Решение № 14405 от 16.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2806/2012 г.

Решение № 14405 от 16.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2806/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Американа-РРР" ЕООД моли да бъде отменено решение № 9/04.01.2012 г. по адм. д. № 801/2011 г. на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 02-00-1001643/11.12.2010 г. на ТД а НАП-Бургас като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли РА да бъде отменен или делото да бъде върнато на съда за ново разглеждане и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-Бургас, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Американа-РРР" ЕООД против РА № 02-00-1001643/11.12.2010 г. на ТД-Бургас, с който са определени задължения по ЗДДС за м. 5 - 7. 10 - 12.2009 г., м. 2, 4 и 5.2010 г. В мотивите си съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от редовно овластен орган след проведена по ДОПК ревизия. С ревизионният акт не е признато право на приспадане на данъчен кредит фактури с предмет СМР, издадени от "Кекропс билд" ЕООД и "Интест груп" ЕООД на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като услугите не са реално осъществени. В мотивите си съдът е обсъдил констатациите по РА, събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съответна на доказателствата по делото. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на задълженията по ЗДДС на ревизираното лице. Обосновано съдът е приел, представените договори за СМР с доставчиците са еднотипни и от тях е невъзможно да се установи количеството на вложените материали и труд, както и размера на дължимото възнаграждение. Приемо-предавателните протоколи също не отразяват конкретните характеристики на вложените материали, нито начина, по който е извършено ценообразуването. Съдът е обсъдил различието в подписите върху някои от протоколите, положени от името на изпълнителя, въпреки че и двете дружества доставчици са били представлявани от едно физическо лице - Господин Димитров, а два от протоколите не са подписани от възложителя. Неоснователен е доводът на касатора, че приемо-предавателните протоколи не са оспорени от ответника и съдът не е следвало да обсъжда липсата на реквизити в тях. С ревизионният акт не са признати описаните в протоколите СМР, като извършени от посочените във фактурите доставчици, което представлява оспорване на протоколите. По чл. 236, ал. 2 ГПК, за да постанови решението си съдът извършва преценка на доказателствата, която включва проверка за тяхната достоверност. По делото не са представени количествено - стойностни сметки на доставчиците, въпреки значителния обем на работата. Вещото лице е дало заключение, че при счетоводството на доставчиците липсва аналитична отчетност, по клиенти, на закупените и евентуално вложени материали при извършването на СМР, което според съда обезсмисля представянето на фактурите за покупки на материали от страна на "Кекропс билд" ЕООД и "Интест груп" ЕООД. По делото е установено, че доставчикът "Кекропс билд" ЕООД е имал назначен само един работник - общ работник в сферата на строителството, а доставчикът "Интест груп" ЕООД не е разполагал с наети работници. Обосновано съдът е приел, че обемът на работите, описани в приемо-предавателните протоколи не позволява да бъдат извършени от доставчиците с установения кадрови потенциал за единия и пълната липса на наети лица - за другия доставчик. Не са представени доказателства за извършен транспорт на строителните материали, които са в значителен обем. Вещото лице по делото не е могло да извърши съпоставка между фактическите количества материали, които по фактури са закупени от доставчиците за изпълнение на СМР и описаните по приемателно - предавателните протоколи, тъй като материалите по протоколите са описани общо, а по фактурите за закупуване на материали - конкретно. При разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение не са допуснати процесуални нарушения от съда. Доводът на касатора, че данъчните органи следва да установят кое лице е изпълнило фактурираните СМР, след като приемат, че същите не са изпълнените от доставчиците, издали фактурите е неоснователен. Правилен е изводът на съда за законосъобразно определяне на задълженията на ревизираното лице в РА на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит получателят трябва да разполага с фактура по осъществена доставка предвид чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,