Решение № 8617 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3862/2012 г.

Решение № 8617 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3862/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Сашко Петров Петров от р. Варна за отмяна на определение № 13351 от 19.10.2011 г., постановено по административно дело № 11802/2011 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила определение № 3851 от 14.07.2011 г., постановено по административно дело № 2359/2011 г. по описа на Административен съд - Варна. Като основание за отмяна са посочени разпоредбите на чл. 239, т. 1, т. 2 и т. 6 от АПК. Ответникът по искането за отмяна - началникът на РДНСК - Североизточен район, не е взел становище. Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в сроковете по чл. 240 от АПК, а разгледано по същество е неоснователно. С определение № 3851 от 14.07.2011 г., постановено по административно дело № 2359/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, съдът е оставил без разглеждане жалбата на Сашко Петров Петров, с искане за спиране на изпълнението на заповед № ДК-02ВН-05 от 7.01.2010 г. на Началника на РДНСК Североизточен район, с която е наредено премахването на незаконно изграден строеж. В мотивите на определението е посочено, че тази заповед е влязла в законна сила, тъй като оспорването срещу нея е отхвърлено с влязло в сила съдебно решение, а самостоятелно отправяне на искане за спиране изпълнението на влязъл в сила административен акт е недопустимо. С определение № 13351 от 19.10.2011 г., постановено по административно дело № 11802/2011 г. на ВАС, второ отделение, чиято отмяна се иска, тричленен състав на Върховния административен съд е оставил в сила горепосоченото определение на Варненския административен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението (определението) е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Представените от молителя становище на проектанта инж. Гроздев от 27.11.2009 г. относно преустройството на апартамента му, подписка от 13.09.2011 г. на собственици на жилища досежно съгласие за остъкляване на балкон, извлечение от протокол на Общо събрание на Етажна собственост от 14.12.2011 г. касателно одобряване начина на остъкляване на терасата, вестникарски статии от декември 2011 г. и януари 2012 г., и писмо от Европейския съд по правата на човека от 25.07.2011 г., не представляват нови писмени доказателства по смисъла на горецитираната разпоредба и не обосновават нови факти, които да са от съществено значение за делото. Никое от тях не е относимо към основния правнорелевантен факт, мотивирал съдилищата да приемат първоначалната жалба на Петров за недопустима, който е, че в случая е налице влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж, спиране на изпълнението на която не може да се иска самостоятелно. Молителят се позовава и на чл. 239, т. 2 от АПК, без да посочи конкретни нарушения в хода на процеса, които според него са довели до наличие на това основание за отмяна. Според цитираната разпоредба съдебният акт подлежи на отмяна, когато се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. на състава на съда във връзка с решаването на делото. В молбата за отмяна и подадените впоследствие допълващи и уточняващи я молби на Петров липсват доводи и доказателства, обосноваващи хипотезата на чл. 239, т. 2 от АПК. Подадените от Петров тъжба до Районна прокуратура - Варна и жалба до Окръжна прокуратура - Варна не обуславят противен извод, доколкото в случая няма влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 от ГПК, с които да е установено престъпление свързано с делото и компрометиращо истинността на фактите, на които е основан атакуваният съдебен акт. На отмяна по третото визирано от Петров основание - чл. 239, т. 6 от АПК, подлежат само тези съдебни актове, за които с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено, че противоречат на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, поради установено нарушение на тази конвенция. В случая липсва подобно решение, което изключва приложното поле на чл. 239, т. 6 от АПК. Наличието на отправена жалба от Петров до цитирания Европейски съд (индиция за което е писмото до молителя от 25.07.2011 г., подписано от юридически секретар на съда), след като по нея няма постановено решение, не обосновава отмяна на това основание. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за отмяна на атакуваното определение на основание чл. 239, т. 1, т. 2 и т. 6 от АПК, поради което искането за това следва да се отхвърли като неоснователно. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав при втора колегия,