Решение № 16236 от 9.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8653/2011 г.

Решение № 16236 от 9.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8653/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от д-р Здравка Николова Ласева - Бояджиева, действаща като ЕТ "Д-р Ласева - ДМПИП - Здравка Бояджиева", чрез пълномощника адв. Жанета Димова, против решение № 192/18.04.2011 г., постановено по адм. дело № 782/2010 г. по описа на Административния съд - гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата й против писмена покана изх. № 13/29-05-1337/29.07.2010 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Пазарджик. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на РЗОК - гр. Пазарджик, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Пазарджик е отхвърлена жалбата на д-р Здравка Николова Ласева - Бояджиева, действаща като ЕТ "Д-р Ласева - ДМПИП - Здравка Бояджиева, против писмена покана с изх. № 13/29-05-1337/29.07.2010 г. на директора РЗОК - гр. Пазарджик за възстановяване на неоснователно получени суми в размер на общо на 1022,50 лв. в резултат на превишаване на определените регулативни стандарти (РС) по бланки МЗ-НЗОК № 3 за третото и четвъртото тримесечия на 2008 г. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Въз основа на събраните по делото доказателства, включително заключението на съдебната експертиза, съдът е направил извода, че с оспорената писмена покана законосъобразно е разпоредено да бъдат възстановени неоснователно получените суми в посочения в нея размер в резултат на констатираното нарушение на регулативните стандарти за третото и четвъртото тримесечия на 2008 г. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна, които се поделят от настоящия състав. От фактическа страна е безспорно установено, че със заповед № РД-09-1681/25.11.2009 г. на директора на РЗОК, е назначена финансова проверка на ЕТ "Д-р Ласева - ДМПИП - Здравка Бояджиева" за осъществяване на контрол по изпълнението на възложените регулативни стандарти за третото и четвъртото тримесечия на 2008 г. Резултатите от проверката са обективирани във финансов протокол № 1177/26.11.2009 г. и протокол за неоснователно получени суми № 1178/26.11.2009 г. От лечебното заведение е подадено възражение до Арбитражната комисия, която при проведеното гласуване не е стигнала до конкретно решение поради равен брой гласове, видно от съставения протокол от 22.01.2010 г. В резултат на това директорът на РЗОК е отправил процесната писмена покана за внасяне по сметка на РЗОК на дължимата сума в размер на общо на 1022,50 лв., от които за третото тримесечие - 587,50 лв. и за четвъртото - 435 лв. По делото е установено, че жалбоподателят е изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ съгласно индивидуален договор (ИД) № 13/РД-29-319/05.02.2008 г. С протокол № 13/РД-13-227 ОТ 24.07.2008 г. и анекс към него № 13/РД-13-295/12.09.2009 г. са определени индивидуалните РС за третото тримесечие на 2008 г. - за брой на издаваните медицински направления за специализирани медицински дейности (СМД) - бл. МЗ-НЗОК № 3 - общо 215 броя, с протокол № 13/РД-353/12.11.2008 г. и анекс към него № 13/РД-13-403/11.12.2008 г. са определени РС за четвъртото тримесечие на същата година - за брой СМД - бл. МЗ-НЗОК № 3 - общо 264 броя. Според чл. 37, ал. 1 и 2 от ИД броят/стойността в РС могат да бъдат преразпределяни между отделни дейности и лекари от лечебното заведение - изпълнител и могат да бъдат нахвърляни с до 10 %, а през I, II и III тримесечие изпълнителят може да превишава с допълнителни 15 % определените му РС, но е длъжен да ги компенсира през следващото тримесечие. В ал. 3 на чл. 37 от договора е предвидено, че изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя (НЗОК, представлявана от РЗОК) заплатените средства за медико-диагностични дейности и специализирани медицински дейности, назначени извън разрешените надвишавания и задължението за компенсиране. От съставения при проверката финансов протокол се установява, че за третото тримесечие общият брой на СМД, назначени от изпълнителя на медицинска помощ и заплатени по бланки МЗ-НЗОК № 3 е 289 броя, общият брой на СМД по РС (протокол и анекси към него) е 215, а допустимите превишения от общо 25 % - 54 броя, при приспадане на остатъка за компенсиране от предходното тримесечие - 27 броя, е констатирано превишение от 47 броя, на обща стойност 587,50 лв. За четвъртото тримесечие общият брой на СМД, назначени от изпълнителя на медицинска помощ и заплатени по бланки МЗ-НЗОК № 3 е 288 броя, общият брой на СМД по РС, определени с протокол и анекс към него - 264 броя, а допустимото превишение от 10 % - 26 броя, при отчитане на необходимите компенсации от предходното тримесечие - 32 броя, или констатирано е превишение в размер на 30 броя, на обща стойност 435 лв. Констатираните превишения по същество не се оспорват от изпълнителя на медицинска помощ. Предвид изложеното се налага извода, че е налице щета за НЗОК в размер общо на 1022,50 лв., равняваща се на изплатените суми за превишението на РС по посочените бланки обр. МЗ-НЗОК № 3 за издадени и изплатени направления за СМД. Извършено е плащане от бюджета на НЗОК над определените РС за СМД за третото и четвъртото тримесечия на 2008 г., поради което получените неоснователно суми от жалбоподателя подлежат на връщане съгласно чл. 37, ал. 3 от ИД. С оглед на това обоснован се явява извода на първоинстанционния съд, че след като е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определените с регулативните стандарти стойности на СМД и над разрешените надвишения, изпълнителят на медицинска помощ следва да възстанови заплатените за това средства в бюджета на НЗОК. Изложеният в касационната жалба довод за допуснато процесуално нарушение при издаване на писмената покана, свързан с това че подаденото възражение е разгледано от Арбитражната комисия, е неоснователно. Въпреки че разглеждането на възражението на ИМП против протокола за неоснователно получени суми от Арбитражната комисията не е задължително, то обсъждането му от същата не е довело до ограничаване или нарушаване на правото на защита на ИМП, поради което не представлява съществено нарушение на административно производствени правила и не обосновава наличие на основание за отмяна на акта. Възражението в касационната жалба, че с писмената покана се търси възстановяване на суми за назначени от ИМП дейности през едно тримесечие, а изпълнени през друго, е неоснователно. Видно от съставения финансов протокол, данните по който са потвърдени от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, изслушана по делото, претендираните за възстановяване суми са в резултат на превишения, изчислени за съответното тримесечие. Предвид изложеното, обосновано и правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че жалбоподателят следва да възстанови на НЗОК неправомерно изплатените суми, надвишаваща определените регулативни стандарти за третото и четвъртото тримесечия на 2009 г. Не са налице касационни основания за отмяна на решението, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,