Решение № 6622 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7030/2015 г.

Решение № 6622 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7030/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. И. А. против решение 2608/15.04.2015 г., постановено по адм. д. 533/2015 г. по описа на Административен съд-София-град. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и постановено при необоснованост на правните изводи относно съответствието на оспорвания акт, както с изискванията за неговото издаване, така и за съответствието му с материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са съображения за липса на данни за извършено престъпление преди задържането. Иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Ответникът - Г. И., служител на длъжност "ОР" при 01 РУП-СДВР, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител. Депозиран е писмен отговор от юрисконсулт като пълномощник на полицейски орган при 03 РУП-СДВР и без представено пълномощно от ответната страна по настоящото дело. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 2608/15.04.2015 г., постановено по адм. д. 533/2015 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Д. И. А. против Заповед за задържане на лице № 2508/15.12.2014 г., издадена от служител на длъжност "ОР" при 01 РУП-СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наредено задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма. Според първоинстанционния съд в обжалваната заповед и съпровождащите я документи от административната преписка се съдържат описани достатъчно фактически и правни основания за нейното издаване. Така постановеното съдебно решение е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на събраните по делото доказателства и е приложил правилно материалния закон. Административният съд е приел, че при преди издаване на оспорената пред него заповед са били налице данни, че Д. А. е извършител на грабеж - престъпление, за което в последствие е привлечен и в качеството му на обвиняем. В заповедта е посочено, че задържането на лицето е като евентуален извършител на грабеж по ДП ЗМ 3751/14 г. От доказателствата по делото се установява, че досъдебното производство под този номер е започнало на 13.11.2014 г. и е по повод грабеж, извършен на 11.11.2014 г. В рамките на това досъдебно производство е установено, че възможен извършител е Д. А., но за събиране на достатъчно данни за образуване на наказателно производство е необходимо да бъде проведено и разпознаване, за което са предприети действия по установяване местонахождението му. Не е намерен на адреса, на който му е определена мярка за неотклонение "домашен арест", поради което е обявен за общодържавно издирване. На 15.12.2014 г. е извършен друг грабеж и в резултат на проведена полицейска операция е задържан Д. И., за който е установено, че е обявен за общодържавно издирване и му е издадена заповед за задържане за срок до 24 часа, в която е посочен номера на вече образувано дело също за грабеж, по което е издирван. На практика той е задържан малко след извършване на втория грабеж. Извършени са процесуални действия при условията на неотложност по разследване на втория грабеж, в последствие двете разследването на двата заявителски материала са обединени и Д. А. е привлечен като обвиняем за престъпление "грабеж". Тези обстоятелства се установяват от справка, съставена на 19.03.2015 г., но е в нея са отразени факти и обстоятелства предхождащи издаването на заповедта за задържане и станали известни на полицейските органи преди и на самия 15.12.2014 г., но преди задържането. При така установените непротиворечиво факти, които не се и оспорват от жалбоподателя, правилно АССГ е приел, че при издаване на оспорената заповед са били налице фактическите основания, визирани в чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Възраженията за правното значение на тези факти, обосновани в касационната жалба, са поддържани и пред първата инстанция и им е отговорено мотивирано в обжалвания съдебен акт. Основно спорът по делото се свежда до това дали в случая са били налице предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, според който полицейските органи имат право да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление и дали това задържане представлява законно ограничаване на правото на свобода. Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи , непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията.