Решение № 4891 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15845/2010 г.

Решение № 4891 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15845/2010 г., III о., докладчик съдията Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на областния управител на област - Пловдив против решение № 1402/26.Х.2010 г. по адм. д. № 1528/2010 г. на Административен съд - Пловдив като неправилно, поради нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Ответната страна - Веселина Василева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, III отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е основателна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 145 АПК във вр. с чл. 5, ал. 4 ЗПГРРЛ, съдът по жалба на Веселина Митева е отменил заповед № ЗХ-07-22/07.07.2010 г. на областния управител на област - Пловдив, с която е отказано правото на обезщетение по ЗПГРРЛ и позовавайки се на разпоредбата на чл. 173, ал. 1 АПК се е произнесъл сам по същество като е определил парично обезщетение в размер на 4768 лв. за срока на репресията от 26.02.1955 г. до 11.05.1961 г., съгласно разпоредбите на § 1, т. 3 от ДР на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед е отказано на Веселина Василева обезщетение по ЗИД на ЗПГРРЛ по изложени съображения, че същата е получила еднократно парично обезщетение в размер на 25 000 лв. за незаконна репресия, изразяваща се в "принудително изселване" по политически причини с административен акт за времето от 29.03.1952 г. до 29.04.1954 г. (за 26 месеца и 4 дни), като не е представила доказателства, а и такива не са установени от административния орган, че принудителното заселване е продължило след тази дата, каквото не е посочено и от самата заявителка в искането й до областния управител. При тези данни, които не се оспорват от лицето, претендиращо обезщетение, съдът незаконосъобразно е приел, че то е доказано от представеното решение от 26.04.2010 г. на ЦК с т. 10. Същото е постановено на основание чл. 9 ЗПГРРЛ за добавка към пенсията на молителката и се представя пред НОИ. Съгласно чл. 3, ал. 3, б. "в" от Наредбата, основанието и фактическото времетраене на принудителната административна мярка се установява от кмета на населеното място, където лицето е било въдворено. По делото (л. 49 и л. 59) е приложено удостоверение от кмета на с. Хърсово, от което е видно началото на въдворяване на семейството на лицето, но не е посочен неговия край, поради което законосъобразно той е определен от административния орган на 29.04.1954 г., от която дата със Заповед № 4-302/29.04.1954 г. на министъра на вътрешните работи. Няма доказателства, че оставането на семейството на молителката в с. Хърсово след този срок се дължи на принудително заселване въз основа на административен акт. Съдът като не е преценил законосъобразно тези факти е постановил решение в нарушение на материалния закон. Същото следва да се отмени, вместо което се постанови друго от настоящата инстанция, с което се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед. Настоящата инстанция констатира, че решението е постановено при съществено процесуално нарушение на чл. 173, ал. 1 АПК, като съдът сам е решил спора по същество. В разглеждания случай с оглед характера на административното производство по ЗПГРРЛ административният орган действа при условията на "оперативна самостоятелност". Следователно, съдът може да приложи само разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна това съществено процесуално нарушение не налага връщане на делото за ново разглеждане от съда. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение