Решение № 10429 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7662/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 627 от 09.06.2025 г., постановено по адм. д. 67/2025г. Административен съд Видин, пети състав, е отхвърлил жалбата на Иренор ООД, представлявано от Н. И. Д., със седалище и адрес на управление гр.Видин,[улица], против Акт за установяване на задължение АУЗ5504001197-1/13.12.2023г. на Главен специалист Публичен изпълнител в Дирекция МДТ при Община Видин, потвърден с Решение рег. МД-02-469-1/04.04.2024г. на Директора на дирекция Местни данъци и такси при Община Видин, като неоснователна. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Община Видин разноски по делото в размер на 1986,77лв. за всички инстанции. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Иренор ООД, ЕИК 105547768, със седалище и адрес на управление гр.Видин,[улица], представлявано от управителя И. Ц. Д., чрез пълномощника му адв. Ц. Иванов. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Видин е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да определи задълженията на дружеството съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Претендира заплащане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция Местни данъци и такси при Община Видин, чрез своя процесуален представител старши юрисконсулт И. Димитрова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна. С решението си Административен съд Видин е отхвърлил жалбата на Иренор ООД, представлявано от Н. И. Д., със седалище и адрес на управление гр.Видин,[улица], против Акт за установяване на задължение АУЗ5504001197-1/13.12.2023г. на Главен специалист Публичен изпълнител в Дирекция МДТ при Община Видин, потвърден с Решение рег. МД-02-469-1/04.04.2024г. на Директора на дирекция Местни данъци и такси при Община Видин, като неоснователна. С процесния акт на дружеството са установени задължения за заплащане на данък недвижими имоти, такса битови отпадъци, данък МПС и туристически данък за 2022г. и 2023г. Пред първоинстанционния съд жалбоподателят е уточнил, че оспорва акта в частта му относно определените задължения за ТБО за 2023г. , което обстоятелство изрично е посочено и в касационната жалба. Предвид на това, настоящата съдебна инстанция няма да обсъжда изводите на първоинстанционния съд относно другите установени задължения с АУЗ, различни от ТБО. Първоинстанциоинния съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на акта, представените по административната преписка доказателства, заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза относно размера на дължимите ТБО . Първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗ е законосъобразен. Мотивите на съда в тази насока могат да бъдат сведени до следното: 1. Очертана е правната рамка за издаване на актове за установяване на задължения по ЗМДТ. 2.Прието е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона форма и съдържа необходимите мотиви, в това число фактическите и правните основания за издаването му, при спазване на административно-производствените правила. 3. На отделен ред са възпроизведени относимите разпоредби от глава трета Местни такси , раздел I Такса за битови отпадъци от Закона за местните данъци и такси, които регламентират реда за определяне на ТБО / по компоненти / и случаите на тяхната дължимост или недължимост от задължените лица. 4. Изграден е извод, че при издаването на акта административният орган правилно е приел, че дружеството жалбоподател се явява задължен субект за декларираните от него нежилищни недвижими имоти за ТБО за услугите обезвреждане на битовите отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване , както и сметосъбиране и сметоизвозване за всички имоти за 2022г , и за имотите , за които не е подадена декларация, че няма да се ползват, за 2023г. 5. Като спорен въпрос между страните по делото е посочен размера на определените задължения за ТБО за 2023г. с оглед основата, въз основа на която същите са определени. Посочено е, че както за 2022г., така и за 2023г., размерът на дължимите такси е определен в съответствие с чл.67 от ЗМДТ в приложимите за процесния период редакции. Отбелязано е, че съобразно чл.67 от ЗМДТ размерът на таксата се определя с решението на общинския съвет върху количеството на битовите отпадъци като водеща основа, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, същата се определя върху основа, определена от общинския съвет наредбата по чл.9 ЗМДТ. 6. Изложени са мотиви, че според чл.14 от Наредба на Общински съвет - Видин за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Видин, приета с Решение 187, взето с Протокол 9/19.10.2022 год. на ОбщС-Видин, обнародвана и оповестена на сайта на Община Видин на 07.11.2022г., таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места като размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване, а според чл.15 от същата, за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. В продължение е отбелязано, че съгласно наредбата таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общински съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност/чл.17 от наредбата/, а според чл.18 от същата размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, основа за определяне на таксата е данъчната оценка или отчетната стойност на недвижимите имоти, като за база служи по-високата от двете. 7. Административният съд е посочил, че конкретният размер на таксата за 2023г. е определен с Решение 184, взето с Протокол 9/19.10.2022 год. на ОбщС-Видин, като за нежилищните имоти на ФЛ и ЮЛ е в размер на 9 промила, като по видове услуги е 0,80 промила за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации, 3,75 промила за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване /общо за двата компонента 4,55 промила/ и 4,45 промила за сметосъбиране и сметоизвозване, като идентичен е размерът и за 2022г. по предходното решение на общинския съвет. Съдът е акцентирал на обстоятелството, че в изрично е предвидена възможност в чл.23,ал.2 от Наредбата в срок до 30 ноември на предходната година (за следващата) да се подаде декларация за определяне на такса битови отпадъци за нежилищни имоти, собственост на предприятия, според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им, като в случая жалбоподателят не е подал такава декларация, поради което именно върху така определената основа-данъчната оценка на имота на жалбоподателя като по-висока от отчетната стойност, и посочените в решението на общинския съвет стойности са определени и задълженията за такси битови отпадъци на жалбоподателя. 8. Като неоснователно е определено възражението на жалбоподателя за неправилно определяне на основата за облагане за ТБО за 2023г. Отбелязано е, че разпоредбата на наредбата предвижда като основа по-голямата от двете стойности данъчната или отчетната, а в случая от заключението на вещото лице безспорно се установява, че по-високата от двете на всички имоти на жалбоподателя, е именно данъчната. Изложени са мотиви, че чл.24 от наредбата, на която се позовава жалбоподателят за определяне на таксата върху отчетната стойност по баланса на собственика, предвижда прилагането на разпоредбата извън случаите на чл. 23 от наредбата, а процесните недвижими имоти попадат в приложното поле на чл.23 от Наредбата-касае се за нежилищни имоти на предприятието, попадащи в границите на организираното събиране и извозване транспортиране на битови отпадъци до депа или други съоръжения. Прието е, че това се следва и от разпоредбите на чл.23,ал.4 във вр. с ал.3 от наредбата, при тълкуването им във връзка една с друга. 9. Като неоснователен е определен доводът на жалбоподателя, че основата за определяне е определена с решение на общинския съвет. Изложени са мотиви, че действително в решението, с което са определени промилите за всяка от таксите, прието на същото заседание на общинския съвет, на което е приета впоследствие и самата наредба, е посочено върху данъчната оценка на имота , но волеизявлението е в насока определяне на конкретните размери на таксата. Акцентирано, че основата е определена с приетата на същото заседание наредба и тя е по-високата от двете стойности-отчетната стойност на имота или данъчната му оценка, като от заключението на експерта е видно, че дължимите ТБО за имотите за 2023г., които именно се оспорват от жалбоподателя, са правилно определени от административния орган по размер, като и съобразно заключението същите са в размер на 39301,08 лв при определянето им върху данъчната оценка. 10.На отделен ред са изложени мотиви, че наредбата и решението на Общинския съвет са действащи нормативен и административен акт, същите не са оспорени и не са отменени, а доводите на жалбоподателя за тяхната незаконосъобразност са непротивопоставими в настоящето производство. На основание гореизложеното е изграден краен извод, че за процесните периоди ТБО са определени в съответствие с приложимите редакции на разпоредбите на ЗМДТ и Наредбата на Общински съвет Видин, както за 2022г., така и за 2023г. Тъй като по делото не са ангажирани доказателства за заплащате на посочените ТБО първоинстанциинният съд е приел, че правилно с АУЗ са определени и лихви за забава. Решението на Административен съд Видин е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество оплакванията на касатора за неправилно приложение на материалния закон, като административният съд не е изложил мотиви кой нормативен акт следва да се приложи наредбата или решението на общинския съвет, което освен това съставлява и съществено процесуално нарушение. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти и същите са правилно изяснени и възприети от първоинстанционния съд. Спорът се свежда до тълкуването и прилагането на материалния закон. Правната уредба на местните такси свързани с битовите отпадъци е уредена в глава трета, раздел първи от Закона за местните данъци и такси. Нормата на чл. 62 ЗМДТ /в редакцията относима за данъчни периоди 2022 2023 г. / определя, че таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. За процесните данъчни периоди нормата има редакция, според която дейностите по предоставяне на услугите по чл. 62 включват: 1. събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до инсталации и съоръжения за третирането им, както и осигуряване на съдове за събиране на битовите отпадъци, с изключение на разделното събиране, предварителното съхраняване и транспортирането на битовите отпадъци, попадащи в управлението на масово разпространени отпадъци по Закона за управление на отпадъците за услугата по чл. 62, т. 1; 2. третиране на битови отпадъци, необхванати в управлението на масово разпространените отпадъци, както и проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци за услугата по чл. 62, т. 2; 3. поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване за услугата по чл. 62, т. 3. Случаите при които не се заплащат такси са уредени в чл. 71 ЗМДТ. В редакцията относима за данъчни периоди 2022г. 2023г. нормата разпорежда, че не се събира такса за: 1. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината; 2. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота; 3. услугата по чл. 62, т. 1, когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9, това обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота. Размерът на ТБО е дефиниран с разпоредбата на чл.71 ЗМДТ. В относимата за процесните периоди редакция / в сила от 17.02.2021г./ се посочва, че размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците ал.1; размерът на таксата за единица основа се определя в левове за всяка календарна година и се приема с решението на общинския съвет по чл. 66, ал. 3, т. 2 за одобряване на план-сметката- ал.3; количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци- ал.4; Общинският съвет може да приеме основа или основи, различни от посочената в ал. 4, при условие че съществуват обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането й ал.5; Общинският съвет приема основите за изчисляване размера на таксата за всяка от услугите по чл. 62 с наредбата по чл. 9, решението за приемане или изменение на наредбата по чл. 9 съдържа и мотивите, придружени с анализ, за избор на определената основа, а в случаите по ал. 5 и мотиви за неприлагане на основата по ал. 4, както и вида и източника на информация за изчисляване размера на таксата за битови отпадъци ал.6. От данните по делото е видно, че от Иленор ООД за 2022г. и 2023г. не е подавана декларация за определяне на такса за битови отпадъци за нежилищни недвижими имоти според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняване. Съгласно чл.23,ал.1 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Видин, ТБО за нежилищни имоти на предприятия, попадащи в чертите на организираното събиране и извозване, транспортиране на битови отпадъци до депа или други съоръжения се определя : 1. Според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване и 2. Пропорционално в промили. Съгласно чл.18,ал.1 от същата Наредба, размерът на таксата се определя в лева спроред количеството на битовите отпадъци, а според ал.2, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал.1, основа за определяне на таксата е данъчната оценка или отчетната стойност на недвижимите имоти, като за основа служи по-високата от двете. Според чл.24 от Наредбата извън случаите на чл.23, ТБО за нежилищни имоти, собственост на предприятия, се определя пропорционално в промили на база отчетната им стойност по баланса на собственика, а за недвижимите имоти на гражданите по данъчната оценка съгласно приложение 2 от ЗМДТ. От данните по делото е видно още, че въпросната Наредба е приета с решение на Общински съвет Видин 187 , взето по протокол 9 от 19.10.2022г., а с решение 184 по същия протокол 9 от 19.10.2022г. по т.1 Общинският съвет е одобрил план-сметка за извършване на дейностите по предоставяне на услуги по събиране, транспортиране, третиране в съоръжения и инсталации на битови отпадъци и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в Община Видин за 2023г., а по т.3 е определено за всички нежилищни имоти на физически и юридически лица на територията на Община Видин такса в размер на 9 промила върху данъчната оценка на недвижимите имоти. При принципно безспорни факти по делото и при така очертаната правна рамка, първоинстанционният съд е направил генерален извод, че при определяне на размера на ТБО за 2023г. административният орган е приложил правилно материалния закон. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод, като го намира за обоснован на фактите по делото и изграден при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Основните оплаквания на касатора са относно това, че е налице колизия между наредбата, приета с решение на ОбщС и решението на същия ОбщС относно размера на ТБО, което противоречие не е обсъдено от съда и не е посочено кой точно акт следва да бъде приложен. Направените оплаквания са неоснователни. С разпоредбите на чл.18, чл.23 и чл.24 от цитираната наредба е определен механизма за определяне на размера на ТБО, а с посоченото решение на ОбщС са посочени конкретните размери на задълженията за 2023г. От обстоятелството, че в т.3 от решение 184, за разлика от чл.18,ал.2 от наредбата, не фигурира отчетната стойност на имотите, не означава, че съществува противоречие между правилата в наредбата и решението, доколкото по делото няма спор, че данъчната оценка на нежилищните имоти е по-висока от тяхната отчетна стойност, което се потвърждава и от заключението на вещото лице. Наведеното друго оплакване, за противоречие на решението на ОбщС с чл.24 от Наредбата, също не може да бъде споделено. Както бе вече посочено, чл.24 от Наредбата касае имоти, които са извън приложното поле на чл.23 от Наредбата, т.е. чл.24 не намира приложение по отношение на нежилищните недвижими имоти на дружеството. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения АУЗ в частта му за определените задължения на дружеството за ТБО за 2023г., Административен съд Видин е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски. При този изход на спора дружеството касатор следва да бъде осъдено да заплати на Община Видин, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ответния по жалбата административен орган, разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 600лв. съгласно представения списък с разноски. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,