Решение № 4841 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 14422/2019 г.

Решение № 4841 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 14422/2019 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени от Б. Й. от гр. София и В. Т. от гр. Попово жалби срещу Решение № 231/12.11.2019 г. на Министъра на околната среда и водите, с което, на основание чл. 99, т. 2 от АПК, във връзка с чл. 100 от същия е отменена Заповед № РД-782 от 24.11.2017 г. на Министъра на околната среда и водите, с която територията на Природен парк "Витоша" е намалена с общо 10, 39 дка, съставляващи площта на притежаваните от жалбоподателите поземлени имоти съответно с планоснимачни номер 68134/2095.640 и № 68134/2096.391 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София и е възобновено административното производство по процедура по Глава Трета от Закона за защитените територии /ЗЗТ/ за намаляване и увеличаване на площта на Природен парк "Витоша" /ПП "Витоша"/ по повод предложения от междуведомствена комисия, определена със заповед № РД - 700 от 09.06.2003 г. на Министъра на околната среда и водите, както и постъпили в МОСВ предложения от Сдружение "Геофорум Витоша" с вх. № 26-00-2123/30.08.2005 г. и Асоциацията на парковете в България по отношение на поземлени имоти с планоснимачни номера № 68134/2095.640 и № 68134/2096.391 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София. С Определение № 1699/03.02.2020 г. по адм. д. № 14422/2019 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на Седмо отделение е определил, че производството следва да бъде прекратено поради липса на предмет, като е оставил жалбите на Б. Й. и В. Т. без разглеждане. По подадени от страните частни жалби срещу определението, Петчленен състав на II-ра Колегия на ВАС се е произнесъл с постановено по адм. дело № 4689/2020 г. Определение № 8543/01.07.2020 г., с което е отменил определение № 1699/03.02.2020 г. по адм. д. № 14422/2019 г. на тричленен състав на Върховния административен съд и е върнал делото на тричленен състав, Шесто отделение при Върховния административен съд, за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбите на Б. Й. и на В. Т. срещу Решение № 231/12.11.2019 г. на Министъра на околната среда и водите. В жалбата на Б. Й., собственик на имота с планоснимачен номер 68134/2095.640, чрез процесуалният й представител адв. Г. И. са развити доводи, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните норми. Сочи, че същото е издадено, без да са налице кумулативно предвидените предпоставки на чл. 99, т. 2 АПК, като липсват новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства. Навеждат се твърдения, че отменената с оспореното решение заповед е била предмет на многогодишен съдебен контрол и влязло в сила съдебно решение, а от друга страна същата била обжалвана от "Сдружение коалиция природа България", поради което отсъства изискването влезлият в сила индивидуален административен или общ административен акт да не е бил оспорен пред съда. Сочи че, имотът й попада в напълно урбанизирана зона, отделен е от парка с шосе, над което също е застроена зона. Твърди, че с атакуваното решение се търси недопустимо пререшаване на вече решен правен спор с влязъл в законна сила съдебен акт и издаден в съответствие с този съдебен акт индивидуален административен акт. Иска отмяна на оспореното решение и присъждане на сторените по делото разноски. Жалбоподателят В. Т., собственик на имота с планоснимачен номер 68134/2096.391, чрез процесуалния си представител адвокат К. сочи, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на материалноправните разпоредби и административнопроцесуалните правила, в разрез с установения в чл. 12, ал. 1 АПК принцип на достъпност, публичност и прозрачност, като излага и оплаквания, че Т. е конституиран в административното производство преди органът да е направил волеизявление за възобновяване на административната процедура по чл. 90, т. 2 АПК. Навежда аргументи, че не са налице основания за възобновяване на адм. производство, като споменатият в оспореното решение на Министъра на околната среда и водите доклад за направени допълнителни теренни проучвания не представлява новооткрито обстоятелство. С мотиви, че е налице опит на административния орган за пререшаване на материалноправен въпрос се иска отмяна на Решение № 231/12.11.2019 година на Министъра на околната среда и водите и присъждане на разноски в настоящото производство. Ответникът - Министърът на околната среда и водите чрез юрисконсулт Т. К. оспорва депозираните жалби като неоснователни и недоказани. Твърди, че по отношение на отменената с оспореното решение Заповед №РД-782/24.11.2017 г. на Министъра на околната среда и водите не е осъществен съдебен контрол за законосъобразност, тъй като производството е било прекратено по образуваното пред ВАС адм. дело № 2465/2018 г. Твърди, че извършените допълнителни теренни проучвания са новооткрито, а не новосъздадено обстоятелство, като двата имота, собственост на жалбоподателите, имат необходимия природен капацитет и притежават характеристика на защитена територия. Претендира отхвърляне на жалбите и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 АПК, приема следното: Жалбите са подадени в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното решение, при наличие на правен интерес, поради което са допустими. Разгледани по същество, жалбите са основателни. От представените по делото писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения индивидуален административен акт, се установява, че на 09.06.2003 г., със Заповед №РД-700, на основание чл. 47, т. 2, 3 и 8 от Закона за защитените територии (отм.); , "във връзка с процедирането на Общ устройствен план на гр. София, Столична община и План за управление на природен парк "Витоша", Министърът на околната среда и водите е назначил комисия в определен със заповедта състав да разгледа и анализира наличните документи и графична информация, касаеща границите на природен парк "Витоша" на територията на Столична община, да уточни границата и да предложи механизъм за процедиране на уточнената граница. На 16.09.2003 г. Министърът на околната среда и водите е одобрил заключителен протокол от работата на комисията. На 26.04.2005 г., с писмо, изх. № 15-00-24, заместник-министърът на Министерството на околната среда и водите уведомил Сдружение "Асоциация на парковете в България", че намира за целесъобразно тяхното предложение за разширяване на територията на природен парк "Витоша" и стартира процедура по реда на ЗЗТ. На 26.05.2005 г. и на 30.08.2005 г. Сдружение "Геофорум Витоша" е предложило на Министъра на околната среда и водите включването в територията на природен парк "Витоша" на осем имота, възстановени с решения на "Поземлената комисия – Община Витоша". На 31.01.2013 г., с Решение № 19, Министърът на околната среда и водите, на основание чл. 38, ал. 5 във вр. с чл. 42, ал. 1 ЗЗТ, във връзка с предложения на Сдружение "Геофорум Витоша", на Сдружение "Асоциацията на парковете в България", на Заповед №РД-700 от 09.06.2003 г. и в изпълнение на влезли в сила съдебни решения по адм. дела с № 12313/2011 г., № 12151/2012 г.; 6313/2012 г.; вх. 12126/2012 г. на Върховния административен съд, е отхвърлил предложенията за увеличаване и намаляване на площта на природен парк "Витоша", разгледани от комисии, определени със Заповеди № РД-957 от 19.12.2006 г., № РД-958 от 19.12.2006 г., № РД-1 от 03.01.2007 г., № РД-4 от 09.01.2007 г. и № РД-5 от 09.01.2007 г, обективирани в протоколи на комисиите съответно от 05.01.2007 г., 10.01.2007 г., 22.01.2007 г., 31.01.2007 г. и 26.01.2007 г. В мотивите на решението е посочено, че: а) протоколите с предложенията на комисиите по Заповед №РД-957 и РД-5 са подписани с особени мнения, които "поставят под съмнение легитимността на взетите решения за приемане на предложенията за изключване на множество имоти от границите на парка"; б) "реализацията на взетите от комисиите решения би довела единствено до намаляване площта на защитената територия, без това да бъде компенсирано със съответното увеличаване на територията, каквито са били първоначалните предложения в своята съвкупност"; в) "ВАС постановява съдебни актове, съгласно които Министърът на околната среда и водите следва да се произнесе по надлежен ред" по искания за изключване на имоти от територията на парка; г) "предвид големия обществен интерес към опазване и съхраняване на парка". Настоящите жалбоподатели Б. Й. и В. Т. са били уведомени за Решение № 19 от 31.01.2013 г. на Министъра на околната среда и водите, като са оспорили същото пред ВАС. Видно от Решение № 9236/27.07.2016 г. по адм. дело № 8972/2014 г. по описа на ВАС, Седмо отделение, Решение № 19 от 31.03.2013 г. на Министъра на околната среда и водите е отменено в частта, с която е отхвърлено предложението за намаляване на територията на природен парк "Витоша" с площта на имот с идентификатор 68134.2095.640, собственост на Б. Й., гр. София, [адрес], имот с идентификатор 68134.2096.391, собственост на В. Т., гр. София, [адрес] – надпартерен етаж и имот с идентификатор 68134.2095.653, собственост на "Белгал Груп" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. София, [адрес]. Преписката е изпратена на Министъра на околната среда и водите за произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като е определен шестмесечен срок за произнасяне. Съгласно мотивите в решение № 9236/27.07.2016 г. на Тричленния състав на ВАС, потвърдено с решение № 4144/04.04.2017 г. на Петчленен състав на ВАС по адм. дело № 12973/2016 г. - имотите на Б. Й. и В. Т. не отговарят на изискванията за защитена територия, не представляват продължение на естествени екосистеми, нямат характерни ландшафти и обекти на неживата природа. Във връзка с горното, Министърът на околната среда и водите е издал Заповед № РД-782/24.11.2017 г., с която - на основание чл. 38, ал. 5 на чл. 42, ал. 5, във връзка е чл. 42, aл. 1, чл. 41, т. 3 и чл. 42, ал. 5 от ЗЗТ и проведена от Министерство на околната среда и водите (МОСВ) процедура по Глава трета от ЗЗТ за намаляване и увеличаване на площта на Природен парк, , Витоша" по повод постъпили в МОСВ предложения от Сдружение "Геофорум Витоша" с вх. № 26-00-2123/30.08.2005 г., както и предложения от Асоциация на парковете в България и от междуведомствена комисия, определена със Заповед № РД-700/09.06.2003 г. на Министъра на околната среда и водите, както и във връзка с влязлото в сила съдебно Решение № 4144/04.04.2017 г. на Петчленен състав на ВАС, с което е потвърдено Решение № 9236/27.07.2016 г. на Тричленен състав на ВАС за отмяна на решение № 19 от 31.01.2013 г. на Министъра на околната среда и водите, с което са отхвърлени предложенията за увеличаване и намаляване на площта на ПП "Витоша" по отношение па поземлени имоти 68134.2095.640 и 68134.2096.391 по кадастралната карта и регистри /КККР/ на гр. София, с 10. 390 дка е НАМАЛЕНА площта на природен парк "Витоша" обявен за народен парк с Постановление № 111 а 15422/27.10.1934 г. на Министъра на народното стопанство (ДВ бр. 178/1934 г.) и ПМС № 62/01.08.1952 г., разширен със Заповед № 1075/23.11.1981 г. на КОПС при МС (ДВ бр. 101/1981 г.) и Заповед № 82/08.02.1991 г. на МОС (ДВ бр. 24/1991 г). Със заповед № РД-349/14.07.2000 г. на МОСВ (ДВ бр. 66/2000 г.) народен парк Витоша е прекатегоризиран в природен парк, допълнена със Заповед № РД -179/01.03.2004 г. нa МОСВ (ДВ, бр. 27/2004 г.) на Министъра на околната среда и водите чрез изключване на поземлени имоти 68134.2095.640 с площ 7, 932 дка и 68134.2096.391 с площ 2, 458 по КККР на гр. София, поради липса на изискуемите качества на имотите за продължаване на включването им в границите на защитената територия. Срещу така постановената заповед за намаляване на площта на природен парк "Витоша" с площта на поземлените имоти /с номера № 68134/2095.640 и № 68134/2096.391/, собственост на двамата настоящи жалбоподатели, е подадена жалба от Сдружение "Коалиция Природа България", постъпила с вх. № Ж-8/15.01.2018 г. в Министерството на околната среда и водите. В същия ден /15.01.2018 г./, в който е депозирана горепосочената жалба, Министърът на околната среда и водите е издал Решение № 5/15.01.2018 г., с което - на основание чл. 156, ал. 1 АПК, е оттеглил оспорената от Сдружение "Коалиция Природа България" Заповед № РД-782/24.11.2017 г. за намаляване на площта на Природен парк "Витоша", с която територията на природен парк "Витоша" е намалена с общо 10. 39 дка, съставляващи площта на поземлени имоти с планоснимачни № 68134/2095.640 и 68134.2095.391 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град София. Въз основа на депозираната от Сдружение "Коалиция Природа България" жалба срещу издадената от Министъра на околната среда и водите Заповед № РД-782/24.11.2017 г. е образувано адм. дело № 2465/2018 г. по описа на ВАС, Седмо отделение, като видно от Определение от 21.03.2018 г. по същото дело, като заинтересовани лица по делото са конституирани настоящите жалбоподатели Б. Й. и В. Т. С разпореждане от 4.04.2018 г. производството по делото е оставено без движение, като е даден 7-дневен срок на жалбоподателя Сдружение "Коалиция Природа България" да представи по делото две копия от жалбата за връчване на заинтересованите лица. Нередовността на жалбата не е отстранена в дадения от съда срок, като не са представени копия от жалбата за връчване на заинтересованите лица. Поради неизпълнение на чл. 151, т. 4 АПК, със свое Определение № 5639/30.04.2018 г. по адм. дело № 2465/2018 г., Тричленният състав на ВАС е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил съдебното производство на основание чл. 158, ал. 3 АПК. Срещу посоченото по-горе Решение № 5/15.01.2018 г. за оттегляне на Заповед № РД-782/24.11.2017 г. на Министъра на околната среда и водите, настоящите жалбоподатели Б. Й. и В. Т. са подали жалба, въз основа на която е образувано адм. дело № 4760/2018 г. на ВАС. С постановеното по същото дело Решение № 5045/04.04.2019 г., състав на Седмо отделение на ВАС е отменил издаденото Решение № 5 от 15.01.2018 г. на Министъра на околната среда и водите. Петчленен състав на II-Колегия на ВАС е потвърдил Решение № 5045/04.04.2019 г. по адм. дело № 4760/2018 г. по описа на ВАС, като е посочил, че Решение № 5/15.01.2018 г. на Министъра на околната среда и водите е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Впоследствие, с оспореното в настоящото производство Решение № 231/12.11.2019 година, Министърът на околната среда и водите, на основание чл. 99, т. 2 от АПК, във връзка с чл. 100 от същия е отменил своя Заповед № РД-782 от 24.11.2017 г., с която територията на Природен парк "Витоша" е намалена с общо 10, 39 дка, съставляващи площта на притежаваните от жалбоподателите поземлени имоти съответно с планоснимачни номера: № 68134/2095.640 и № 68134/2096.391 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София и е възобновил административното производство по процедура по Глава Трета от ЗЗТ за намаляване и увеличаване на площта на Природен парк "Витоша" /ПП "Витоша"/ по повод предложения от междуведомствена комисия, определена със заповед № РД - 700 от 09.06.2003 година на Министъра на околната среда и водите, както и постъпили в МОСВ предложения от Сдружение "Геофорум Витоша" с вх. № 26-00-2123/30.08.2005 година и Асоциацията на парковете в България по отношение на поземлени имоти с планоснимачни номера № 68134/2095.640 и № 68134/2096.391 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София. В мотивите си за отмяна на Заповед № РД-782 от 24.11.2017 г. и възобновяване на административното производство, административният орган е посочил, че впоследствие са направени допълнителни теренни проучвания, депозирани в МОСВ с вх. № 95-00-2286/11.09.2019 г. от проф. д-р Н. К., Съюз на лесовъдите в България, за извършен цялостен анализ на състоянието на упоменатите два имота на жалбоподателите, включващ комплексни екосистемни проучвания. Посочено е, че със Заявление с вх. № 95-00-2286/11.09.2019 г. се установява, че в рамките на проведени теренни проучвания на поземлени имоти с идентификатори № 68134/2095.640 и № 68134/2096.391. се прави извод, че разпространението на растителни съобщества в двата имота са тясно и органично свързани с хидротермичните условия на отделните местообитания и хабитати, изложението и наклона на склоновете на съседни имоти, които са част от територията на Природен парк "Витоша". Установена е система от индикатори и морфологични особености на растителните организми, които характеризират определени наследствени взаимовръзки и специфична свързаност на имотите с насажденията, растителните съобщества и хабитати в природния парк. Направен е научнообоснован извод, че двата поземлени имота представляват естествено продължение на природните екосистеми и съобщества, свързани с насажденията в Природен парк "Витоша", както и че е необходимо да се запази екосистемата цялост и естествена свързаност със защитената територия на парка, най-вече с оглед на факта, че посочените поземлени имоти са природно и структурно свързани с ландшафта на природния парк. Административният орган е посочил, че цитираното заявление съдържа нови факти и обстоятелства, които по същността си са от значение за волеизявлението по процедурата по Глава трета от ЗЗТ. С Доклад с изх. № 95-00-6166/06.11.2019 г. на Министерство на околната среда и водите са изведени доводи, че са налице нови обстоятелства, които да обосноват по недвусмислен начин, извода, че поземлени имоти с идентификатори № 68134/2095.640 и 68134.2096.391 по описа на кадастралната карта и кадастралните регистри на град София имат характеристиките на защитени територии и е необходимо да бъдат запазени в рамките на Природен парк "Витоша". В оспорения пред настоящата инстанция акт се сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 99 oт АПК, влязъл в сила индивидуален административен акт, какъвто се явява Заповед № РД-782/24.11.2017 г. на Министъра на околната среда и водите, може да бъде отменен или изменен, ако не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа който го издал. На следващо място е посочено, че от административна преписка може да се направи извода, че за Заповед № РД-782/24.11.2017 г. Министъра на околната среда и водите не е осъществен съдебен контрол по законосъобразност, като производството е прекратено с Определение № 5639/30.04.2018 г. по описа - на ВАС, Седмо отделение. Административният орган е приел, че освен материалните предпоставки, спазени са и преклузивните срокове за възобновяване на производството по издаване на административния акт. Изложил е, че производството се образува поради новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Като такива е установил допълнителните теренни проучвания, постъпили в МОСВ със Заявление с вх. № 95-00- 2286/11.09.2019 г. Органът е приел, че съгласно допълнителните теренни проучвания на поземлени имоти № 68134/2095.640 и 681.2096.391 е установено, че в рамките на изследваните имоти са формирани адекватен тип съобщества, асоциации и биогрупи от първични, стационарни, подвижни и вторични видове организми. Направен е научен обоснован извод, че двата имота представляват естествено продължение на природните екосистеми и съобщества. свързани с насажденията в Природния парк "Витоша", като е направен извод, че е необходимо да се запази екосистемата цялост и естествена свързаност със защитената територия на парка, най-вече с оглед на факта, че посочените поземлени имоти са природно и структурно свързани с ландшафта на природния парк. В оспореното пред настоящата инстанция решение е посочено, че от заявление с вх. № 95-00-2286/11.09.2019 г. се установява, че са налице данни, че двата имота имат характеристики на защитена територия, т. е. установяват се нови обстоятелства, които са от съществено значение за произнасянето на министъра на околната среда и водите по предложението за намаляване на площта на природния парк по реда на Глава трета от ЗЗТ. Органът излага мотиви, че новооткритите и съществували към момента на постановяване на административния акт обстоятелства, обективирани в заявление с вх. № 95-00-2286/11.09.2019 г., са основание за възобновяване на производството по издаването му по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК, като в този смисъл е и целта на закона - съобразяване на откритите нови (но съществували към момента на издаване на акта) обстоятелства, които по обективни причини не са могли да бъдат съобразени към доказателствения материал в административната преписка, което е довело до невъзможност органът да разкрие обективната истина по време на висящността на административното производство, респ. - да формира адекватно на закона властническо волеизявление и да предизвика целените от приложимата правна норма законови последици. Органът е счел, че гореописаните новооткрити обстоятелства и писмени доказателства са от съществено значение за опазване на природата в защитените територии и обществено отговорно значение за жителите на столицата от правото им територия отредена им за отдих и почивка, съгласно Постановление № III а 15422/27.10.1934 г. на Министъра на народното стопанство. В тази връзка административният орган е счел за основателна необходимостта от отмяна на Заповед № РД- 782/24.11.2017 г. на Министъра на околната среда и водите. Въз основа на така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда формира следните изводи: При дължимата служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК съдът следва да прецени дали при издаването на административния акт са спазени изискванията за законосъобразност, във вр. с чл. 146 от АПК. Дали органът, постановил съответния акт е разполагал с правомощие за това; дали е спазил изискването за писмена форма и реквизити на акта, т. е. мотивиран ли е актът от фактическа и правна страна; спазени ли са процесуалните правила при издаването му; правилно ли е приложен материалния закон; разпоредените с акта последици съобразени ли са с целта на закона. Съгласно мотивите в решение № 9236/27.07.2016 г. на Тричленния състав на ВАС, потвърдено с решение № 4144/04.04.2017 г. на Петчленен състав на ВАС по адм. дело № 12973/2016 г. - имотите на Б. Й. и В. Т. не отговарят на изискванията за защитена територия, не представляват продължение на естествени екосистеми, нямат характерни ландшафти и обекти на неживата природа. Във връзка с горното, Министърът на околната среда и водите е издал Заповед № РД-782/24.11.2017 г., с която - на основание чл. 38, ал. 5 на чл. 42, ал. 5, във връзка е чл. 42, aл. 1, чл. 41, т. 3 и чл. 42, ал. 5 от ЗЗТ и проведена от Министерство на околната среда и водите (МОСВ) процедура по Глава трета от ЗЗТ за намаляване и увеличаване на площта на Природен парк, , Витоша" по повод постъпили в МОСВ предложения от Сдружение "Геофорум Витоша" с вх. № 26-00-2123/30.08.2005 г., както и предложения от Асоциация на парковете в България и от междуведомствена комисия, определена със Заповед № РД-700/09.06.2003 г. на Министъра на околната среда и водите, както и във връзка с влязлото в сила съдебно Решение № 4144/04.04.2017 г. на Петчленен състав на ВАС, с което е потвърдено Решение № 9236/27.07.2016 г. на Тричленен състав на ВАС за отмяна на решение № 19 от 31.01.2013 г. на Министъра на околната среда и водите, с което са отхвърлени предложенията за увеличаване и намаляване на площта на ПП "Витоша" по отношение па поземлени имоти 68134.2095.640 и 68134.2096.391 по Кадастралната карта и регистри /КККР/ на гр. София, с 10. 390 дка е НАМАЛЕНА площта на природен парк "Витоша" обявен за народен парк с Постановление № 111 а 15422/27.10.1934 г. на Министъра на народното стопанство (ДВ бр. 178/1934 г.) и ПМС № 62/01.08.1952 г., разширен със Заповед № 1075/23.11.1981 г. на КОПС при МС (ДВ бр. 101/1981 г.) и Заповед № 82/08.02.1991 г. на МОС (ДВ бр. 24/1991 г). Оспореният административен акт е нeзаконосъобразен поради отсъствието на кумулативно изискуемите предпоставки за приложение на чл. 99, ал. 2 от АПК. С него на негодно да породи търсените правни последици правно основание е отменен влязъл в сила административен акт, с който са придобити права, без да са налице нормативно установени предпоставки за това. Административният орган е приел, че е налице основание за възобновяване на производството по чл. 99, т. 2 от АПК – когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Според административния орган, новото обстоятелство се състои в допълнителните теренни проучвания, постъпили в МОСВ със Заявление с вх. № 95-00- 2286/11.09.2019 г. Тълкуването на разпоредбата на чл. 99, т. 2 от АПК налага извода, че под "нови обстоятелства от съществено значение" следва да се разбират такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, като тези факти трябва да са нови – да не са включени във фактическия материал при издаването на административния акт, и да не са новосъздадени. Обстоятелствата трябва да са и от съществено значение за произнасянето на органа и вземането им предвид да наложи различно разрешаване на въпроса. Съдът счита, че в случая не са налице нови обстоятелства по смисъла на цитираната разпоредба. От заявление с вх. № 95-00-2286/11.09.2019 г. не се установява наличие на нови данни, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. В конкретния случай не са налице новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, напротив налице е новосъздадено такова, което има характер на частна експертиза. Такива новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства не се установяват и от приетите по делото в откритото съдебно заседание на 31.03.2021 г. доклад от М. К. - директор на дирекция "Национална служба за защита на природата" с изх. № 95-00-6166/06.11.2019 г. и договор № Д-ЗЗ-30/10.05.2018 г. От същите е видно едниствено, че между МОСВ и проф. д-р Н. Д. К. е сключен гопре цитираният договор за възлагане извършването на цялостен анализ на гореописаните поземлени имоти и изготвяне на оценка за степента на съответствие на същите с изискванията за защитени територии. В доклад от М. К. - директор на дирекция "Национална служба за защита на природата" с изх. № 95-00-6166/06.11.2019 г. директно се преповтарят изводите на изготвената оценка по договор за възлагане № Д-ЗЗ-30/10.05.2018 г. Изложеното дотук не опровергава, а напротив, потвърждава извода, че в случая не са налице новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, а е налице новосъздадено такова, което по съществото си представлява частна експертиза. Според изискванията на закона и практиката на Върховния административен съд тези новооткрити обстоятелства или писмени доказателства следва да не са могли да бъдат приобщени по обективни причини към доказателствения материал по административната преписка при издаване на административния акт. Същевременно те трябва да установяват обстоятелства, които са съществували преди издаването на акта, но не са могли да бъдат представени по преписката, независимо от положената грижа от страната, която е имала задължението за доказването им. Новооткритото доказателство следва да е съществувало към момента на издаване на административния акт, но въпреки положените усилия да не е могло да бъде приобщено към административната преписка. На свой ред, не е налице и императивно изискуемата предпоставка, влезлият в сила индивидуален административен акт да не е бил оспорен пред съда. Въз основа на депозираната от Сдружение "Коалиция Природа България" жалба срещу издадената от Министъра на околната среда и водите Заповед № РД-782/24.11.2017 г. е образувано адм. дело № 2465/2018 г. по описа на ВАС, Седмо отделение, като видно от Определение от 21.03.2018 г. по същото дело, като заинтересовани лица по делото са конституирани настоящите жалбоподатели Б. Й. и В. Т. Възобновяването на производствата по издаване на административни актове е извънреден контролен способ, даващ възможност за преразглеждане на въпрос, вече решен с влязъл в сила административен акт. В случая влезлият в сила акт е бил оспорен пред съда, поради което и на основание чл. 99 от АПК, актът не може да бъде отменен или изменен от административния орган, при наличие на някое от предвидените в разпоредбата основания за възобновяване и при спазване на срока за образуване на производството за възобновяване, указан в чл. 102 от АПК. Предвид всичко гореизложено, оспореното решение е незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващите за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което Министерството на околната среда и водите, следва да бъде осъдено да заплати на Б. Й. от гр. София направените по делото разноски в размер на 1 240 лева, от които: 40 лева - внесена държавна такса, и 1 200 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение и на В. Т. от гр. Попово направените по делото разноски в размер на 1 260 лева, от които: 60 лева - внесена държавна такса, и 1 200 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение