Решение № 5680 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12029/2013 г.

Решение № 5680 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12029/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1003 от 9.05.2013 г., постановено по адм. д. № 672/13 г. Пловдивският административен съд, десети състав, е отхвърлил жалбата на "Александър - Г" - ЕООД-гр. Пловдив, против заповед № 31790 - F 020316 от 7.01.2013 г., издадена от зам. териториален директор на на ТД на НАП-гр. Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка по отношение на дружеството чрез запечатване на обект - ателие за пране и химическо чистене, находящо се в гр. Пловдив, ул. "Перущица" № 25, стопанисвано от "Александър - Г" - ЕООД. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Александър - Г"-ЕООД - гр. Пловдив, представлявано от управителя Красимира Георгиева Йовчева, чрез пълномощника адв. Иван Марков. В същата се прави оплакване, че решението на Пловдивския административен неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да уважи жалбата. Ответният по касационната жалба директор на ТД на НАП - гр. Пловдив не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си административният съд е отхвърлил жалбата на "Александър - Г" -ЕООД-гр. Пловдив, против заповед № 31790 - Р 020316 от 7.01.2013 г., издадена от зам. териториален директор на ТД на НАП-гр. Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка по отношение на дружеството чрез запечатване на обект - ателие за пране и химическо чистене, находящо се в гр. Пловдив, ул. "Перущица" № 25, стопанисвано от "Александър - Г" - ЕООД. Първоинстанционният съд е възпроизвел установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед, като е посочил, че предпоставка за налагането на принудителна административна мярка по ЗДДС е наличие на административно нарушение, изразяващо се в не издаване на фискална касова бележка за извършена услуга от страна на дружеството-жалбоподател. Посочени са разпоредбите на ЗДДС и съответния подзаконов акт, създаващи изискване за издаване на касова бележка, като е маркирано, че спорът между страните се свежда до това дали действително е извършено посоченото в заповедта нарушение и притежава ли заповедта съответни мотиви, обосноваващи налагането на максималния срок на действие на принудителната административна мярка. По първия спорен въпрос е прието, че от събраните по делото доказателства се установява положителния факт за заплащане на сумата от 25 лв., като не са ангажирани доказателства дружеството да е изпълнило изискванията на Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Предвид на това е са изложени мотиви, че неспазването на нормативното изискване за издаване на касов бон е доказано по надлежен ред. По втория спорен въпрос - срокът на действия на мярката, решаващият съд е приел, че той е обоснован с това, че при продължаване на това нарушение за фиска биха произлезли вреди от неустановени приходи, които може да са значителни и трудно поправими и в противоречие с финансовата дисциплина. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и неоснователност на жалбата. Решението на Пловдивския административен съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се сочат всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в нарушение на съдопроизводствените правила административният съд не се е обосновал защо възприема показанията на свидетеля Стефан Кисьов, не е обсъдил доводите на жалбоподателя, както и не е изложил мотиви относно срока на действие на мярката. Оплакванията са неоснователни. След излагане на фактическата обосновка и правните основания за издаване на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка първоинстанционният съд правилно е формулирал спорните въпроси между страните - извършено ли е нарушение от страна на "Александър - Г" - ЕООД-гр. Пловдив на разпоредби на ЗДДС и Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изразяващо се в неиздаване на касов бон за извършена услуга. Оплакването на лицето Стефан Кисьов до директора на ТД на НАП относно неиздаването на касова бележка за извършена услуга е едно от доказателствата, които установяват извършване на нарушението, като първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че в същото време дружеството в качеството му на задължено лице не е ангажирало доказателства относно това, че е изпълнило законовите изисквания за издаване на касов бон. Неоснователно е и оплакването, че административният съд не е обсъдил всички доводи и възражения на жалбоподателя и че при обсъждането им, би стигнал до други правни изводи. Видно от данните по делото, оплакванията на жалбоподателя са обсъдени от първоинстанционния съд, а това, че са счетени за неоснователни, не може да бъде разглеждано като съществено процесуално нарушение. Неоснователно е и оплакването на касатора относно липса на мотиви на съдебния акт относно срока за налагане на принудителната административна мярка. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице, което означава, че заповедта в качеството й на индивидуалния административен акт следва да отговаря на всички законови изисквания. В заповедта са изложени мотиви относно срока за налагане на мярката - един месец. Макар и с кратки аргументи, донякъде повтарящи мотивите на оспорения акт, първоинстанционният съд е възприел мотивите на административния орган, който в случая действа при условията на оперативна самостоятелност. Изложени са и мотиви относно съответствие на наложената ПАМ с целта на закона, поради което оплакванията в тази част също се явяват неоснователни. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на Административен съд - Пловдив не страда от пороците, сочени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,