Решение № 5723 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2205/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ – Силистра, подадена чрез юрисконсулт Н. Николова срещу решение № 1401/13.01.2026г., постановено по адм. дело № 7710/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата. Претендират се разноски за двете първоинстанционни съдебни инстанции и настоящата съдебна инстанция. Ответникът Г. П. Г., чрез адв. Григоров в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание поддържа отговора. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно, поради което е процесуално е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Производството пред Административен съд София - град (АССГ) е повторно, след постановяване на решение № 6902/24.06.2025г. по адм. д. № 2550/2025г. по описа на ВАС, с което е отменено решение № 2145/20.01.2025г. по адм. д. № 5533/2024г. на Административен съд София – град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Първата касационна инстанция е приела, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопоризводстевните правила, тъй като липсват фактически установявания, анализ и обсъждане на фактическите обстоятелства, релевантни за спора. Дадени са указания да се обсъдят всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, да се формират изводи относно установените факти, съответно те да се подведат под приложимите правни норми. При необходимост за изясняване на спора да се дадат конкретни указания за ангажиране на доказателства, след което да се извърши преценка за законосъобразност на оспорения административен акт като се изложат мотиви във връзка с всички доводи на страните. С оспореното в настоящото производство решение № 1401/13.01.2026г., постановено по адм. дело № 7710/2025 г. по описа на Административен съд София - град е отменено Решение № 2153-18-8/30.04.2024 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Силистра, с което е потвърдено Разпореждане № 2107-1865#4/06.03.2024 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Силистра. С разпореждането е възобновено изплащането на пенсията на Г. П. Г., отменено е разпореждане № 5/08.08.2017г. за отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С решението си съдът е осъдил НОИ да заплати на Г. П. Г. разноски в размер на 2 556,46 евро. За да постанови този резултат, АССГ е изложил мотиви, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в изискуемата форма, но е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Този извод е обоснован, след като от фактическа страна съдът само е изброил издадените от пенсионния орган разпореждания, обжалването им по административен и съдебен ред и резултата от обжалването. От правна страна, съдът е приел, че оспореното решение на административния орган е постановено при непълно установяване на релевантните към разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" КСО факти. На първо място, съдът констатирал, че решаващият извод на органа, че жалбоподателят няма стаж при "Мина Пирин" за конкретни периоди и няма стаж при "Минстрой" – Божурище, бил изграден върху отрицателен факт: "не фигурира във ведомостите". Приел е, че подобно заключение би имало категорична доказателствена стойност само ако е ясно установено, че са проверени всички ведомости за целия спорен период, че архивният масив е изчерпателен и че проверката е извършена по начин, изключващ грешки при идентификацията. В случая, такава проверка не била извършена. На следващо място, съдът приел за непълно изследвано обстоятелството за изключително близките имена във ведомостите на Г. П. Г. и Г. П. Н.. Посочил е, че административният орган правилно е направил справка за липса на промяна на имената на жалбоподателя, но при наличие на близки имена и при положение, че именно ведомостите са решаващият доказателствен източник, служебното начало изисквало органът да изследва въпроса значително по-детайлно, а не да приключи анализа с извода "става въпрос за две различни лица". Съдът приел, че при спор за пенсия и при отнемане на вече отпуснато право, рисковете от близки имена не могат да се "прескочат" само с удостоверение за непроменени имена, защото въпросът не е дали Г. е сменял имената си, а дали във ведомостите, които се сочат като първичен източник, правилно е извършено съпоставянето на лицето – т. е. дали липсата на Г. през спорните дълги периоди е действителна липса на труд и осигуряване или е резултат от неяснота/грешка в идентификацията. Съдът без да отрича, че разплащателните ведомости са първичен документ, както и че при установено несъответствие между първични и вторични документи по правило следва да се даде превес на първичните документи, в случая обаче административният орган не е установил по несъмнен начин такова несъответствие за целия релевантен период, нито е доказал, че проверката на първичните документи е изчерпателна и надеждна по отношение на идентификацията на лицето и обхвата на архивния масив. Ключово значение имал и въпросът за движението и наличността на оригиналите на трудовата и военната книжка. Съдът приел, че след отпускането на ЛПОСВ органът е изисквал повторното представяне на оригиналите на документите въз основа на която е отпусната, а жалбоподателят заявил, че те са у пълномощника му и не са при него. При тази фактическа ситуация съдът приел, че не е допустимо административният орган да гради неблагоприятен извод само върху това, че лицето "не представя" оригиналите, без да изясни докрай движението им и без да положи реални усилия по служебен ред да ги издири/изиска, включително когато самият орган твърди, че документи са били изисквани и предавани на органи на МВР и/или по досъдебни производства. За неоснователно е преценено възражението на ответника за доказателствена тежест на жалбоподателя. Съдът приел, че в хипотеза, при която се отменя вече отпусната пенсия, органът носи тежестта да установи основанията по чл. 99 КСО с достатъчни и годни доказателства, които в случая не са събрани. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Първоинстанционния съд не е изпълнил дадените му с отменителното решение на ВАС задължителни указания да изложи собствени фактически установявания, но предвид забраната по чл. 227, ал.1 от АПК за връщане на делото, настоящата касационна инстанция следва да реши спора по същество. Настоящата инстанция приема за установено от фактическа страна следното: Със заявление № 2113-18-431/22.06.2017 г. до ТП на НОИ – Силистра, Г. П. Г., чрез пълномощник Т. Тодоров, е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст(ЛПОСВ). За доказване правото си на отпускане на ЛПОСВ, заявителя представил: трудова книжка № 1131805.01.1981г., военна книжка № 021907/15.09.1978г. за положена военна служба, удостоверение обр. УП - 2 изх. № 194/21.11.1994г., издадено от ЕД Мина „Пирин“ – с.Брежани По така представените от лицето документи, пенсионния орган е зачел осигурителен стаж, както следва: Осигурителен стаж по чл.104, ал.3 от КСО – 13 г., 8 м. и 8 дни; Осигурителен стаж от втора категория труд – 2 г., 0 м и 11 дни; Осигурителен стаж от трета категория труд – 2 г., 0 м. и 29 дни; На основание чл.104 от КСО е определен общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд – 45 г., 8 м. и 4 дни. При преценка правото на ЛПОСВ, пенсионния орган е зачел осигурителен стаж по периоди, както следва: -от 15.09.1978г. до 13.10.1980г., осигурителният стаж е зачетен по военна книжка; -от 05.01.1981г. до 12.09.1994г., осигурителният стаж е зачетен по трудова книжка на длъжност „подземен миньор“ -40 ПМС/1968г. към Каменовъглена Мина „Пирин“ при условията на чл.104, ал.3 от КСО. -от 26.09.1994г. до 07.10.1996г., осигурителният стаж е зачетен по трудова книжка на длъжност „работник“ към фирма „Минстрой“ – Божурище по условията на втора категория труд; Така зачетения осигурителен стаж и възраст от 57 години, 2 месеца и 4 дни към датата на подаване на заявлението, са дали основание на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ –Силистра да издаде разпореждане № 5 по протокол N01296 от 08.08.2017 г., с което на Г. П. Г. е отпусната ЛПОСВ по § 4 ал.2 от ПЗР на КСО, считано от 22.06.2017г. Безспорно е установено, че в последствие е извършена проверка на верността на данните, отразени в УП - 2 изх. № 194/21.11.1994г., издадено от ЕД Мина „Пирин“ – с.Брежани и тези, посочени в трудова книжка № 1131 от 05.01.1981 г., по която на Г. е зачетен осигурителен стаж за периода от 05.01.1981 г. до 12.09.1994 г. на длъжност „подземен миньор“ при осигурителя Мина „Пирин“ и за периода от 26.09.1994 г. до 07.10.1996 г. на длъжност „работник“ при осигурителя „Минстрой“-Божурище. В резултат на изпратени запитвания и получени отговори за извършени проверки на ведомостите за заплати при осигурителите Мина „Пирин“ – с.Брежани и „Минстрой“-Божурище, е установено, че по отношение на осигурителния стаж при осигурителя Мина „Пирин“ няма данни във ведомостите за заплати за пълния период, за който са представени документи, а само за 5 месеца – м.07.1989г., м.08.1989г., м.10.1989г., м.11.1989г. и м.12.1989г., а по отношение на осигурителя „Инфра Строй“ ООД – правоприемник на „Минстрой“-Божурище е установено, че лицето не фигурира във ведомостите за заплати. По отношение на осигурителя Мина „Пирин“ – с.Брежани е установено, че в разплащателните документи в същата ведомост се среща лице с близки имена – Г. П. Н., като за него има отразяване на значителни периоди – от м.04.1984г. до м. 06.1989г., м.09.1989г., от м.01.1990г. до м.12.1990г. Не е спорно, че пенсионния орган е потърсил информация от Столична Община – район Люлин за промяна на имената на Г. П. Г. и получил отговор, че няма данни Г. П. Г. да е променял имената си, поради което е направен извод, че ведомостите за заплати касаят две различни лица. През 2018 г. от Г. Г. е изискано да представи военна книжка № 021907 от 15.09.1978 г. и трудова книжка № 1131 от 05.01.1981 г., върнати му с опис на върнати документи от 16.08.2017 г. Г. не е представил изисканите му документи с обяснение, че са върнати на пълномощника му Т. Тодоров, не се намират при него и не може да ги представи в ТП на НОИ – Силистра. Не е спорно също, че удостоверение обр. УП - 2 изх. № 194/21.11.1994г., издадено от ЕД Мина „Пирин“ – с.Брежани е приобщено към полицейска проверка и в последствие към досъдебно производство, като от писмо на СГП от 29.12.2023г. е установено, че е обект на графическа експертиза за установяване дали е изготвен от Г. П. Г., като експертизата е изключила тази вероятност, но досъдебното производство спрямо него продължава. Въз основа на така събраните доказателства от осигурителите и изискана информация от Софийска градска прокуратура, пенсионния орган е обосновал извод, че след като за периода 01.01.1990 г. до 31.12.1992 г. Г. П. Г. не фигурира във ведомостите за заплати, логически невъзможно е удостоверението обр. УП - 2 изх. № 194/21.11.1994г., издадено от ЕД Мина „Пирин“ – с.Брежани да е издадено въз основа на документална проверка. С оглед извършените констатации и събрани доказателства, пенсионния орган е зачел осигурителен стаж, както следва: Осигурителен стаж по чл.104, ал.3 от КСО – 0 г., 5 м. и 0 дни; Осигурителен стаж от трета категория труд – 2 г., 0 м. и 29 дни; На основание чл.104 от КСО е определен общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд – 3 г., 3 м. и 29 дни. Съгласно § 4, ал.2 от ПЗР на КСО през 2017г., мъжете, които са работили 10 години при условията на чл.104, ал.3 от КСО, могат да се пенсионират не по-рано от 52 години, ако отговарят на условията за сбор от осигурителен стаж и възраст – 90. Прието е, че ЛПОСВ на Г. П. Г. е неправилно определена, защото не отговаря на условията на § 4, ал.2 от ПЗР на КСО за 2017г., поради което и на основание чл.99, ал.1, т.2, б. „г“ от КСО и чл.99, ал.2, т.2 от КСО е издадено Разпореждане № 2107-1865#4/06.03.2024 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Силистра, с което е възобновено изплащането на пенсията на Г. П. Г., отменено е разпореждане № 5/08.08.2017г. за отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпореждане е обжалвано пред директора на ТП на НОИ – Силистра, който го е потвърдил с Решение № 2153-18-8/30.04.2024 г. При съдебното оспорване на Решение № 2153-18-8/30.04.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Силистра, от страна на жалбоподателя не са представени нови доказателства и спор по фактите не е формиран, а само по приложеното на закона. Съгласно чл. 98, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане. Влязлото в сила разпореждане по чл. 98, с което пенсията е първоначално отпусната, може да се измени или отмени съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „г“, предл. 1 от КСО от органа, който го е издал, когато се установи, че пенсията е неправилно отпусната. По силата на разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО е допустимо и законосъобразно контролните органи при ТП на НОИ да извършват ревизиране и проверка на пенсионните преписки по всяко едно време, независимо от изтеклия период, независимо от наличието или липсата на съмнение и независимо от наличието или липсата на външни сигнали или обективни индикации. В тази връзка са и нормите на глава четвърта от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт. В проведеното производство пред пенсионния орган предмет на установяване е действителното наличие на условията, при които пенсията на Г. П. Г. е отпусната при облекчени условия по § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО с разпореждане № 5 по протокол N01296 от 08.08.2017 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ Силистра. Съгласно нормата § 4, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване до 31 декември 2015 г. лицата, които имат 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО, могат да се пенсионират преди навършване на възрастта по чл. 68 от КСО, при условие, че имат сбор от възрастта и осигурителен стаж 90 при възраст за мъжете – 52. По делото е безспорно установено, че в развилото се производство пред административния орган, на Г. П. Г. не веднъж е предоставяна възможност да депозира документи за осигурителен стаж и доход за осигурители, при които реално е полагал труд. Касационен жалбоподател, в отговор на искане за представяне на военна книжка № 021907 от 15.09.1978 г. и трудова книжка № 1131 от 05.01.1981 г., върнати му с опис на върнати документи от 16.08.2017 г., излага становището си, че не държи относимите документи, по причина, че към подаденото заявление от 22.06.2017г. били приложени, върнати с опис на пълномощника му и не се намират при него. Не е спорно също въз основа на какви документи е отпусната ЛПОСВ и какви документи са събрани от пенсионния орган при извършаната проверка за верността на данните, отразени в УП - 2 изх. № 194/21.11.1994г., издадено от ЕД Мина „Пирин“ – с.Брежани и тези, посочени в трудова книжка № 1131 от 05.01.1981 г., по която на Г. е зачетен осигурителен стаж за периода от 05.01.1981 г. до 12.09.1994 г. на длъжност „подземен миньор“ при осигурителя Мина „Пирин“ и за периода от 26.09.1994 г. до 07.10.1996 г. на длъжност „работник“ при осигурителя „Минстрой“-Божурище. Безспорно е установено, че тези данни не се потвърждават от получените отговори въз основа на проверка на ведомостите за заплати, налични при осигурителите Мина „Пирин“ и Минстрой“-Божурище. Не е спорно, че на основание, именно на тези документи са постановени оспорваните административни актове, а от страна на Г. П. Г. не са събрани други писмени доказателства нито пред административния орган, нито при съдебното оспорване. Настоящата инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспореното решение на административния орган е постановено при непълно установяване на релевантните към разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" КСО факти. Неправилно АССГ е приел, че решаващият извод на органа, че Г. П. Г. няма стаж при "Мина Пирин" за конкретни периоди и няма стаж при "Минстрой" – Божурище, изграден върху отрицателен факт - не фигурира във ведомостите, не е безспорно доказан. За административния орган не съществува нормативно установено задължение да доказва отрицателния факт, че лицето – ответник в настоящото производство не е полагал труд в сочени като осигурители минни предприятия. В тежест на лицето, което черпи благоприятни за себе си правни последици е установяването на положителния факт на полаган труд и придобит осигурителен стаж от първа категория. По делото е установено съществено разминаване между действително положения стаж от лицето по представени при повторната проверка документи и зачетения стаж по категории и продължителност при отпускане на пенсията. В този смисъл е решение № 605/18.01.2024г. по адм.д. № 10094/2023г. на ВАС, шесто отделение. Неправилно АССГ е приел за непълно изследването на обстоятелството за изключително близките имена във ведомостите – Г. П. Г. и Г. П. Н.. В случая е безспорно установено, че административният орган е направил справка за липса на промяна на имената на Г. П. Г., а от страна на последния не са ангажирани каквито и да е доказателства, които да сочат на грешка в имената. За жалбоподателя е съществувала възможност по реда на чл.99, ал.3 от КСО да представи нови доказателства, въз основа на които да се направи преценка относно правото му на пенсия за осигурителен стаж и възраст, каквито той не е представил. В този смисъл решение № 9078/18.10.2022г. по адм.д. № 6524/2022г. на ВАС, шесто отделение. Освен това, разликата в продължителността на осигурителния стаж по представените доказателства при отпускане на пенсия – трудова книжка и удостоверение УП – 2 от една страна и тези събрани въз основа на проверка на ведомостите за заплати е толкова значителна, че изключва възможността за грешка. В този смисъл решение № 7125/20.05.2011г. по № 13290/2010г. на ВАС, шесто отделение. Не се споделят и изводите на АССГ, че административният орган не е установил по несъмнен начин несъответствие между първични и вторични документи за целия релевантен период. Напротив пенсионния орган е изследвал представените от Г. документи и отразеното във ведомостите за заплати на осигурителите за целия релевантен период и установил, че само за 5 месеца данните по първични и вторични документи съвпадат, затова и при определяне на осигурителния стаж от първа категория тези 5 месеца са зачетени като осигурителен стаж. Освен това съдът не казва в решението си какъв допълнителен осигурителен стаж на лицето следва да се признае и въз основа на какви документи и води ли този допълнителен осигурителен стаж до извод за правилно отпусната ЛПОСВ. Не се споделят и изводите на АССГ, че е недопустимо административният орган да гради неблагоприятен извод само върху това, че лицето не представя оригиналите на изисканите му документи, без да изясни докрай движението им и без да положи реални усилия по служебен ред да ги издири/изиска. В случая органа не е изградил изводите си само въз основа на непредставянето на оригинали на документи от Г., а на служебно събрани писмени доказателства – проверки на ведомостите за заплати при осигурителите, които съдът е игнорирал. Освен това административния орган няма задължение да издирва и събира оригинали на документи, които са били представени от заявителя при подаване на заявлението за отпускане на пенсия, върнати са му по опис и получени от негов пълномощник. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на административното производство, настоящата инстанция приема, че фактическите обстоятелства са установени съобразно юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията и са подведени под вярната правна квалификация, поради което оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Силистра е законосъобразен административен акт, а като е достигнал до други изводи първоинстанционния съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови решение, с което се отхвърли жалбата на Г. П. Г. срещу Решение № 2153-18-8/30.04.2024 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Силистра, с което е потвърдено Разпореждане № 2107-1865#4/06.03.2024 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Силистра. Предвид изхода на спора, административният орган има право на разноските за съдебното производство, съгласно претенцията за три инстанции, които се определят в размер на евровата равностойност на платената ДТ от 200,00 лева за касационната инстанция, възлизаща на 102,26 евро и сумите от по 105,00 евро за всяка инстанция (общо 315 евро), определени по реда на чл. 143, ал. 3 АПК вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, представляващи разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,