Решение № 11 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6111/2014 г.

Решение № 11 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6111/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 1205/28.02.2014 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 11181/2012 г. С обжалваното решение, по жалба на "Биофрута" ЕООД е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 02-130-2600/2993 от 20.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, в която на жалбоподателя е отказано частично финансово подпомагане по СЕПП и СНДП за кампания 2011 г., както и частично -1552,80 лева за сумата на извършени удръжки. Със същото решение е отхвърлена жалбата срещу отказа за финансово подпомагане по ПЯМ и е оставена без разглеждане жалбата срещу частта от уведомителното писмо, с която са оторизирани плащания в полза на жалбоподателя. С решението, съдът се е произнесъл и по отговорността за разноски, като е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника 200 лева, а ответникът на жалбоподателя да заплати 850 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в частта, в която частично е отменено уведомителното писмо и ответникът е осъден да заплати разноски на жалбоподателя. Иска се отмяна на решението в тази част и отхвърляне на жалбата. Наведените касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост- чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба-"Биофрута" ЕООД я оспорва по съображения в писмен отговор, писмени бележки, поддържани и в съдебно заседание от пълномощника му. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. По основателността й съдът приема следното: С уведомителното писмо, на "Биофрута" ЕООД частично е отказано подпомагане по СЕПП. Установена е санкционирана площ в размер на 71,84 ха, за която е отказано подпомагането. Фактическите констатации на органа са, че кандидатът е заявил повече площи, които не стопанисва, което е установено при административната проверка. Установено е застъпване на част от парцелите, от които кандидатът се е отказал или не е представил документи, доказващи правното основание за ползване, както и недопустимост на подпомагането за части от парцелите, установена в резлутат на административни проверки и проверки на място. Правното основание за отказа е чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП. Въз основа на същите фактически констатации, органът частично е отказал подпомагане и по заявената мярка СНДП. Правното основание за отказа по тази мярка е чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП. Установената като недопустима площ за подпомагане и по двете мерки в процентно съотношение към допустимата за подпомагане площ е под 20%, порад което на осн. чл. 58 от Регламент № 1122/2009, определената санкционирана площ е двойният размер на недопустимата за подпомагане площ. От оторизираната за изплащане сума по СЕПП е удържана сума в размер на 10774,96 лева, за която е обяснено с текст под съответната таблица, че е налице влязъл в сила АУПДВ. С помощта на заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, съдът е приел за установено, че частичният отказ за подпомагане по посочените две мерки е на две основания- първото - установени части от парцели, които не се обработват и са заети от вредна храстовидна растителност и второто основание-застъпвания на част от парцелите. Отново въз основа на заключението, съдът е приел за установено, че застъпванията касаят 15 парцела, от които 4, заявени от повече от един земеделски стопанин. Установено е, че за два от имотите, застъпването е с "Лотос имоти" ЕООД, което не е представило документи за ползването им за разлика от жалбоподателя. Съдът е направил извод, че неправомерно е отказано подпомагане на жалбоподателя за имоти с кадастрални номера 36172-075-005 и 007. Съдът е формирал извод, че с оспорения акт неправилно са установени наддекларирани площи за посочените БЗС, респективно неправилно е определен процент на наддеклариране по СЕПП и СНДП, където тези БЗС са заявени за подпомагане. Приел е, че липсват мотиви за установената наддеклариран площ за БЗС 36172-877-5-3 и БЗС 36172-877-5-4. Съдът е приел, че оспореното писмо в частта отнсно частичните откази за подпомагане по СЕПП и СНДП следва да се отмени изцяло и преписката се върне за ново произнасяне, тъй като нарушението е съществено, поради липсата на мотивировка. Съдът е преценил, че не може да се постанови частично отхвърляне на жалбата по отношение на доказаните за недопустими площи по тези две схеми, а да се уважи само по отношение на цитираните две БЗС. Също така, съдът е приел, че не може да определи точно процентното съотношение на декларирана към наддекларирана площ в цялост по двете схеми. Относно направената удръжка, съдът е установил, че сумата представлява главницата по влезлия в сила АУПДВ № 01-2600/5298 от 2.08.2010 г., която е в размер на 9222,16 лева и 1552,80 лева законна лихва за забава за периода от 26.08.2010 г. до 11.04.2012 г., когато вземането е погасено чрез прихващане. Съдът е приел, че незаконосъобразно е приспаднат размера на определената лихва за забава, тъй като по делото нямало данни, кога актът е връчен на жалбоподателя, кога е извършено прихващането, както и липсвали такива относно определения размер на лихвата. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на съда в обжалваната му част като неправилно. То е постановено при допуснати съдопроизводствени нарушения, които са съществени и които са довели до необоснованост на направените от съда изводи. Съдът неправилно е приел и кредитирал заключение на съдебно-техническа експертиза, която не е изпълнила изцяло поставените й задачи. Също така съдът не е събрал по делото цялата административна преписка. Обосновано е прието, че административният орган е установил застъпване за 15 бр. от заявените от жалбоподателя парцели/БЗС. При съпоставка на идентификаторите на тези парцели с парцелите, за които са установени недопусти за подпомагане площи в резултат на административните и проверките на място се установява, че за 7 от парцелите, за които е установено застъпване са установени и недопустими за подпомагане площи. Това са парцелите с идентификатори, както следва -36172-242-5-4; 36172-877-4-1; 36172-242-7-2; 47593-53-3-1; 36172-3-5-2; 36172-877-5-4 и 62222-253-4-1. За останалите БЗС, за които е установено застъпване, а именно - 00792-70-1-3; 00792-70-1-5; 00792-70-2-1; 36172-867-3-3; 36-877-5-3; 62222-220-11-1; 62222-253-5-1 и 62222-91-8-1 не са установени в резултат на административните проверки и проверките на място недопустими за подпомагане площи. Тоест, единственото основание за недопустимост на подпомагането за посочените 8 БЗС е установеното застъпване. От заключението на вещото лице се установява, че в повечето от тези БЗС влизат по повече от един имот с кадастрални номера. В заключението на вещото лице са посочени кадастралните номера на имотите, влизащи във въпросните БЗС-та. Съдът не е преценил представените по делото от жалбоподателя документи за ползване на имотите и не е формирал изводи, доказват ли те ползването на жалбоподателя за въпросните БЗС-та или, за колко от тях, и за кои. За тази проверка не е достатъчна само преценката на представените документите, доколко те могат да установят ползването върху описаните в тях имоти от жалбоподателя, а е необходимо да се установи също така, че имотите със съответните номера, така както са посочени в документите са идентични на имотите с кадастрални номера, посочени в таблицата на установените застъпвания, за които жалбоподателят е отбелязал, че потвърждава ползването им и които са възпроизведени и в заключението на вещото лице. Видно от заключението е, че вещото лице е имало задача да отговори на въпроса - ако има други бенефициенти, заявили за подпомагане парцелите, заявени от жалбоподателя, да отговори кои са те и представили ли са доказателства за тези земеделски парцели. Вещото лице е отговорило частично на този въпрос, като е посочило в таблицата другите бенефициенти, заявили въпросните парцели, но не е отговорило на втората част от въпроса, а именно - тези други бенефициенти представили ли са документи, удостоверяващи ползването им. От друга страна, уведомленията до тези други бенефициенти, изпратени от ДФЗ-РА, съответно отговорите им и представените с тях документи би следвало да са част от административната преписка по спора, тъй като касаят имоти, заявени и от жалбоподателя. Съдът е следвало да изиска попълването от ответника на изпратената преписка и с тези документи, което той не е направил. Този пропуск на съда е съществен, тъй като липсващите документи са от значение за отговора на въпроса, в полза на кого е разрешено застъпването и законосъобразно ли е това разрешение. Както правилно е посочил административният съд, другата причина за отказ за подпомагане за част от площите, заявени от жалбоподателя е установената недопустимост за подпомагането им в резултат на извършените административни проверки и проверките на място. Жалбоподателят оспорва тази констатация на органа. И в тази част от спора, делото е останало неизяснено от фактическа страна в резултат на пропуск, допуснат от съда. Видно от формулираните задачи за съдебно-техническата експертиза е, че една от тях е била да отговори на въпроса, какви са конкретните причини за недопустимост по отношение на всяка една от определените като недопустими за подпомагане площи. Вещото лице не е отговорило на този въпрос в заключението си. В разпита на вещото лице в съдебно заседание, проведено на 21.11.2013 г. то е заявило, че е налице първата хипотеза на чл. 17, ал. 6 от Наредбата. Не става ясно, коя наредба е имало предвид вещото лице. Също така, вещото лице е казало, че в някои участъци от БЗС, които излизат извън допустимия слой, има грубо затревена площ с бодли и, че не са обработени крайните ивици на тези площи. От разпита на вещото лице не става ясно, това ли е причината за недопустимост на всички площи, определени като недопустими за подпомагане или има и други причини. От друга страна, вещото лице е заявило, че счита, че проверката на място обхваща всички парцели от процесното уведомително писмо. Вещото лице е приложило и диск със снимки от проверките на място. Следователно, вещото лице е имало необходимата информация, за да отговори на формулираните му въпроси - каква е недопустимата площ за всеки един от заявените БЗС и каква е конкретната причина за недопустимост. Съдът е следвало да изиска отговора на този въпрос от вещото лице с оглед преценката му относно законосъобразността на уведомителното писмо в съответната част. Допуснатите от съда нарушения са съществени, поради което настоящият съдебен състав счита, че решението на съда, в частта, в която уведомителното писмо е отменено в частта относно частичния отказ за финансово подпомагане по СЕПП и СНДП за кампания 2011 г. следва да се отмени, а вместо това делото се върне на друг съдебен състав на административния съд за ново разглеждане в тази част, при което да се съобразят указанията, дадени в настоящото решение. Неправилно е решението на съда и в частта, в която е отменено обжалваното уведомление, в частта относно удържаната сума 1552,80 лева от оторизираната сума по СЕПП. Установено е, че посочената сума представлява начислената лихва от ДФ "Земеделие" за периода от 28.08.2010 до 11.04.2012 г. върху недължимо платената сума в размер на 9222,16 лева, установена с влязъл в сила АУПДВ № 01-2600/5298/2.08.2010 г. Неоснователно съдът приема, че няма данни за крайната дата на посочения период. От представените по делото документи от ответника/представените писмени документи с молба-становище на ДФЗ-РА с вх. дата 20.02.2014, г., лист 535 и сл. от делото/ се установява, че крайната дата на периода се свързва с датата на направеното прихващане, а това е датата на която е оторизирана сума за изплащане по СЕПП за 2011 г. Относно началната дата на посочения период, съдът е следвало да даде указания на ответника да уточни с какво обстоятелство се свързва тази дата. В случай, че това е датата на която е връчен акта на жалбоподателя е следвало да укаже на ответника, че не сочи доказателства за този релевантен факт. От значение за този спор е и доводът на касатора, че ако не са представени доказателства за датата на връчване на акта на жалбоподателя, то най-ранната дата, на която той е уведомен за него, е датата на жалбата му срещу този акт до АССГ. Относно размера на лихвата, съдът е имал възможност да го провери вкл. и чрез заключение на съдебно-икономическа експертиза, която той и служебно по аргумент на чл. 171, ал. 2 е могъл да назначи. По тези съображения, решението на съда и в тази част от спора следва да се отмени, а делото се върне на друг съдебен състав на АССГ за ново произнасяне по този въпрос. С оглед изхода на спора, следва да се отмени и решението на съда, в частта, в която ДФЗ-РА е осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 850 лева. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд