдебно определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 240, ал. 2 АПК, а разгледано по същество за неоснователно. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни поради обективно възникнали обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК, а не средство за отстраняване на допуснати нарушения от съдът или небрежност от страните. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК на отмяна подлежи съдебно решение или определение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Юридическите фактите трябва да са нови (не са били включени във фактическите установявания), но не трябва да са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влезлия в сила съдебен акт. Отменително основание са новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Във всички тези хипотези новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановен съдебния акт, чиято отмяна се иска и да не са били известни на страната, която ги представя. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, на която се позовава молителката, има предвид нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини, т. е. въпреки полагането на дължимата грижа за защита на интересите й в хода на съдебното производство. Това са такива обстоятелства, които са съществували към момента на решаване на делото, но не са могли да станат известни на страната при положена от нея дължима процесуална грижа и които ако бяха релевирани биха довели до друго решение по делото. В разглеждания случай, презавереното разрешение за строеж, на което се основава искането, е приобщено към доказателствения материал по всички водени административни и съдебни производства и същото е съобразено при постановяване на съдебните актове. В тези съдебни производства, въпросът за компетентността на органа, издал административния акт е могла да бъде изследвана при положена от страната дължима процесуална грижа. В този смисъл твърдяното от жалбоподателката обстоятелство не може да се приеме като ново, което не е било известно на страните и не може да бъде основание за исканата отмяна. Наведените касационни доводи за нищожност на разрешението за строеж не подлежат на разглеждане в извънинстанционното производство по реда на чл. 237 и сл. АПК и на основанията по чл. 239 АПК. По изложените съображения искането за отмяна се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,