Решение № 14434 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11851/2013 г.

Решение № 14434 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11851/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 вр. чл. 175, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, неправилно озаглавена частна жалба, на Катя Енчева Енева с адрес: гр. Русе, ул. "Нови сад" № 2, вх. 3, ет. 4 /съдебен адрес: гр. София, ул. "Неофит Рилски" № 60/, подадена чрез процесуалния й представител адв. Гергана Савчева, срещу определение, имащо характер на решение, № 4117 от 27.05.2013 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 1005/2010 г., с което е отхвърлена молбата й за поправка на очевидна фактическа грешка /ОФГ/ в решение № 3349 от 19.06.2012 г. на същия съд, постановено по същото дело. В жалбата се твърди, че в мотивите на съдебното решение съдът е дал отговор на искането на ищцата за присъждане на законна лихва и разноски, но е пропуснал да обективира волята си в диспозитива на същото. Този пропуск следва да бъде отстранен по реда на чл. 175, ал. 1 от АПК. ОФГ е налице, когато има несъответствие между мотивите на решението и постановения диспозитив. Не са налице предпоставките за допълване на решението, както е приел АССГ. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се допусне поправка на ОФГ в диспозитива на решението, като след думите "датата, на която ищцата е започнала работа по трудово правоотношение" се чете: "ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.11.2011 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото пред първата съдебна инстанция в размер на 600 лв., от които 100 лв. за експертиза и 500 лв. адвокатски хонорар". Ответникът по касационната жалба - директор на Агенция "Митници" оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Йоцова и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба - основателност по отношение на дължимата законна лихва и разноските и неоснователност по отношение на размера на обезщетението. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Производството пред АССГ по реда на чл. 175 АПК е образувано по молба на Катя Енчева Енева с адрес: гр. Русе, ул. "Нови сад" № 2, вх. 3, ет. 4 /съдебен адрес: гр. София, ул. "Неофит Рилски" № 60/, подадена чрез процесуалния й представител адв. Гергана Савчева, за поправка на ОФГ в решение № 3349 от 19.06.2012 г. на АССГ, постановено по адм. д. № 1005/2010 г. В молбата си ищцата е твърдяла, че погрешно е изчислен размерът на обезщетението, който е 2701.53 лв., а не 2601.53 лв., че в диспозитива е пропуснато да се присъди законна лихва, считано от 10.11.2011 г. и разноски в размер на 100 лв. за експертиза. В частта му, в която е отхвърлено искането за поправка на ОФГ в размера на обезщетението, определението не се обжалва. Изрично жалбоподателката е посочила, че сумата за претендирания период възлиза на 2601.53 лв., както е посочено и в мотивите, и в диспозитива на решението. В петитума на жалбата не се съдържа искане да бъде отменено определението в тази част и да бъде допусната поправка на ОФГ досежно размера на обезщетението. Неправилно обаче АССГ е приел, че по искането за присъждане на законна лихва и разноски в размер на 100 лв. е необходимо да се постанови допълнително решение по реда на чл. 176 АПК, тъй като липсва произнасяне по цялото искане и не се касае за ОФГ. В мотивите на решението № 3349 от 19.06.2012 г. е обсъдена претенцията на ищцата за присъждане на законна лихва върху обезщетението в размер на 2601.53 лв. и е прието, че същата е основателна и следва да бъде уважена за периода от датата на предявяване на иска - 28.12.2009 г. до окончателното изплащане на сумата. В диспозитива на решението законна лихва не е присъдена. Основателен е доводът на касаторката, че несъответствието между формираната воля на съда, която се установява от изложените мотиви и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, представлява грешка, която следва да бъде отстранена по рида на чл. 175 от АПК, а не чрез допълване на решението, което се налага при липсата изобщо на формирана воля по отношение на част от спорния предмет. Тезата се възприема както в теорията /"Българско гражданско процесуално право", автор проф. д-р Живко Сталев, шесто допълнено и преработено издание, издателство "Сиела", стр. 481/, така и в цитираните в касационната жалба решения на ВАС. След като е приел, че искането на жалбоподателката следва да се разгледа в производство по чл. 176 АПК и доколкото молбата е подадена в рамките на срока по този законов текст, не е имало пречка съдът да я разгледа, тъй като постановяването на допълнително решение може да се извърши и по почин на съда. С оглед на изложеното, определението, имащо характер на решение, на АССГ, с което е отхвърлено като неоснователно искането в тази част, следва на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно вр. чл. 222, ал. 1 АПК да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се допусне поправка на ОФГ в диспозитива на решението № 3349 от 19.06.2012 г. на същия съд, като след думите " датата, на която ищцата е започнала работа по трудово правоотношение" се чете "ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 28.12.2009 г. /датата на завеждане на иска/ до окончателното изплащане на сумата, каквато е точно формираната и изразена в мотивите воля на съда. В с. з. от 14.05.2012 г. ищцата чрез процесуалния си представител адв. Савчева е поискала законната лихва да се присъди от 11.11.2011 г. Дали е налице произнасяне свръх петитум от страна на първоинстанционния съд в това отношение не е предмет на настоящото производство. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК в срока за обжалването съдът може по искане на страните да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. С определение № 6691 от 16.05.2013 г., постановено по адм. д. № 9186/2012 г. ВАС, трето отд. е дал изрични указания на първоинстанционния съд да се разгледа претенцията за разноски по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК. Не е имало процесуална пречка по двете искания първоинстанционният съд да се произнесе с един акт. Молбата е подадена на 25.06.2012 г., а първоинстанционното решение е съобщено на 28.06.2012 г. Същата като подадена в срока по чл. 248 ГПК и от страна по делото е допустима, а разгледана по същество - основателна. Искането за присъждане на разноски е своевременно заявено от процесуалния представител на ищцата в последното съдебно заседание. Освен адвокатското възнаграждение, което е присъдено от първоинстанционния съд, са направени и разноски в размер на 100 лв., представляващи внесен депозит за допуснатата ССЕ. По отношение на тях няма изложени мотиви в решението на АССГ. Искането за допълване на решението в частта за разноските е основателно и следва да бъде уважено. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство е неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение