Решение № 3128 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8498/2019 г.

ВАСII отделение27.02.2020 г.докладчик Илияна Дойчева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 892 от 18.04.2019 г. постановено по адм. д. № 3452/2018 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3128 от 27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8498/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Марица против решение № 892 от 18.04.2019 г. постановено по адм. д. № 3452/2018 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Д. Димитров, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отменя заповед № РД-09-1305/17.10.2018 г. на кмета на Община Марица, с която, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "едноетажна масива сграда и навес", находящ се в УПИ ХІ-286, кв. 23 по плана на с. Бенковски, Пловдивска област. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но същата е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, поради което прави извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да обоснове материална незаконосъобразност на оспорената заповед, съдът от една страна приема за законосъобразен изводът на административния орган, че е извършено ново строителство, а от друга страна приема, че са извършени строително-ремонтни работи, като органът не изяснява дали същите попадат в приложното поле на чл. 151 ЗУТ и същевременно приема, че е налице превишаване на обема на постройката в сравнение с този, отразен в предходните планове. Констатира, че не е изяснено дали се касае за нов строеж или само част от строежа е нов, поради което прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че на 16.10.2001 г. Д. Димитров купува УПИ ХІ-286 ведно с построените в него двуетажна масивна сграда с площ от 64 кв. м. и две стопански постройки съответно с площ от 120 кв. м. и 110 кв. м. и всички подобрения в дворното място. Съгласно съставения констативен акт процесния строеж се намира в северната част на УПИ, като е разположен на север на регулационната граница с УПИ ІХ-285, на изток на регулационната граница с УПИ VІІІ-279 и на запад на улично регулационната граница. Видно от приложената скица на ПИ с идентификатор 03839.501.286 е, че в кадастралната карта същият е заснет като сграда с идентификатор 03839.501.286. 1 със застроена площ от 142 кв. м. и с предназначение селскостопанска сграда. От приложените по делото заповед за одобряване на ЗКРП от 1987 г. и графичната част към нея се установява, че е отразена постройка, но в по-малък обем от тази в кадастралната карта, като същото е отразено и в скицата към заповедта от 1996 г., а от графичната част към заповедта от 05.07.1999 г. за изменение на ЗРП в част регулация, такава сграда не е отразена. Това се установява и с графичната част на заповед от 07.03.2002 г. за изменение на ПУП-ПР за УПИ, в който се намира процесния строеж. В извадката от ПУП-ПУР, одобрен с решение от 18.12.2003 г. на Общински съвет Марица сградата е посочена като "разв. ". При тези данни изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед е направен, без да се изясни делото от фактическа страна. В нарушение на чл. 171, ал. 2 АПК съдът не допуска исканите от страните съдебно-технически експертизи и не установява градоустройствения статут на процесния строеж в т. ч. към момента на придобиването му от Димитров. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че е извършено незаконно строителство, тъй като не са приложени изискуемите се от закона строителни книжа за построяване на сградата и навеса, но не е установено дали параметрите на същата съответстват на тези, описани в констативния акт и в заповедта, не е изяснено извършено ли е пристрояване на сградата или същата е новопостроена след разрушаването й, не е установена и година на строителството на сградата, ако е налице пристрояване кога е извършено същото и дали е неразделна част от сградата с оглед преценка на търпимостта. Фактът дали се касае за изцяло нов строеж или само част от него е нов е ирелевантен, тъй като по делото не са приложени необходимите строителни книжа за строителството на съществуващата сграда и/или на пристрояването й. Що се касае до статута на сградата съобразно ПУП, то същият е относим при преценка на търпимостта на сградата в зависимост от годината на изграждането й и съответната приложима правна норма - § 16 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ. От изложеното следва, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да укаже на жалбоподателя да ангажира доказателства, установяващи годината на извършване на процесния строеж, респективно пристрояването му и да представи скица на имота № 44/17.09.2001 г., описана в нотариалния акт за покупко-продажба; да допусне извършване на съдебно-техническа експертиза, която след като извърши оглед на място да даде подробно описание на строежа – размери, местоположение и вид; при възможност да посочи годината на извършване му; да посочи дали същият е пристрояван и ако да пристрояването неразделна част ли е от сградата или не е, както и да даде отговор на въпросите, поставени от ответната страна, отразени в протокола от съдебно заседание по делото на 15.03.2019 г. (л. 101). По отношение искането за присъждане на разноски, то същите следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1