Решение № 2017 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13512/2016 г.

Решение № 2017 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13512/2016 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Б. против решение № 1346 от 14.10.2016 г. по адм. дело № 452/2015 г. на Административен съд - Б., с което е отменено решение № КРД-6/07.05.2015 г. на същия административен орган, с което е потвърдено разпореждане № 921/26.03.2015 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавно обществено осигуряване (ДОО), с което е разпоредено Е. Н. Д. - Велинова да възстанови солидарно с Г. Д. Б. и Г. И. Я. сумите 1076.45 лв. главница и 112.20 лв. лихва до 24.02.2015 г., представляващи щети на държавното обществено осигуряване от отменен акт на медицинската експертиза. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Моли да бъде отменено. Ответницата - Е. Н. Д. - Велинова оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения срок за касационно оспорване и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд Б. е постановено в противоречие с материалния закон и не се обоснована от представените доказателства. Изводите на съдебния състав за отмяна на решението на директора на ТП на НОИ - Б. и потвърденото с него разпореждане от 26.03.2015 г., с което е разпоредено Е. Д. да възстанови солидарно с Г. Д. Б. и Г. И. Я. да сумите 1076.45 лв. главница и 112.20 лв. лихва до 24.02.2015 г., представляващи щети на държавното обществено осигуряване от отменен акт на медицинската експертиза, са направени в противоречие със събраните доказателства. Представените по делото ревизионен акт за начет, издаден срещу Дюлгерова за посочените по- горе суми, експертното решение на ТЕЛК, подписано от Дюлгерова като чл. на състава на комисията, отменено с решение на НЕЛК относно процента намалена работоспособност на освидетелстваното лице, доказателствата за отпусната пенсия на освидетелствания и нейния размер, преценени в съвкупност, очертават основанието за възстановяване на посочените в ревизионния акт суми, като установяват, че е налице отменен акт на медицинската експертиза, въз основа на който са извършени неправомерни разходи от бюджета на държавното обществено осигуряване и са настъпили вреди. В противоречие с тези доказателства, които не са обсъдени и анализирани, а са коментирани формално, съдът достига до незаконосъобразния извод, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Б. и потвърденото с него разпореждане ръководителя на контрола на разходите по ДОО са издадени против Е. Д. без основание и без да е установено настъпване на вреди за бюджета на ДОО от неправомерни действия на последната като чл. на състава на ТЕЛК, постановил отмененото решение. Съображенията на съдебния състав за отмяна на административния акт, свързани с липсата на мотиви относно влизането в сила на решенето на НЕЛК, също не могат да бъдат споделени. Въпросът за влизане на решението на НЕЛК в сила е правен и засяга правния спор по същество, поради което съдът следва да извърши самостоятелна преценка на това обстоятелство и съответно на тази база да направи изводи относно материалната законосъобразност на акта, което обаче не е сторено. Всичко това налага извода, че касационните доводи за постановяване на решението на административния съд в противоречие с материалния закон и със събраните доказателства са основателни. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира че решението на Административен съд - Б. е неправилно и следва да бъде отменено. Липсата на проверка за законосъобразността на административния акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания, извършена от първоинстанционния съд (в случая съдът излага съображения, че преписката не е представена в цялост, ревизионен акт с номера, посочен в административното производство не е издаден и представен, въпреки че такива доводи от страна на жалбоподателката не са направени, а същевременно и фрагментарни мотиви за постановяване на административния акт в противоречие с материалноправни разпоредби, като част от съображенията всъщност са за немотивираност на акта), препятства произнасянето на настоящата инстанция по същество. Поради това, делото следва да бъде върнато на Административен съд - Б. за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да прояви процесуална активност за изясняване на спора от фактическа страна, като при съобразяване доводите и възраженията на страните разпредели тежестта на доказване съгласно чл. 170 АПК и постави конкретни указания за фактите, за които страните следва да представят доказателства съгласно чл. 171, ал. 4 АПК, а при необходимост да събере доказателства и служебно. След събиране, съвкупна преценка и анализ на представените доказателства, съдът следва да направи крайните изводи за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания, да обсъди възраженията на страните и да изложи мотиви в подкрепа на заключението за основателност или за неоснователност на жалбата. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,